Експерти: “Сглобката” е приемала, а веднага след това допълвала и изменяла собствените си закони

За периода юли – декември 2023 г. Народното събрание е приело 51 закона за изменение и допълнение, които реално изменят и допълват 43 закона. При пресмятане на общия брой изменения на един закон за изследвания период е видно, че в рамките на шестмесечието 34 от 43 закона са изменени повече от веднъж, което представлява 79% от законите, което е най-високият процент на изменения за последните 12 години, по данни на „Юридически барометър“. Данните бяха представени днес в София.

Лидери по брой изменения са Законът за акцизите и данъчните складове – със 7 изменения и допълнения, посочи ръководителят на екипа проф. Даниел Вълчев. По пет пъти са изменени и допълнени Кодексът за застраховането, Законът за съдебната власт, Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване, Законът за обществените поръчки, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за корпоративното подоходно облагане. Още пет закона са изменени и допълнени по „едва“ 4 пъти в рамките на шестмесечието.

Според проф. Вълчев Народното събрание успява да възстанови нормалния ритъм като за 2023 г. е приело 107 закона, колкото и през 2022 г. Той отбеляза, че около 40% от приетите закони влизат в сила от деня на обработването. По думите му Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е престоял в Народното събрание 224 дни, но влиза в сила от деня на обнародването му.

Изследването на „Юридически барометър“ показва още, че с преходни и заключителни разпоредби на приетите за периода 7 нови закона и 51 ЗИД се предвиждат изменения и допълнения в 290 други закона, което е с над 5 пъти повече спрямо първото полугодие на 2023 г.

Според изследването публичните предприятия получават значителен публичен ресурс като в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. са предвидени над 1,7 млрд. лв., под формата на субсидии и други текущи трансфери. 

Към 31.12.2023 г. публичните предприятия са над 260, като общата стойност на капитала им е близо 27 млрд. лева. Те участват във формирането на малко над 10% от БВП. В публичните предприятия са заети над 120 хиляди души.

Публичните предприятия са удобен инструмент за провеждане на политики с бърз ефект и резултат, вместо да се провеждат структурни реформи, каза доц. д-р Таня Бузева. Тя отбеляза, че това води до изкушение от политическата класа да освобождава предсрочно членове на управителните органи на публичните предприятия. По думите ѝ в момента все още се търси истината – дали могат да се освобождава предсрочно мениджмънтът, дали това освобождаване следва да подлежи на контрол и по какъв ред.

Публичните предприятия трябва да оперират на пазара като равнопоставени с останалите частно-правни субекти, посочи още доц. Бузева и отбеляза, че държавата не трябва да ги облагодетелства. Според нея финансирането на публичните предприятия от държавата може да засегне конкуренцията на пазара. 

„Юридически барометър” е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Тя стартира в края на 2010 г. Проектът се реализира от сдружение Център за правни инициативи. Екипът включва юристи с опит в областта на нормотворческата и правоприложната дейност, преподаватели, докторанти и студенти по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Темата на настоящия брой е „Публичните предприятия“. Специален гост на броя е доц. д-р Таня Бузева– преподавател по Гражданско и Търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и управляващ съдружник в Адвокатско дружество „Бузева и партньори“. 

„Юридически барометър” излиза два пъти годишно, като всеки брой обхваща период от шест месеца. Всички броеве на изследването са достъпни в електронен формат на интернет страницата на Центъра за правни инициативи и на сайта на „Юридически барометър”.