Дмитрий Медведев: Епохата на конфронтацията

“Российская газета” публикува статия на заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев, в която се казва как може да се разреши тектоничният цивилизационен разлом

На Запад отново вдигнаха бял шум и с всички сили продължават да сипят обвинения срещу Русия. Всички се опитват – от сенилни пациенти с тежка русофобия в Сената на САЩ до нестабилни старци в Белия дом. Изглежда, че всичко е казано и направено от дълго време. Защо западните политици отново носят всякакви глупости за необходимостта от „мощен сигнал“ за участието на киевския им протекторат в Северноатлантическия алианс? Защо те продължават да внушават, че мирът в Украйна е възможен само при условията на нацисткия режим в Киев? Защо има толкова много ярост след почти година и половина специална военна операция (СВО)?

Разбира се, нашите врагове – както външни, така и вътрешни – едва ли бяха доволни от резултата от скорошния въоръжен метеж. Властите в Русия убедително доказаха своята сила и стабилност, а народът на страната демонстрира готовност да се обедини около върховния главнокомандващ Владимир Путин за защита на Родината. От друга страна, нашите опоненти едва ли са били толкова разстроени, че Артьомовск, известен още като Бахмут, най-накрая беше превзет от нас. Поражението на въоръжените сили на Украйна на този фронт беше предрешено. Друго нещо е, че началото на контранастъплението за западните политически дебили се оказа неочаквано. Те твърдо вярваха в гениалността на своите инструктори, във всемогъществото на неограничените парични потоци и силата на прехвалената натовска техника.

Въпреки това тук-там западни официални и не чак толкова, но не по-малко противни лица говорят за това: Русия вече загуби, ние спечелихме. Защо изведнъж запяха толкова бравурни песни? Фактите са упорити неща, няма място за илюзии. Първо нека да разгледаме техните аргументи.

1. “Русия е в изолация.” Изобщо не е. Много активно се развиват политическите контакти с Азия, Африка и Латинска Америка. Техните пазари са отворени, фирмите им работят с нас с всички сили въпреки санкциите. Краят на ерата на всемогъщия долар проблясква на хоризонта. На дневен ред е преминаването към национални и цифрови валути.

Да, връзките с Европа значително намаляха (но не изчезнаха, казано честно). Но с глобалния Юг и не по-малко глобалния Изток нараснаха значително. Стоките от Европа, от които имахме нужда, бяха заменени с други. Европейците загубиха нашия пазар за много дълго време, инвестициите им изгоряха, но самото производство остана. Благодарим им за безплатни или много по-евтини мощности, които станаха собственост на руски компании. Фирмите им се хапят от яд, чистят балансите си от загуби, но заради прословутата политическа коректност и – какво да крием – страх пред задокеанския сюзерен мълчат, преглъщайки сълзите си от пропуснатите ползи.

2. “Руската икономика се разпада.” В никакъв случай. Ръстът на производството е много по-висок от този в Европа. Дори „Ройтерс“ призна, че през април 2023 г. активността в производствения сектор в Русия е показала ръст за 12-и пореден месец. В същото време инфлацията у нас е значително по-ниска от тази в много западни страни. Тя е близо до историческия минимум и е 2,9%. До края на годината няма да се покачи над 5%. Докато според прогнозата на Европейската комисия инфлацията в еврозоната през 2023 г. ще бъде близо 6%. На най-ниското историческо ниво е и безработица – 3,3%.

Развитие има във всички сектори на икономиката. Според Росстат през март тази година промишленото производство се е увеличило с 1,2% спрямо миналия март. През април ръстът им вече е 5,2 на сто. Впечатляващ напредък в строителството. Само през 2022 г. обемът на строителните работи се е увеличил с 5,2%. Ръстът на селскостопанската продукция през изминалата година е над 10%. И по всички позиции в този сектор ние закриваме вътрешните нужди и работим активно за износ.

Впрочем зависимостта от руските селскостопански продукти и храни се признава вече навсякъде, оттам и безкрайните ритуали по темата за зърнената сделка. Въпреки че вече на всички е ясно, че в сегашния си вид тя не е необходима и задължително ще бъде прекратена. Така или иначе ще можем да помогнем на нашите партньори, но да храним дебелите европейски бюргери не е наша задача. За да направят това, те си имат своя “оскърбен лебервурст”, както и маса високообразовани гинеколози, които управляват блестящо европейската икономика.

