ЕДНА ГОДИНА БЕЗ ДЖЕКИ ВАГЕНЩАЙН
Година мина, откакто го няма, а не ме напуска усещането, че ей на – ще звънне телефонът и Джеки ще издума шеговито в слушалката: „Сабалар хаир олсун!“.
Такъв човек никога не си отива от живота ти. Голям човек – във всичко: и в РМС-а; и в съпротивата; и в килията с мъченията при фашисткия изверг Гешев; и в очакването да се изпълни смъртната му присъда в затвора; и в своите десетки филми и книги – от “Звезди“ и „Борис I“ до „Сбогом, Шанхай“ и „Серенада за балканска гайда“, създали му световна слава; и в живковите години; и при т.нар. демокрация, когато бе разрушена България; и в битките за спасяване на БСП от пагубното властване на Нинова („Корнелия, подай си оставката!“).
Неповторимият антифашист, писател, сценарист и режисьор Анжел Вагенщайн доживя до своите 100 години и през всичките си десетилетия запази онова, което го правеше голям във всичко – таланта да бъде свободен, да бъде неподчиняем на властниците и да воюва с неправдите. Домът му беше дом на приятелството, на мъдрите диалози и неочакваните спорове, в него неизменно туптеше пулсът на времето.
Джеки беше прям и откровен – дали му гостуваха най-близките приятели, различни посланици или американската режисьорка Андреа Саймън, която създаде филм за живота му – „Изкуството е оръжие“. „Дали ще останеш достоен човек зависи от това какъв идеал следваш в живота си и дали си му верен“, отсече веднъж Джеки в едно мое интервю. „Идеалът ти дава воля за действие. А идеалът ми са комунизмът и антифашизмът, аз съм повече антифашист, отколкото евреин. Все едно дали става дума за репресии срещу юдеите, срещу арменците, или срещу българите.“, обичаше да казва той. Твърдеше, че не e бил дисидент, но винаги е бил Несъгласният с кривиците. И никога не е живял лесно – както всеки, който има и отстоява позиция.
Вагенщайн е автор на около 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в осем държави. Филмите му печелят най-високи награди, а негови книги са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, македонски, италиански, китайски, иврит. Той бе талантлив творец и талантлив човек. Но и друг път съм казвала, че сред всичките му наистина гениални творби има една сцена, в която е целият Джеки. Финалът на филма „Допълнение към закона за защита на държавата“ – за терора над комунисти и земеделци през 1925 г. Всичките „леви“ са избити, полицията може да си отдъхне, повече никой няма да буни реда със защита на простите селяни. И в този момент на погром над всички надежди изумените погледи се обръщат към хълма – там, неизвестно откъде взело се, се развява на вятъра едно гордо червено знаме. Простреляно, но живо…
***
Каним приятели и почитатели да си спомним за Джеки, като се срещнем на 28 юни 2024 г., петък, в 17.00 ч. пред ритуалната зала на Еврейските гробища в Централните софийски гробища (по алеята от входа при предпоследната спирка на трамваите)
