Експерт: Млякото и сиренето са скъпи заради див пазар, без регулатори

ВИЗИТКА: Доц. д-р Огнян Боюклиев е член на Научния съвет на Института за икономически изследвания към БАН, преподавател е по програмите за обучение по Програмата за развитие на селските райони. Работил е в Института по икономика на селското стопанство, в 38-ото народно събрание е съветник на зам.-председателя на Комисията по земеделие, гори и поземлена реформа, експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-ото и 37-ото народно събрание. Има специализации в Япония и в министерството на земеделието във Франция.

Евростат публикува данни, според които месото в България е поскъпнало най-много спрямо останалите страни от ЕС. А предстои да купуваме агнешко месо за Великден. С въпроси защо прясното мляко и сиренето в България са най-скъпите в ЕС, защо поскъпва месото, при положение че фуражите поевтиняха, как в Полша успяват да произвеждат по-евтини храни се обърнахме към Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

– Г-н Боюклиев, прясното мляко и сиренето в България са най-скъпите сред страните от ЕС. Защо според Вас е така, при положение че доходите ни са най-ниските?
– Отговорът относно цените на млякото и млечните продукти у нас е лесен и ясен! През 2021 г. произведеното в България мляко стигаше за около 60% от млечните продукти на вътрешния пазар. Как получихме тая цифра в института за икономически изследвания на БАН? Ами като проследихме статистиката на Националния статистически институт за произведените млечни продукти и произведеното у нас сурово мляко. За килограм качествен кашкавал са нужни поне 7 литра сурово мляко, за бяло саламурено сирене – поне 5 литра. Като добавим и маслото, киселите млека, пастьоризираното прясно мляко за пряка консумация и т. н., излиза, че българското сурово мляко стига за не повече от 60% от произведените и консумираните млечни продукти. Откъде идва недостигащото мляко? В най-добрия случай това са вносни млека – концентрирани или сухи. Но ако следваме данните на НСИ, те стигат за около 20% от млечните продукти на пазара. Следователно останалите 20% са просто млечни сурогати!

– Това за качеството, а цените?
– Ами пазарът у нас е изкривен! Мляко няма, но няма и политика на правителството и Аграрното министерство. За 2023 г. поради неадекватната политика на Аграрното министерство са закрити над 700 млечни ферми, а животните са изпратени в кланиците! Като при ликвидационните съвети през 90-те години. Средната цена на суровото мляко у нас е 90 стотинки. На толкова го изкупуват мандрите и преработвателите. Там част от него се пастьоризира и опакова и отива при търговците на дребно на цена около 2 лева, а те го продават на 3 лева… Това е отговорът на вашия въпрос – ДИВ ПАЗАР, без регулатори!

– Неотдавна Евростат публикува данни, според които месото в България е поскъпнало най-много в рамките на година. Защо при нас месото продължава да поскъпва, при положение че в редица страни от ЕС поевтинява? Цените на фуражите са по-ниски спрямо миналата година.
– Ситуацията е като при млякото – заради вноса! Над 60% от месото е внос – при говеждото и телешкото този дял е 90%, при овчето и агнешкото – 60%, при свинското – 40%, дори пилешкото вследствие на нерегламентирания внос от Украйна вече е около 35%. Падането на цените на фуражите е важен фактор при производството на месо и мляко, но неговото влияние не може да се усети на следващия ден! Трябва време, за да приключи целият производствен, логистичен и търговски цикъл. В Европа, особено в Западна Европа, животновъдите са и производители на фуража, на зърното за фураж. Там няма нашата концентрация на брой животни, основните производители на месо и мляко са малки и средни производители, които гарантират за качеството на произведените от тях продукти. Има и едри производители, които са основните износители на мляко, месо, млечни месни продукти.

