Еленко Божков: Споразумението с “Боташ” е от полза за цяла Европа

– Г-н Божков, “Булгаргаз” обяви резултати от търг за доставка на втечнен газ за януари и февруари на терминал в Турция. Възможностите за ползването им станаха реалност след споразумението с “Боташ” по времето, когато вие бяхте зам.-министър на енергетиката. В същото време Европейската комисия разследва това споразумение. Как ще коментирате това?

– Това е възможност да доставяме газ, след подписването му в София се събраха шефовете на газовите оператори на съседите ни и се подписа меморандум за  Solidarity Ring за сигурност на доставките. (На 25 април в София бяха шефовете на газовите оператори на Румъния, Унгария, Словакия, както и на газовата компания “Сокар” на Азербайджан – бел ред.). Още тогава имаше съмнения в ЕС, че се нарушават правила за конкуренция. Но след като се включиха и представители на държавните дружества на тези страни, съмненията отпаднаха.

– С това споразумение “Булгаргаз” не става ли монополист за терминалите на Турция, само българската компания от държавите в ЕС ли има право да ги използва?

– Урсула фон дер Лайен имаше няколко безплодни пътувания и разговори в Турция. А ние постигнахме тези договорености, и то в полза на цяла Европа. Защото “Булгаргаз” ще може да предоставя газ извън България. 

– Ако Европейската комисия реши, че се нарушават антитръстовите правила, какво да се очаква?

– Когато ЕК оповести резултатите от тези проверки, които прави, тогава ще можем да говорим. 

– Другата новина от тези дни е, че “Булгаргаз” обяви огромен пазарен интерес към увеличаване на капацитета на входните точки с Гърция и Румъния и на газопровода IGB. Какво ви говори това?

– Означава, че този проект Solidarity Ring върви към реализация. 

– А какво ви е отношението към таксата от 20 лв. на мегаватчас върху преноса на руски газ, решена от парламента, която влезе в сила на 13 октомври?

– Нерационално и неработещо действие. Това не може да бъде акцизна такса, ако бъде такса по закона за ограничаване на Русия, трябва да бъде начислявана на “Газпром Експорт”, който се съмнявам, че ще  я плати.

Спомнете си 2009 г., когато Украйна спря руския газ. Мислите ли, че няма да се повтори и България да бъде заобиколена – само трябва да се изградят 20 – 30 км нов газопровод между Турция и Гърция.

“Булгартрансгаз” фактурира тези 20 лв. на мегаватчас на “Газпром”, но компанията не ги плаща. Преносният оператор ги внася в бюджета за своя сметка и накрая фалира. Може би това е целта – да бъде фалиран “Булгартрансгаз”, за да може някой да го вземе за жълти стотинки. Има и втори вариант – да спрем транзита на руски газ, но тогава газовият ни оператор пак фалира, защото това са 80% от приходите му.

– Има ли основания за ветото на  президента върху промените в Закона за енергетиката?

– Намирам за изключително адекватно и аргументирано ветото във всичките му части. 

– Но промените в закона не ги ли подготви вашият екип?

– Подготвяше ги, но бяха направени доста изменения след края на служебното правителство и особено между първо и второ четене в парламента. Никога не е възлагано в проекта за закон правителството да решава цените за битовите потребители. А при прилагането на таван на цената за битовите потребители се обезсмислят функциите на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Има ключови моменти в тези промени, които бяха направени между първо и второ четене. Още един пример ще дам – при истински пазар не трябва да има монопол на Българската независима енергийна борса, имаше текст той да отпадне, да се създадат втора, трета борса. Но между първо и второ четене текстът изчезна. Рисковете са големи не само от излизане на битовите потребители, но и за пазара на едро.

– Какви са те?

– Голям риск е това, което се сочи и във ветото на президента – ТЕЦ “Марица-изток 2” вече да не работи като централа със стратегическо значение. Когато министърът на енергетиката издава заповед тя да произведе определено количество електроенергия за битовите потребители, нейната цена се компенсираше от обществения доставчик. Това отпада.

Вземете прогнозната цена на електроенергията, която КЕВР дава за свободния пазар за регулаторната година от 1 юли – 256,37 лв. за мегаватчас. Цената за битовите потребители е към 124 лв. средно. Този луфт от 132 лв. на мегаватчас трябва да се компенсира, защото министър-председателят каза, че няма да има повишение. Той трябва да се компенсира от фонда “Сигурност на електроенергийната система”. Нужни са  1,620 млрд. Откъде ще ги вземе фондът, при положение че цената на свободния пазар рядко минава 200 лв., за да се правят отчисления. Може би затова народните представители от ГЕРБ искаха да увеличат приходите във фонда с около 1,5 млрд., които да вземат от “Лукойл”, но не виждам начин това да стане.

