Европейски нюзрум: Образователните резултати в Европа бележат спад на фона на недостиг на учители

Краят на лятната ваканция приближава, а милиони европейски ученици се подготвят да се върнат в класните стаи – ежегоден ритуал, отбелязващ нов цикъл в една от основните обществени задачи – да се образова новото поколение, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.

В Европейския съюз страните членки носят основната отговорност за политиките в областта на образованието. ЕС и неговите институции играят ключова роля в подпомагането на националните образователни системи чрез инициативи като програми за обмен и трансгранично сътрудничество, целящи да насърчат мобилността на учениците, да подобрят възможностите за обучение и по този начин да насърчат съгласувана образователна рамка в целия блок от 27 държави.

Образователният сектор е изправен пред редица структурни проблеми, като например недостиг на персонал и лоши условия на труд в училищата, които представляват предизвикателство за учителите, работещи с голям брой ученици в клас.

Проучване, проведено през 2022 г. от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) – ръководена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – показа спад в представянето на учениците в световен мащаб, като в Европа се наблюдава безпрецедентен срив в образователните резултати в няколко ключови научни области и предмети като математика и четене.

В ОИСР членуват 38 държави, от които 22 са членки на ЕС.

ЕС насърчава висшето образование и мобилността на студентите

Гражданите на Европейския съюз могат да учат, да пътуват, да търсят работа, да се установяват и дори да се пенсионират, където пожелаят в рамките на блока. Това е основна ценност на ЕС, известна като „свобода на движение“.

Университетите в ЕС са длъжни да отворят вратите си, като предлагат равни възможности на всички потенциални студенти от държавите членки. Макар че начините за кандидатстване за прием в различните университети варират значително, това, че си гражданин на друга държава членка, не трябва да бъде причина за ограничаване.

През 1999 г. министрите на 29 европейски държави поставиха началото на Болонския процес – междуправителствен план за реформа на висшето образование, наречен на името на Болонската декларация. Накратко, той цели да опрости приравняването и признаването на дипломите в чужбина и да улесни обучението в чужбина както в рамките на Европа, така и в международен план.

Понастоящем Болонският процес обхваща 49 държави членки, както и Европейската комисия, Европейската университетска асоциация и други международни организации и партньори. На 19 юни се навършиха 25 години от началото на Болонския процес.

Програмите за обмен, като например програмата на ЕС „Еразъм+“, дават възможност на ученици, студенти и стажанти да учат и да трупат опит в държави членки, различни от тяхната собствена. Блокът също така насърчава образователната и студентската мобилност като част от стратегията на ЕС за младежта.

В допълнение към това програмата „Еразъм+“ предлага възможности за преподавателите да преподават във висши учебни заведения в чужбина, например чрез предоставяне на финансиране за тяхната мобилност.

Образователните резултати от тестовете PISA показват спад в  Европа

През декември 2023 г. ОИСР публикува последното си голямо проучване PISA, в което се оценява академичното представяне на ученици на възраст от 15 до 16 г. от 81 страни. Проучването, осъществено през 2022 г., показва спад в знанията и базовите умения в дисциплини като математика, четене и природни науки в страните членки на ОИСР. Ситуацията е подобна в повечето страни от ЕС.

„В сравнение с 2018 г. средните резултати са намалели с десет точки по четене и с почти 15 точки по математика, което се равнява на три четвърти от годишния учебен резултат“, се казва в проучването. „Спадът в представянето по математика е три пъти по-голям от всяка предишна последователна промяна“, се допълва в доклада.

Проучването PISA се извършва веднъж на всеки три години от 24 години насам. Последното проучване е първото след пандемията от КОВИД-19, по време на която много училища бяха затворени, а образователният процес беше засегнат по негативен начин.

Проучването от 2022 г. показва, че само някои държави членки на ОИСР са били способни отчасти да подобрят резултатите си между 2018 – когато е извършено предишното проучване – и 2022 г. Например Япония в четенето, а Италия, Ирландия и Латвия в природните науки.

Според ОИСР спадът е бил отчасти видим в много страни. Полша, Норвегия, Исландия и Германия регистрираха спад от 25 и повече процента по математика между 2018 и 2022 г.

В Испания точките по математика (473), четене (474) и природни науки (485) са под средните за страните от ОИСР, където средният резултат е съответно 480, 482 и 491 точки.

След тези резултати испанското правителство обяви план за подсилване на образованието, който цели да подобри обучението на всички около 80 000 начални и прогимназиални учители по математика за период от три години и да гарантира, че през 2030 г. процентът на 15-годишните ученици със слаби резултати в областта на четенето с разбиране, математиката и природните науки ще бъде по-малък от 15%.

В България резултатите на учениците в изследването през 2022 г. също остават слаби. Общо 54% от българските ученици не успяха да покрият базовия стандарт по математика. Министърът на образованието и науката Галин Цоков заяви, че през следващите години ще бъдат положени целенасочени усилия, за да се гарантира, че българските ученици могат да използват уменията, свързани с придобитите знания.

Недостигът на учители продължава

На фона на продължаващите усилия за повишаване на качеството и ефективността на образованието, училищата са изправени пред още едно сериозно предизвикателство: нарастващ недостиг на учители и персонал, което поражда опасения относно нарастващия натиск върху учителите и потенциалното въздействие върху милиони ученици.

В Словения например през юли в Службата по заетост на страната са регистрирани над 3200 свободни работни места за специалисти в областта на образованието, като най-търсените професии са учителите за началните училища и възпитателите в предучилищна възраст. Според словенското министерство на образованието най-сериозният недостиг на учители е в областта на математиката, физиката, химията, компютърните науки и технологиите.

Ръководителят на Профсъюза по образование, наука и култура на Словения Бранимир Щрукел призова за предприемане на незабавни и всеобхватни мерки.

Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България Диян Стаматов също предупреди за огромен недостиг на учители по математика и физика. Европейският комисар по иновациите,  научните изследвания, културата, образованието и младежта Илияна Иванова отбеляза, че през последните години българското правителство е положило усилия да направи учителската професия по-атрактивна чрез повишаване на заплатите и по-добри възможности за младите хора да получат учителска квалификация.  

Според проучване на Института за социологически проучвания „Аленсбах“ за фондация „Дойче Телеком“ в Германия германците губят вяра в образователната си система. Около 80% от жителите на Германия смятат, че политиците не отдават достатъчно голямо значение на образованието. Сред най-неотложните проблеми в училищата са недостигът на учители, големият брой отменени уроци и значението на учебната програма за работата.

Във Франция три учителски синдиката призоваха за стачка в началните училища на 10 септември, за да се противопоставят на въвеждането на стандартизирани оценки за по-малките ученици в ключови учебни области. Според Гислен Давид, генерален секретар на профсъюза на началните учители, тези оценки „нямат ефект върху успеха на учениците и не засягат всички области на образованието“. Тя добави, че „учителите са лишени от образователна свобода“.

С тази стачка френските учители искат също така да изразят недоволството си от лошите условия на труд в училищата – по-специално броя на учениците в класовете, който е по-висок от средния за Европа – и липсата на привлекателност на учителската професия. Тази година има повече от 3000 свободни работни места в публичния и частния образователен сектор.