Еле­о­но­ра Мит­ро­фа­но­ва: По­же­ла­вам мъд­рост и си­ли в от­с­то­я­ва­не на соб­с­т­ве­ни­те ин­те­ре­си

– Ува­жа­е­ма Еле­о­но­ра Ва­лен­ти­нов­на, в на­ве­че­ри­е­то на 3 март как­ви емо­ции и асо­ци­а­ции пре­диз­вик­ва у вас та­зи да­та?

– Де­нят на сключ­ва­не­то на Сан­с­те­фан­с­кия ми­рен до­го­вор е све­ще­на да­та не са­мо за Бъл­га­рия, но и за Ру­сия. То­зи ден е три­умф за всич­ки, ко­и­то са се сра­жа­ва­ли за сво­бо­да­та на бъл­га­ри­те – на бой­но­то по­ле, в ти­ла, в бол­ни­ци­те. Той увен­ча­ва с по­бе­да Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на от 1877 – 1878 г. и на­ве­ки увен­ча­ва им­пе­ра­тор Алек­сан­дър II с гор­до­то име Ос­во­бо­ди­тел.

Раз­би­ра­е­мо е, че при се­гаш­ни­те ус­ло­вия чес­т­ва­не­то на Де­ня на ос­во­бож­де­ни­е­то на Бъл­га­рия пре­диз­вик­ва сме­се­ни чув­с­т­ва – ве­че тре­та го­ди­на по­ред не ка­нят по­сол­с­т­во­то на офи­ци­ал­ни­те тър­жес­т­ва, в пуб­лич­ни­те из­каз­ва­ния се ста­ра­ят да ума­лят или до­ри да пре­мъл­чат ро­ля­та на Ру­сия във въз­с­та­но­вя­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та дър­жав­ност. Зву­чат при­зи­ви за пре­на­пис­ва­не на учеб­ни­ци­те, та­ка че да “не про­во­ки­рат” у де­ца­та “чув­с­т­во на приз­на­тел­ност” по ад­рес на на­ша­та стра­на.

– Въп­ре­ки дъл­га­та съв­мес­т­на ис­то­рия, се­га Ру­сия и Бъл­га­рия са от две­те стра­ни на ба­ри­ка­да­та. Как та­зи си­ту­а­ция вли­яе вър­ху дей­ност­та на по­сол­с­т­во­то и на ва­ша­та ра­бо­та ка­то пос­ла­ник?

– Бе­зус­лов­но ня­ма как да на­ре­чем лес­ни ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то ра­бо­тим. Ня­ма­ме ни­как­ви офи­ци­ал­ни кон­так­ти с дър­жав­ни­те струк­ту­ри на Бъл­га­рия. Се­ри­оз­ни слож­нос­ти пре­диз­вик­ва въ­ве­де­на­та от бъл­гар­с­ка­та стра­на “квот­на” сис­те­ма – бро­ят на дип­ло­ма­ти­чес­ки­те и тех­ни­чес­ки­те сът­руд­ни­ци е ог­ра­ни­чен до ми­ни­мум. Ме­дий­на­та сре­да око­ло Ру­сия ка­то ця­ло и дей­ност­та на по­сол­с­т­во­то в час­т­ност е край­но нап­рег­на­та – неп­ре­къс­нат не­га­ти­вен по­ток, ед­нос­т­ран­чи­ви ма­те­ри­а­ли и из­фаб­ри­ку­ва­ни ис­то­рии.

Но и в те­зи ус­ло­вия ние про­дъл­жа­ва­ме да за­щи­та­ва­ме ин­те­ре­си­те на на­ша­та стра­на, да под­на­ся­ме на бъл­гар­с­ка­та ау­ди­то­рия ак­ту­ал­на ин­фор­ма­ция за рус­ка­та вън­ш­на и вът­реш­на по­ли­ти­ка. Не пла­ни­ра­ме да се пре­да­ва­ме, ще про­дъл­жим да из­пъл­ня­ва­ме дъл­га си към ро­ди­на­та.

– Има ли мяс­то за оп­ти­ми­зъм в се­гаш­ни­те от­но­ше­ния меж­ду на­ши­те две стра­ни?

– През дъл­га­та си ис­то­рия рус­ко-бъл­гар­с­ки­те от­но­ше­ния са пре­ми­на­ва­ли през раз­лич­ни ета­пи и след спа­да ви­на­ги е след­ва­ло ожив­ле­ние на кон­так­ти­те и връз­ки­те. Убе­де­на съм, че и то­зи път ще се въ­зоб­но­ви нор­мал­но­то вза­и­мо­дей­с­т­вие – до­ри да е не тол­ко­ва ско­ро, кол­ко­то би ни се ис­ка­ло. В край­на смет­ка на­ро­ди­те на на­ши­те стра­ни ня­мат ни­как­ва из­го­да от про­ти­во­пос­та­вя­не­то един на друг.

– Как­во бих­те по­же­ла­ли на бъл­гар­с­кия на­род в то­зи праз­ни­чен ден?

– На пър­во мяс­то бих ис­ка­ла да по­же­лая мъд­рост и си­ли в от­с­то­я­ва­не на соб­с­т­ве­ни­те ин­те­ре­си, го­ля­ма ак­тив­ност в оп­ре­де­ля­не на соб­с­т­ве­на­та съд­ба. До­ве­ря­вай­те се на мне­ни­е­то си, вни­ма­тел­но ана­ли­зи­рай­те всич­ко, ко­е­то ви раз­каз­ват за Ру­сия. Не­ка ра­зу­мът да по­бе­ди и на­ши­те от­но­ше­ния да се вър­нат към рав­ни­ще­то, ко­е­то зас­лу­жа­ват.