Европейско разпадане

Когато на 28 февруари 2022 г., четири дни след началото на руската агресия, украинският президент Володимир Зеленски се появи във Фейсбук, за да поиска страната му да бъде приета в Европейския съюз „спешно, чрез специална процедура“, никой не погледна сериозно на това. Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен незабавно се възторгна: „Те са от нашите, искаме ги с нас!“. Докато председателят на Европейския съвет Шарл Мишел напомни, че има правила и Украйна е длъжна да им се подчини. Тогава г-н Зеленски представи молба в необходимата задължителна форма, за да получи статут на страна кандидат. Такъв „Сезам“ Турция доби след дванадесет години; Босна и Херцеговина – след шест; Албания – след пет. За Украйна бяха достатъчни четири месеца.

Отговаряйки в такива съкратени срокове, държавните ръководители на 27-те искаха да демонстрират единството на Запада и непоклатимата си подкрепа за Киев. Това всъщност не ги ангажираше кой знае колко: процесът ще продължи „няколко десетилетия“, обясни Еманюел Макрон. На 8 ноември т. г. обаче Комисията препоръча да започнат официални преговори с Киев, както и с Молдова. Европейският съвет би могъл да утвърди това мнение още на следващата си среща на 14 и 15 декември. Володимир Зеленски иска да приключи преговорите през 2026 г., докато Шарл Мишел споменава за 2030 г. Перспективата изглежда вероятна, ако процедурата продължи в същото стремително темпо.

Европейските ръководители повтарят, че и дума не може да става за предоставяне на членството в ЕС като на разпродажба. При все това обаче, за разлика от предишни кандидати, Украйна не се оценява според способността ѝ да постигне прословутите стандарти (в борбата срещу корупцията, принципите на правовата държава, защитата на малцинствата, балансирания бюджет… ), а по силата на неотложни геополитически съображения. Идеята за разширяването, от приоритетна в края на миналия и началото на настоящия век, като че ли попадна в забрава от десетилетие насам. Освен за Германия, чиято икономика спечели много от разширяването на Изток. В други държави членки тя бе по-скоро синоним на социален и фискален дъмпинг, парализа на институциите и какофония на международната сцена.

Войната в Украйна разбърка картите. Разширяването фигурира вече в дневния ред на всички срещи на върха. Говори се за съюз от 36 държави: с Украйна и Молдова, но също с Грузия и Западните Балкани. „Жизнена политика за Европейския съюз“, според г-жа Фон дер Лайен, като целта е да се противодейства на руското и китайското влияние край границите на континента. Въпросите без отговор обаче се множат, а френските медии ги игнорират: как ще бъдат разпределяни кохезионните фондове, субсидиите на общата селскостопанска политика, депутатските квоти в Европейския парламент, комисарските постове…? Как ще се избегне парализата по въпроси, за които се изисква единодушие? В стремежа си да отклонят тези теми от националните дебати, европейските ръководители се позовават на предварителна промяна в институциите. Празно обещание: каква реформа може да задоволи едновременно Гърция и Германия, Испания и Полша, Португалия и Унгария?

Европа от 90-те години на миналия век беше разделена между държави от Севера – с върхови постижения в областта на технологиите и промишлеността, и държави от Юга – със слаба валута, зависими от туризма и земеделието. Към това разделение на стопанска основа разширяването през първото десетилетие на новия век прибави второ – между Запада и Изтока. От една страна – сравнително високи заплати, по-развити системи за социална защита, привързаност към известна европейска самостоятелност. От друга страна – резервоар за евтина работна ръка и упорит стремеж към атлантизъм: обсебени от руската заплаха, балтийските и средноевропейските държави разчитат на НАТО, за да осигурят сигурността си.

Стъпил на този път, Старият континент чертае бъдещето си, като увеличава грешките от миналото: нарастващо чувство за икономическа несигурност сред народните слоеве на Запад, усещане за феодализация на Изток, за колонизация, която крие истинското си име. Без да пропускаме все по-отчетливото преклонение на Съюза пред една западаща американска империя. Докато се разширява, Европа всъщност се разпада.

Беноа Бревил, директор на Le Monde diplomatique

Превод Станимир Делчев