Емилия Масларова осъди прокуратурата за 70 хиляди лева

Прокуратурата е осъдена да плати обезщетения за над 70 000 лева на бившия министър на труда и социалната политика в правителството на тройната коалиция Емилия Масларова.

Това реши Софийският градски съд (СГС), където Масларова е завела иск срещу прокуратурата за 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу нея дело и над 12 000 лева разноски по него.

Става дума за продължилия над 11 години и прекратен накрая процес срещу Масларова за т.нар. „златен ремонт“ на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора за над 11 млн. лева. Бившата министърка беше подсъдима за това, че е присвоила парите, като за улесняване е извършила и длъжностно престъпление. Подсъдими с нея бяха още бившият зам.-министър на труда и социалната политика Димитър Димитров, бизнесменът Михаил Методиев, собственикът на фирма „Стара Загора 2007“ Венцислав Драганов, бившият главен секретар на социалното министерство Иван Пенев и Росен Стефанов, който отговарял за контрола на ремонтните дейности.

Обвинителният акт беше внесен в съда през 2010 г., а в края на 2015 г. Софийският градски съд (СГС) оправда всички подсъдими, като в мотивите му се казваше, че нито една експертиза не показва ясно колко пари са изхарчени, а прокуратурата е изготвила „немислима“ правна конструкция.

Две години по-късно апелативният съд отмени оправдателните присъди и върна делото на прокуратурата като написа, че градският съд е използвал пороците на обвинителния акт, за да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата. Апелативните съдии също бяха категорични, че обвинителният акт не отговаря на стандартите на какъвто и да е юридически акт, тъй като е „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен“, но това означава, че по него не може да се постанови каквато и да е присъда. Иначе апелативният съд беше стигнал до извод, че по делото има годни доказателства за реално причинени вреди.

В следващите две години обаче прокуратурата не внесе нов обвинителен акт, а през 2019 г. реши да прекрати делото. Постановлението за прекратяване беше потвърдено от СГС, но след това апелативният съд го върна за ново произнасяне. Тогава пък градският съд реши да върне делото на прокуратурата. Последваха обаче жалби на подсъдимите и апелативните съдии сложиха точка на казуса през 2021 г., като потвърдиха постановлението за прекратяване.

Три години по-късно Масларова е решила да заведе иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като в молбата си пише, че делото срещу нея е продължило повече от 11 години, било е отразено широко в медиите и тя е била подложена на неимоверен стрес, тъй като била злепоставена в обществото, доброто ѝ име е било опозорено, а политическата ѝ кариера рязко е пострадала. В нейна подкрепа показания са дали двама свидетели, между които и бившата шефка на кабинета ѝ. Тази свидетелка разказва, че обвинението срещу Масларова било шок за целия екип, но най-вече за бившата министърка, „защото всичко каквото правила като министър, било получило много висока оценка и от професионалната гилдия, и от хората“. Масларова се притеснявала от отношението на колегите ѝ в парламента и на професионалната общност, хората се отдръпнали от нея, а в медиите нещата се интерпретирали различно, което ѝ създало негативен имидж.

В решението си съдът отбелязва дългата продължителност на процеса, както и това, че Масларова за пръв път била обвинена и то за присвояване на изключително голяма сума, като за това престъпление се предвиждат от 10 до 20 години затвор и конфискация на цялото имущество. Заради това пък са ѝ били наложени обезпечителни мерки за над 5 години.

Съдът отбелязва още, че в началото на делото Масларова е била в трудоспособна възраст (60 години), а след като постановлението за прекратяване е влязло в сила, вече е била на 71 години. В решението си съдия Кирил Петров припомня, че тя е имала активна политическа дейност като депутат от БСП, министър, председател на Комисията по труда и социалната политика, а обвинението е било за престъпление по служба.

„Когато незаконното наказателно преследване е насочено срещу гражданин, заемащ висок професионален или политически пост, и е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то може да причини край на неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване“, пише съдията и добавя, че в такива случаи разгласяването води до по-тежки последици. След това той обяснява, че прокуратурата е длъжна да информира обществото за обществено значими дела, особено за тези свързани с разходване на публични средства, но това води и до по-големи обезщетения заради по-високия интензитет на засягане на доброто име на незаконно обвинения.

В процеса срещу Масларова беше публично оповестено и искането за сваляне на имунитета ѝ от страна на главния прокурор. Тя е посочила пред съда, че заради делото много се влошило здравето ѝ, загубила съпруга си и се обвинявала за това, но според съдия Петров не е доказано, че здравословните ѝ проблеми са свързани с процеса.

„Независимо, че не е установено настъпило психическо или физическо заболяване с траен характер, е безспорно, че отражението на воденото производство е изключително негативно спрямо ищцата, която понастоящем е на възраст над 70 години, поради което този период е решаващ, защото е унищожил не само възможността за възстановяване на политическата кариера, но и всякакви възможности за развитие и благоприятна промяна“, се казва в решението.

За да определи справедлив размер на обезщетението, съдът е съобразил и практиката по сходни казуси. Той отбелязва, че само преди дни Върховният касационен съд (ВКС) не е допуснал до касационно обжалване делото, което бившият зам.-министър на труда и социалната политика Димитър Димитров, който беше подсъдим заедно с Масларова, води срещу прокуратурата. ВКС остави в сила решението на апелативния съд, с което прокуратурата е осъдена да плати на Димитров обезщетение от 50 000 лева за неимуществени вреди от незаконното обвинение.

Съдия Петров пише, че взема това решение само за ориентир, за да реши, че за Масларова справедливото обезщетение е 61 000 лева от поисканите от нея 100 000 лева. Отделно съдът осъжда прокуратурата да плати на Масларова 9600 лева за имуществени вреди от хонорарите, които тя е платила на адвокатите си по време на процеса и още 2990 лева за пропуснати ползи от неизползваните 5000 лева, които е дала като парична гаранция по време на процеса срещу нея. Така общата сума, която прокуратурата трябва да плати е над 73 000 лева.

Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Преди пет години Емилия Масларова осъди и държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург да ѝ плати обезщетение от 8000 евро за коментари на срещу нея, с които е била погазена презумпцията за невиновност. Ставаше дума за думи на прокурор Стелиана Кожухарова, която тогава беше говорител на бившия главен прокурор Борис Велчев.