– Предстои пазаруване на агнешко месо за Великден. Смятате ли, че агнешкото ще бъде по-скъпо, отколкото за Великден миналата година? 
– Ще бъде по-скъпо, отколкото през лятото и зимата, това е сигурно! В съседна Гърция е точно обратното, то е по-евтино защото оборотът е по-висок през пролетта и по време на Великденските празници. Но при нас този вид супер качествено месо е на трапезата главно за празника, а при тях присъства почти целогодишно. Понеже ме питате за цените на храните във връзка с предстоящите празници, искам да споделя с вашите читатели резултатите от прилагането на методиката на едно френско ежегодно изследване върху цените в магазина, на щанда – при тях и при нас в България! Колегите от Франция, от „Обсерваторията за формиране на цени“ (у нас към Аграрното министерство има САПИ – Система за агропазарна информация, но нямат подобни изследвания), взимат тяхната потребителска кошница от храни за един французин (месо, мляко, зеленчуци, плодове, хляб – средно потребление) примерно за месец, и я приравняват към 100 евро. За тази сума храната стига за 4 дни. Къде отиват получените на касата в магазина пари във Франция? От 100 евро потребление на храни, продуктите от френското селско стопанство и риболов са 14 евро, вносът е 11 евро (вносът е основно на кафе, подправки, цитрусови плодове, и т. н.), 30 евро е стойността на преработката и транспорта (логистиката до склада на търговеца), 35 евро е за търговците и 10 евро са данъци и такси. За дълъг период (1999 – 2022 г.) делът на добавената стойност от френското селско стопанство в потреблението на храни е намалял с 30%. През 2022 г. селското стопанство получава малко повече от 10% от добавената стойност, предизвикана от потреблението на храни, като същевременно допринася с 15% от заетостта (земеделието, преработката и логистиката за храни, търговията)!

– Каква е ситуацията при нас?
– Ами 100 евро ще стигнат за около 11 дни, повече от два пъти повече отколкото във Франция. Само че във Франция минималната, средната работна заплата и пенсията са три до четири пъти по-големи. Делът на разходите за храна в общите разходи на домакинствата е около 40% от средните доходи у нас, а във Франция – 25%. Как се разпределят тези 100 евро у нас? На първо място у нас е вносът – 30 евро (90% от плодовете и зеленчуците, 90% от говеждото и телешкото месо, 55% от свинското месо и т. н. и прочее), в това число и цитрусовите плодове и др. На второ място са търговците на едро и дребно – 26 евро е стойността на преработката и транспорта (логистиката до склада на търговеца), следват данъците и таксите – 22 евро, преработката – 14 евро и само 8 евро за земеделския производител! Пратих тези данни до земеделския министър – мълчание…

– Производителите на плодове и зеленчуци винаги се оплакват, че получават по-малко субсидии от зърнопроизводителите. Ако това бъде променено, ще нарасне ли производството на български плодове и зеленчуци?
– Прави са. Когато влизахме в ЕС, имахме право на избор – дали да приемем схемата за субсидиране на стопанство или на единица площ! Преговарящият тогава екип, в далечната 2005 – 2007 г., беше от изключително некомпетентни и самоуверени национално безотговорни хора. Те избраха този модел – субсидия на единица площ. Ще ви дам пример: За да няма ограничения на домакинствата в изваряването на спиртни дестилати на грозде и други плодове при производството на ракия, беше необходимо да се заяви на преговарящите от страна на Брюксел, че ракията е традиционно семейно, домашно производство за собствена консумация от по-миналия век. За целта трябваше само да се приложи писмо от една страница от Института по История на БАН или на Националния исторически музей. Така постъпи Румъния, така са постъпили някога гърците при приема им в ЕС. С това проблемът за акцизите на домашната ракия се изчерпва. Да, но нашата преговаряща се изправи пред вас – медиите, и заяви буквално: „Няма да поставям под въпрос нашето членство в Европейския съюз заради ракията на простотията!“ Тази жена, за щастие, не е вече в политиката, но следите от вредното й участие в нея се вижда и до днес – и в това, което поставят като проблем производителите на плодове и зеленчуци, и в много други от съществуващите днес проблеми в аграрната сфера. Тези хора си мислят, че земеделието, производството на храни е просто нещо. Да, просто е, но не е за простаци! 

– В Полша заплатите са по-високи, но храните са по-евтини, отколкото при нас. На какво се дължи това, как успяват да продават по-евтина храна? Не само в Полша! 
– И в Гърция е така. На пръв поглед са по-скъпи, но като отчетем качеството, излиза, че там цените на храните са по-ниски. Вижте какво става в Северна Гърция – пълно е с българи по магазините и пазарите не защото е по-евтино, а защото е по-качествено. И морето е по-скъпо, ресторантите са по-скъпи, ама качеството е друго, чисто, природощадящо, без бетон…
Стопанска, икономическа политика, аграрна политика… Социална политика – вижте размера на пенсиите, минималните заплати, доходите на поляците и тогава отговора на вашия въпрос е ясен.

