Една черта – 20 лв., две – 40, и т. н.
Не, драги читателю, това не е задача от сборника по аритметика за трети клас. Става дума за нещо далеч по-сериозно. За пладнешка кражба. За какво иде реч?, както са казвали нашите отци.
Историята е следната. В съседния блок има три гаража към улицата. Два са действащи, но третият – в средата, от може би 20-ина години е учебен кабинет. Това не пречи градската/КАТ управа да маркира и трите подхода с известните ъгловати линии – сиреч спирането забранено. Вярно, бялата боя е поизбеляла и на места не личи, но още я има и никаква власт не се е постарала да урегулира въпросния уличен знак. Знаете какъв героизъм е да паркираш (макар че си платил солен годишен наем) в централната част на любимата столица. И при това положение –забележете само на една/нашата улица, едно толкова търсено място е просто заличено. Но не само това! При всеки опит да паркирам пред въпросния кабинет (след безнадеждно търсене из квартала) отнякъде дотичва бдителният представител на КАТ и ми оставя честитка за 20 лв. Плащам и понякога отново паркирам – там. Просто в грамаден район на града няма празно място. И отново – 20 лв. Вече им загубих бройката на малките бележчици.
И за какво съм наказан? Заради паркиране пред несъществуващ гараж? Или за неспазване на една изветряла бяла линия, чието място съвсем не й е там! По-скоро е заради линията. Така де, всяка маркировка – нужна или не, трябва да се уважава. Иначе къде отиваме?
Как къде? Право в бездънния джоб на КАТ/кметството, които денонощно мислят за добруването на шофьорите в София, предлагат им подземни и многоетажни паркинги, всякакви улеснения за техния авто живот и авто домуване, за което всеки си плаща най-редовно. Само че насън!
Реалността е такава: забраната, законна или не, трябва да се спазва. Който не прави така, пляс по врата с една банкнота. И си мисля, че би било добре ние, „прецаканите“ шофьори, да си потърсим сметката от КАТ – и то не само за дребните „закачки“ по 20 лв., но и да поискаме с по-солиден граждански иск обезщетение за системен тормоз и ограничаване възможностите за домуване – дори когато ги има, поради чиновническо безхаберие!
