Енергията на българския дух днес е приспана, каза пред БТА Иван Гранитски
Енергията на българския дух днес е приспана. Това каза пред БТА Иван Гранитски – издател, писател, журналист, автор на книгата „Енергията на българския дух“.
„Надявам се да не е убита енергията на българския дух, но най-малкото е приспана. Защото сме забравили своите възрожденски дейци. Само по време на празници, някакви кръгли годишнини, на 1 ноември или дати, свързани с дейността и живота на Левски, Ботев, Раковски, се сещаме за будителите. Но това не е достатъчно“, смята Гранитски. „На днешния човек му се обяснява, че той вече, като член на Европейския съюз, трябва да споделя т.нар. „евроатлантически ценности“, но това не означава, че трябва да забравя отечествената история, да се откажем от родната литература и изкуство, от величавите примери, които са не толкова отдавнашни“, посочи той.
ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ РАБОТИ ПО ИЗСЛЕДВАНЕТО СИ
Повече от три десетилетия Иван Гранитски работи по изследването си, което бе публикувано в книгата „Енергията на българския дух“.
„Опитвам се да анализирам творчеството на нашите възрожденски дейци, на поборниците за национално освобождение, разбира се – на великото дело на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, които с техните първи искри събуждат българския дух“, каза той.
Акцент в книгата му е начинът на събуждане на енергията на българския дух, на народностното самоосъзнаване. „То става именно след тези две искри, които възпламват в мрака на робството и след това водят до появата на другите наши народни будители, възрожденски дейци, свещенослужители на Светата Православна църква. За да се стигне до осъзнаването на нацията като на самостоен субект, минават няколко десетилетия, когато се създават над 1500 читалища, килийни училища. Тече бурен процес на образование. Прекрасни, умни, благородни учители кръстосват страната и създават внушителна маса от млади хора, които са будни и жадни за просвета. Този процес на просвещението и на дейността на читалищата и въобще – на пробуждането на интереса към нашата история, върви паралелно и с борбата за църковна независимост“, посочи Иван Гранитски.
Авторът отбеляза, че едновременно с това текат процеси в революционните кръгове, които действат в емиграция – в Одеса, Браила, Белград, Букурещ. „Става дума за плеяда от ярки фигури, които работят успоредно и постигат именно това – пробуждане на националния дух“, каза Гранитски.
По думите му творчеството на българските писатели след Освобождението проследява вече както националното, така и социалното самоосъзнаване. „За 50-60 години, от Възраждането до Освобождението и няколко години след това, ние имаме формиране на едно съвършено друго съзнание в обществото. И точно тези сложни процеси се отразяват и изразяват в творчеството на българските писатели, които творят около Освобождението и след Освобождението – главно Иван Вазов, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Христо Ботев, поети като Димчо Дебелянов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов – плеяда белетристи и поети“, каза писателят и издател.
ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ КЛАСИЦИ
Приспаната енергия на българския дух се отразява по доста критичен начин на българската литература, тъй като се объркват критерии, смята Иван Гранитски. Според него щом в училище не се изучават или се изучават редуцирано литературните класици, това се отразява на съзнанието на младото поколение. „Например, книгата на Захарий Стоянов, която трябва да присъства във всеки български дом – „Записки по българските въстания“, е извадена от учебните програми. Извадени са редица творби на Вазов, Каравелов, Чинтулов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Яворов, Гео Милев, Дебелянов, Вапцаров и други големи поети. Не присъстват в учебните програми изключителни поети от 60-70-години на миналия век, наши съвременници, като Павел Матев, Станка Пенчева, Лиляна Стефанова, Андрей Германов, Георги Джагаров, да не говорим за белетристи като Дончо Цончев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев и други. Само някои единични творби се разглеждат и то – такива, които не са свързани с националната история толкова пряко“, отбеляза авторът.
Допълва, че в изпълнение на мисията за съхранение на българската класическа литература, основаното от него издателство „Захарий Стоянов“ насочва усилията си към преиздаване на многотомни събрани съчинения или отделни творби. През последните няколко години са издадени съчинения на Димитър Талев – в 15 тома, Иван Вазов – в 10 тома, Пенчо Славейков – в пет тома. Сега върви подготовката за публикуване на събрани съчинения на Любен Каравелов в девет тома, подготвя се и ново издание на съчиненията на Петко Славейков.
„Тези велики наши писатели не са преиздавани в многотомници вече повече от четири десетилетия. Това е ненормално, би трябвало техните творби постоянно да бъдат в книжарниците и да бъдат на разположение на четящите хора“, смята Иван Гранитски.
„Насочваме се към наши важни автори и поети от 20-те и 30-те години на миналия век като Теодор Траянов, Николай Райнов, Николай Лилиев, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Георги Райчев“, посочи издателят. Допълни, че се издават и преиздават творби на големи български драматурзи от края на миналия и началото на сегашния век. „Издадохме фундаментално съчинение на Симеон Радев – седем тома „Лица и събития от моето време“. Това са негови спомени за политическата, дипломатическата му дейност в историческия контекст на началото и първата половина на миналия век, когато той е дипломатически представител в редица европейски страни. И самият той е великолепен, блестящ писател. Много силно въздействие, според нас, има и поредицата „Дълг и чест“, която е посветена на върхове на българската литература, държавническо изкуство, духовните ни лидери и водачи през столетията и хилядолетията. Над 60 книги излязоха досега от тази поредица, като последните томове са посветени на герои от войните“, каза още Гранитски.
Според него българската история трябва да се уважава, да се цени и да се преподава по увлекателен начин на едно по-младо поколение.
Иван Гранитски (Иван Йорданов Димитров) е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, откъдето идва литературният псевдоним на писателя. През 1977 г. публикува във в. „Пулс“ първата си статия – рецензия на книга на писателя Димитър Яръмов. През 1979 г. завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Скоро след това става член на Съюза на българските писатели. От 1979 г. до 1985 г. е редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“, след което до 1991 г. е заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“. От 1991 г. до 1992 г. е главен редактор на сп. „Черно и бяло“. Създател е на списанията „Везни“ и „Бум“. От 19 февруари 1992 г. до 23 юни 1995 г. Иван Гранитски е генерален директор на издателска къща „Христо Ботев“.
От 23 юни 1995 г. до 7 юни 1996 г. Иван Гранитски е генерален директор на Българската национална телевизия. За назначаването си в телевизията той казва, че чрез него иска да обедини нацията, подобно на поетите в литературния си салон.
През 1997 г. излиза неговата първа поетична книга „Отвъден щурец“. Стиховете в нея са писани в продължение на повече от 15 години. През същата година Иван Гранитски създава издателство „Захарий Стоянов“ и оттогава е негов директор.
Автор е на над 45 книги – поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература.