– По-голямата част от потреблението на плодове и зеленчуци в страната е от внос. Защо е така и как ситуацията може да бъде променена? 
– Най-голямата ябълкова градина у нас доскоро беше в село Тръстеник, до Пловдив. Създадена е преди 40 години от млад агроном, който после я арендува и постепенно я изкупи… През 2014 г. Руската федерация наложи ембарго за вноса на храни от ЕС. Тогава най-пострадалата страна в областта на овощарството беше Полша. Тя изнасяше огромни количества ябълки за Русия. Полското правителство успя да получи от ЕС компенсация до края на плододаването на градините с ябълки. Такава помощ бе отпусната и от националния бюджет. Като се разделят тези суми на килограмите ябълки, се получава около 50 стотинки на килограм от ЕС, и 50 стотинки – от бюджета на държавата! Къде отидоха тия ябълки? Ами в България. При това с един лев на килограм по-малко от нашите ябълки. Така през годините намаляха овощните градини у нас, няма я и ябълковата градината в Тръстеник. Другата причина са границите – скандалът с лабораторията на частната фирма на Капитан Андреево. Сега държавата сключи мир с тези, които я ограбваха години наред. А къде са служителите, които разкриха далаверата? Ами уволниха ги, до един – и от Агенцията по храните, и от Аграрното министерство… Този, който ги уволни – министърът на земеделието, имаше пряк роднина в ръководството на най-голямата зеленчукова борса до Пловдив. Там отиваше вносът от граничен пункт Капитан Андреево. Другият пример вие го посочихте – субсидията. Тя е еднаква на единица площ и за производителя на зърно, и за този на плодове и зеленчуци. Само че разходите за производството на плодове и зеленчуци са най-малко десет пъти по-високи от тези за производство на зърно.

– Голяма част от продаваните домати не са с хубавия вкус, познат отпреди години. На какво се дължи това?
– Доматът е много деликатен зеленчук, който според селекционерите е по-скоро плод. Най-вкусен е старият сорт български градински домат, но той има трайност при добро съхранение до седмица. Да не говорим, че е най-вкусен, когато от градината отиде направо в чинията, в салатата. При това богатство, което имаме, ние внасяме 90% от доматите. И от страни на разстояния над 3 хиляди километра – от Португалия, Испания, Холандия, дори от Йордания. При този тип търговия доматът трябва да издържа на дълъг път, на транспортиране, опаковане, съхранение. Вкусът е на второ място. Пак става въпрос за политика, за икономически и пазарни условия на нашия производител и този от страните, от които внасяме.

– В Хърватия след влизането им в еврозоната се наложи да сложат таван на цените на някои основни храни. Смятате ли, че и в България може да се наложи такава мярка?
– Има неяснота по отношение на това какво точно представляват пазарната икономика. Пазарът е „машина“, която осигурява контакта на земеделския производител с ресурсите, които са му необходими за да произвежда. Най-общо казано, това са земя, биологичен материал (семена, овошки, продуктивни животни), машини и съоръжения, енергия за тях, труд, финансов кредит, застраховка от риска и т. н. От друга страна, пазарът е мястото за контакт на потребителя с това, което се произвежда. Ние обръщаме внимание на цената на продукта в магазина и го съпоставяме с нашите доходи, с цените в други райони на страната, с другите страни… В крайна сметка цената е такава, на каквато потребителите биха купили продукта. Аз не бих си купил краставици през февруари за 9 лева. Предпочитам киселата краставичка от наш производител или домашна консерва. Не бих си купил и пресни картофи през зимата за 14 лева килограмът, защото пресните картофи през февруари са внос от много далеч или са произведени с много химия и енергия.

– Какво да прави държавата, когато цените на храните се повишават масово? 
– Последното, което може да направи, е да слага административни бариери. Това е все едно да натискаш пружина – може за известно време да се свие надолу, но в един момент ще подскочи високо нагоре. Ако приемем, че пазарът е „машина“, трябва да знаем, че тя не е „перпетуум-мобиле“, не може да работи вечно сама. Пазарът е сложен механизъм, който се нуждае от регулиране, смазване, осигуряване на енергия… И тук е мястото както на макроикономическата политика – данъците, доходните, така и на аграрната политика, пазарната политика… Къде нараснаха най-много цените в Хърватска при приемането на еврото? При търговските вериги, а не при земеделските производители. И там имаше за кратко административно определени цени, но за да обуздаят търговеца, а не производителя.

Министерството на земеделието на Хърватия отговаря не само за производството, но и за търговията с храни. Те постоянно полагат грижи по цялата верига от производството до търговията, за да скъсяват разстоянието между първичния производител и консуматора. Правят така, че на производителя на сурово мляко да е по-изгодно да си произведе качествен млечен продукт като сирене, например, там на място, в планината, където е и фермата му. Както и да доставя директно на потребителя.