Еднополюсният свят окончателно умря!
Да, Съединените щати продължават да бъдат велика сила, но вече са разбрали, че винаги, когато искат да постигнат нещо, трябва да се съобразяват с позициите на Китай, Русия, Турция, Иран…
В най-новото си послание Ахмед Доган постави една тема, която е несравнимо по-важна от това дали двама, трима или петима души ще ръководят ДПС, както и от факта дали е “понижен” Делян Пеевски. Доган специално подчертава, че сме на прага на “дългосрочно противопоставяне на глобализма с очакванията на националните държави и на националните идентичности”. Разбира се, това не е откритие на г-н Доган. Умните анализатори, имам предвид тези, които никога не са били на евроатлантическа издръжка, отдавна говорят и пишат за тази тенденция. Развитието на световните процеси ясно показва, че най-важното разделение днес е именно между привържениците на идеята за независимост на националните държави и тези, които смятат, че отделните държави трябва да се откажат и от малкото останал свой суверенитет и всичко да се решава от наднационалните институции.
Именно разделението между суверенисти и глобалисти бележи развитието на световната политика през последните години. И забележете, това е разделение не само между отделни държави и групи от държави. То преминава вътре в самите държави. В Съединените щати например глобализмът намира физическото си въплъщение във фигурата на Джо Байдън и Демократическата партия, докато идеите за върховенство на националната държава се споделят главно от Доналд Тръмп и републиканците. Затова е и толкова важно за целия свят кой от двамата ще спечели президентските избори там. Ако спечели Байдън, САЩ, а и целият свят ще изглеждат по един начин, а ако победи Тръмп, положението ще бъде съвършено различно. Навсякъде. Включително и в България.
В момента България се управлява не просто от глобалисти. Управлява се от хора, които дори и не си представят, че при преговорите с чуждестранните партньори могат да защитават българските национални интереси. Единствената цел на нашите управляващи в подобни преговори е да докажат колко примерно изпълняват задачите, спуснати им от чужбина. Вижте всичко, което те изговориха след полуприемането ни в Шенген. Това, че чужденците благоволиха да ни допуснат във въздушно-капковото шенгенско пространство, бива тълкувано от властта и обслужващите я анализатори като някакъв нечуван и невиждан успех. Фактът, че българите, които пътуват със самолет, ще чакат няколко минути по-малко на летищата, предизвиква истинска еуфория при представителите на управляващия елит. И никак не искат да признаят тези хора, че в замяна на това чутовно “постижение”, се изправяме през съвсем реалния риск България да бъде натъпкана с мигранти.
На практика нашето полушенгенско членство представлява добре познатата размяна, наречена от народа “кон за кокошка”. Няколкостотин души ще чакат няколко минути по-малко на летищата, като срещу това се появява реалната опасност да бъдем принудени да приютим хиляди мигранти. Ама нямало да стане това, никой не можел да ни принуди да го направим – обясняват евроатлантиците. Да, бе, да! Като гледате нашите управляващи, мислите ли, че те изобщо имат смелостта да откажат каквото и да било на чуждите партньори. Те имат вид на хора, които се ръководят от един единствен принцип, а именно да изпълнят поръчките от чужбина, още преди те да са ясно формулирани. Убедени, че има само един световен център на власт и не спират да му се кланят. Вярно, те наричат това васално поклащане “солидарност с евроатлантическите партньори”, но с каквито и политически коректни панделки да го опаковат, то не става по-достойно.
Нашите управляващи инатливо отказват да разберат нещо, което хора с много по-малко претенции от техните отдавна са осъзнали. Светът отдавна е многополюсен. Отмина времето, когато имаше само един световен хегемон, чиито желания всички изпълняваха. Да, Съединените щати продължават да бъдат велика сила, но вече са разбрали, че винаги, когато искат да постигнат нещо, трябва да се съобразяват с позициите на Китай, Русия, Турция, Иран… Еднополюсният свят окончателно умря. Единствено нашенските грантовите политици и анализатори не забелязват това. Изцяло потънали в борбата за все по-дефицитния евроатлантически финансов ресурс, те не виждат, че сегашната действителност е съвършено различна от тази преди две-три десетилетия. Тези, които са се вживели в ролята на васали, пропускат кардиналните промени в света. И е логично именно тези промени да ги запратят в политическата маргиналия, от която няма излизане.