– А защо се твърди във ветото, че има опасност от рязко поскъпване на цените на тока за бита след 2026 г., като има възможност за компенсации в закона?

– Ще се увеличат, защото няма пари за компенсации, не са осигурени във фонда. Но и компенсацията трябва да мине през ЕК, защото е държавна помощ. 

– Правителството реши в сряда да започне строителството на VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй” и първият да е готов през 2033 г.  Ще се построят ли в срок нови ядрени мощности, след като през 2038 г. ще се затварят въглищните централи?

– Въпреки декларативното решение на правителството за началото на строителство на VII и VIII блок в АЕЦ “Козлодуй”, се наблюдава  забавяне. Още когато бях заместник на министър Росен Христов, бяхме подготвили междуправителствен договор за сътрудничество в енергетиката между САЩ и България. Този договор и до днес не е подписан. Бави се отчуждаването на имотите за площадките за VII и VIII  блок. Не е ясно и докъде стигна лицензирането на ядреното гориво на “Уестингхаус”, за да се гарантира зареждането на V блок догодина.

Защо, ако всичко върви нормално, се провеждат преговори с “Росатом” за две доставки на гориво тип ТВСА-12 и няма ли това да доведе до забавяне на зареждане на V блок с американско гориво не с една, а с четири години? А със затварянето на тецовете през 2038 г. оставаме без достатъчно базови мощности.

– Няма ли да е готов единият нов блок в АЕЦ “Козлодуй”? 

– Ако бъде готов, всички трябва да ръкопляскаме. Там има много документална работа, поне 2 – 3 години още. Според мен трябва да се подпише договор с французите, да видим може ли да бъдат използвани доставените компоненти от ядрения остров на  ВВЕР  с френска технология. Трябват ни четири блока по 1000 мегавата. 

– В енергетиката раздвижиха ли се проектите, след като се планират две нови помпено-акумулиращи ВЕЦ, догодина започва ремонтът на ПАВЕЦ “Чаира”? 

– В “Чаира” трябваше да бъде готова една хидрогрупа още тази година. НЕК няма вина за това, че няма да се случи. Правителството обаче не направи нищо за наваксване на закъснението в ремонта. Всичко, което се работи, е от миналата година. Що се отнася  до  двата нови ПАВЕЦ, това са само предварителни проучвания. Не отричам, че може да бъдат построени, но не виждам в скоро време това да е възможно.

– Териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони бяха внесени в Брюксел, но предизвикаха много спорове. Не бяха ли писани те по ваше време?

– По наше време се започна да се работи по тях, защото бяха спрени изцяло. Водеха се интензивни преговори със синдикатите. Виждате решението от  януари на парламента за предоговаряне на плана за възстановяване, по което работехме. Имаше срещи с Европейската комисия. 

– Все пак има опция да се запази работата на мините и тецовете до 2038 г.

– Стигне ли се до неща, които отново трябва да се договарят и не са написани като текст в документите, трудно вървят разговорите с Европейската комисия. Трябваше наистина да се върнат плановете, на България трябва да се даде дерогация. Като пример ще дам тази за руския нефт. Причина за тази дерогация е географското ни разположение и да се осигури възможност да имаме изобщо нефт, а не че трябва да е евтин.

Ние нямаме суровини за нискокарбонова енергия, имаме въглища. Ако погледнем изискванията спрямо базовата 1990 г., която важи от протокола от Киото, ние сме изпълнили всичките си задължения, с 48% сме намалили емисиите.

Необяснимо е откъде се взе 2019 г. като база за допълнително намаление, както е записано в Плана ни за възстановяване, кой е мислил, като е подписвал това?

Поляците успяха да запазят въглищните си централи до 2048 г., ние не можахме. За това за нас е подходяща нова роля на държава, в която да се тестват технологии за утилизация на въглеродни оксиди. И това да стане с европейско финансиране. 

– Ще успее ли България да предоговори условието за намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г.?

– Това ще е  трудно, но не е невъзможно, но е наложително за същия период  ЕК да види ясно и да бъде убедена, че България ще изгради  нови некарбонови източници на електрическа енергия  с инсталирана мощност от поне 1000 мегавата.