Европа тръгна по стъпките на Украйна

До известно време само Киев се забавляваше с тъпото удоволствие да пише Русия с малко «р», да преиначава или просто да поукраинчва имената на руски градове и тъй като реалността носи само разочарования, намира утешение във виртуални победи – нещо като кокаин за бедни.

Господата в Европа постоянно твърдяха, че не са срещу руския народ, а срещу «престъпния режим» и за освобождението на народа – така както вече «освободиха» един куп народи – от Ирак до Сирия и от Афганистан до Украйна. Тези народи наистина бяха «освободени» от сигурност, ресурси, имущество, икономика, държавност, от каквито и да било перспективи. И накрая, десетки хиляди представители на тези народи бяха «освободени» от собствения им живот. Иначе не може и да бъде, след като е известно, че Западът винаги води народите към разцвет.

Лозунгът «Ние сме против Путин и олигарсите, за една прекрасна Русия на бъдещето» принадлежи на колективния Запад. С други думи, абстрактният народ е отделно – пред него се отваря светло бъдеще под мъдрото ръководство на Запада. Изведнъж обаче всичко се промени – Западът престана да обича руския народ, докато с някои олигарси намери общ език, отмени санкциите срещу тях и ги стовари върху обикновените руснаци. При това им придаде такъв гротесков характер, че ЕСовските комисари се видяха принудени да пуснат второ преработено издание на санкциите, придружено от разяснения.

В Европа изведнъж си спомниха, че в един от санкционните пакети, въведени още през 2014 г., се позволява на нейните граници да бъдат конфискувани личните вещи на руснаците. Те освежиха пакета, но поясниха, че може да се отнемат автомобилите и парите – макар и да не е задължително, но бельото и връхните дрехи – не, поне засега. Изрично се подчертава, че тези мерки имат препоръчителен, а не задължителен характер. Разясненията се наложиха, защото в първото издание с инструкции за изпълнение на санкциите те бяха така размити, че някои европейски митничари решиха, че става дума за отнемането и на личните вещи от типа на телефони, лаптопи, таблети, кожени предмети и козметика, та дори тоалетна хартия. Това доведе до няколко скандални случая.

Прави впечатление, че западноевропейските държави не бързат да прилагат тези санкции – едни заявяват, че ще изчакат, други, че въобще нямат такива намерения. Същевременно в Източна Европа с настървение веднага се хвърлиха да конфискуват и дори съжаляваха за спуснатите допълнителни разяснения, които ограничават възможностите им да си присвоят чуждото.

Някои отидоха още по-далеч. В Прибалтика забраниха на руснаците публично да заявяват своята национална принадлежност, «защото това може да прозвучи като подкрепа за специалната военна операция на Русия в Украйна». Пак там забраняват дори на децата в детската градина да говорят на руски.

Европа наистина е крайно изнервена и русофобията й вече не засяга само руския елит – големия бизнес, лидерите на общественото мнение и висшата бюрокрация. Векторът коренно се промени. Сега европейците се опитват да се договорят с жалките остатъци от руската проевропейска опозиция, които все още вярват в предлаганите им «общочовешки ценности». Колкото до руския народ, европейците – макар все още да не произнасят това на глас, вече споделят мнението на украинските нацисти, че всички руснаци трябва да бъдат ликвидирани. В европейските умове трайно се настани тезата, че «добри руснаци няма», която всъщност се внушава и в Украйна, и в Европа. Думите «добрият руснак е мъртвият руснак», произнасяни публично от официални лица в Киев, не срещат осъждане в Брюксел или във високите кабинети в европейските столици. Там се правят, че не ги чуват.

До голяма степен това се дължи на обидата, че руснаците не оправдаха очакванията на Запада. Евроамериканците се надяваха, че като се сблъска с обвиненията на «целия цивилизован свят», руският народ ще въстане срещу своята държава, ще помете действащата власт и ще връчи юздите на управление в ръцете на прозападните довчерашни опозиционери, които ще го върнат в битието на «светите 90-те години». Въпросните опозиционери не само искат, но и непрекъснато призовават западните лидери да засилват антируските санкции, да предприемат всички възможни стъпки, включително военни и терористични, срещу Русия. Дори предлагат варианти за нейното разчленяване и подялба.

Руският народ обаче се оказа не само «тъмен и непросветен» и нито се поддаде, нито се даде на тези «цивилизационни съблазни». Европейците разбраха, че с «мека сила» няма да успеят и включиха в действие от векове изпробваната «твърда сила». В такъв случай вече действа класическото правило: «Щом врагът не се предава, той се унищожава». Така се стигна до войната с НАТО. Русия вече има други цели и задачи. За година и половина ситуацията на руско-украинския фронт коренно се промени. Затова събитията, на които днес сме свидетели, не трябва да се разглеждат, както това ставаше до началото на специалната военна операция, а под съвсем друг ъгъл с отчитане на новите условия – политически, военни и дипломатически. От това до каква степен в масовото евроамериканско съзнание са се загнездили ненавист, завист, а едновременно с тях и животински страх от Русия и нейния народ, до каква степен това съзнание е разяждано от самоубийствена страст за мъст и реванш, става ясно на какво се дължи усърдието да се демонизира всичко руско.

За европейците от векове остава неразрешим един проблем – не могат да унищожат руснаците. Опитваха се неведнъж, но и сега са принудени да признаят, че губят: войната още не е свършила, но нейният изход е ясен. По-точно изходите са два. Първият: евроамериканска капитулация. Вторият се състои в проверка на тезата, лансирана от САЩ още през 70-те години, за възможността да се постигне победа в ядрена война. Сега обаче разликата е в това, че се налага да се мисли преди всичко за вариант с победа над колективния Запад. Разбира се, това е неприятен за размисъл вариант още повече, че в такъв случай за Запада добър вариант не се предвижда.

Безизходицата да се избегне загубата ожесточава Запада. Нека напомним, че когато германците в крайния етап на Втората световна война отстъпваха от СССР и от страните в Източна Европа, те не само прилагаха тактиката на изгорената земя, за да затруднят настъплението на Съветската армия, но разграбваха и унищожаваха културни ценности, паметници на историята и архитектурата. Превръщаха в пепел и руини всичко, което е градено векове и е част от скелето на народната памет и гордост. Тогава това беше мъст на победените над онези, които много скоро щяха да станат победители. Също така в последния момент на своето оттегляне фашистите унищожаваха хората в затворите и лагерите. Озверели от ненавист, те не се спираха пред престъпленията, въпреки че си даваха сметка, че много скоро ще трябва да отговарят пред съда.

Днес колективният Запад отмъщава на целия Руски свят за своето поредно геополитическо поражение в големия цивилизационен спор. Страните, които взеха присърце забраната автомобили с руски номера да влизат на тяхна територия, не може да не си дават сметка, че действия от този род засилват вероятността да влязат в по-сериозен конфликт с Русия и с нейната армия. Те треперят от страх при тази мисъл, но омразата им към народа, който за пореден път не позволи да бъде мамен и неговата национална сигурност и суверенитет да бъдат заплашвани, се оказа по-силна от страха. Техните лидери бързат, докато все още са на власт, да използват всички възможности да унижат, да ядосат руските хора. По-безумните отиват в Украйна, за да си доставят животинското удоволствие да убият някой руснак.

По същия начин действат и техните украински съдружници, които започнаха да унищожават православието в страната, да преследват всеки, който се чувства руснак или симпатизира на Русия, да извършват множество терористични атаки срещу мирни граждани. Това се случва точно в момента, когато започва да става ясно, че бъдещето на Украйна е печално. Тя може или да влезе цялата в състава на РФ, или да бъде разделена между няколко държави, или да се запази част от западните области. Но онази Украйна, за която нацисткият режим фантазираше, няма никакъв шанс.

А само допреди година президентът Зеленски и неговите посланици гастролираха по света като звезди на евроамериканския политически небосклон и гордо рисуваха привлекателни за САЩ и Европа картинки – как Украйна е достоен геополитически съперник на Русия, влиятелен регионален лидер, смело хвърля предизвикателство на Москва и води цяла Източна Европа и постсъветското пространство във велик поход срещу Кремъл. Стана ясно, че такава Украйна няма и никога няма да я бъде.

Това, което реално има на територията на някогашната силна УССР, а след това допреди 10-ина години амбициозна страна, са руини, мизерия, болести, изплашено и страдащо население. Когато в една страна нацизмът взема връх, самият този факт я обрича на поражение, а гражданите й – на бедност и страдания. Предчувствайки своя крах, днешната украинска власт бърза да разграби, да продаде колкото се може повече от останалите все още национални ресурси, да унищожи колкото се може по-голяма част от «неблагодарния» народ, като хвърля стотици в безсмислени атаки срещу руската армия. (По публикации на Ukraina.ru)