3. „Русия искаше да сдържи НАТО, но алиансът се разшири, за да включи Швеция и Финландия.“ Това е чиста лъжа. Никога не сме се опитвали да сдържаме НАТО. Това не е в нашите сили и възможности, а тези две скандинавски страни вече бяха свързани с алианса. Винаги сме искали само едно – да се вземат предвид нашите опасения и да не се канят бившите части на страната ни в НАТО. Особено тези, с които имаме териториални спорове. Затова нашата цел е проста – да премахнем заплахата от членството на Украйна в НАТО. И ще го постигнем. Така или иначе. Днес дори напушените лидери на киевския режим признаха, че намиращата се в състояние на конфликт Бандерокраина няма да бъде приета в алианса. Това обаче води до един много прост и тъжен извод: ако страни в конфликт не бъдат приети в НАТО, то тогава конфликтът ще бъде постоянен, защото това е въпрос на съществуване на Русия.

Така че причините за възмущението им са очевидни. Русия не можа да бъде сломена, антируският фронт се провали. И не става дума за политика, за стратегия, дори и за тактика. Просто краят е близо. Часът удари. Вечните ни идеологически опоненти са на крачка от загубата на най-ценното. На първо място, тяхното глобално господство, на което от векове се основава благосъстоянието им. Ето защо западните политици се опитват да нагнетяват страхове. Те искат, както винаги преди, да демонстрират силата си на света. Те създават информационен шум, но в него практически няма съдържание. Очевидно е: времето им изтече. Днешният ден не им принадлежи. Утрешният още повече. Ще назова три неща, които е време англосаксонският свят най-накрая да осъзнае.

Първо. Опозицията срещу колективния Запад стана глобална.

Годините 2022 – 2023 ще останат в историята като време на най-мощния цивилизационен прелом, връх на екзистенциалната криза на човечеството през XXI век. Пряката му последица беше началото на СВО в Украйна. Русия беше принудена да го извърши в името на защитата на своя суверенитет и териториална цялост, сигурността на милиони граждани. Страната ни упражни правото си на самоотбрана, на основание чл. 51 от Устава на ООН.

Това, което се случва сега в Украйна и Донбас, не е просто „регионален конфликт“, а нещо съвсем различно. Това е тотална конфронтация между условния колективен Запад и останалия свят. То се дължи на диаметралната противоположност на възгледите за по-нататъшното развитие на човечеството. От едната страна са западните държави, които не желаят да признаят, че светът се е променил радикално и те губят своето господство. Хибридната война, която те сега водят с нас, е последният им шанс да запазят изгодното за тях статукво, да не загубят отслабналата си власт и влияние. От другата страна е не само Русия, но и глобалните Изток и Юг. Населението им е почти две трети от земното. Това са страни, които продължават да набират сила, като постепенно преодоляват икономическите и политическите последици от колониалното минало. Те са за равноправно развитие на всички държави. Без старши и младши партньори. Без цинично разделение на исторически развити и слабо развити страни, на „истински“ демокрации“ и „авторитарни режими“, от гледна точка на Запада, разбира се.

Тяхното желание за независимост не се харесва на бившите колонизатори. Вкопчват се в миналото с всички сили. Новият конфликт вече предизвика по-голямо напрежение от предишната Студена война и изключително негативни последици. Всъщност постави света на ръба на третата световна война. Още повече че с началото на конфликта в Украйна по предложение на САЩ отново беше пуснат пълен пакет от „двойни стандарти”. Нищо ново, всичко е както обикновено: независимостта и териториалната цялост според колективния Запад могат да бъдат защитавани само от тези, които имат височайшо разрешение. Останалите трябва да бъдат умиротворени, смачкани и за предпочитане кърваво размазани по собствената си територия. Русия не иска да признае подобна логика. Тя не се подчини на чуждата воля. И отвърна – силно и категорично.

Новото поколение западни политици явно не е наясно какво прави и към какво призовава. И сякаш са забравили какъв ще бъде отговорът ни, ако провокациите прекалят. За щастие, на места, като ланшния сняг, здравият разум в главите на някои от тях все още е запазен. Дай боже да не се стопи напълно, защото тогава наистина ще настъпи краят.

Второ. Конфронтацията ще е много дълга и е твърде късно за укротяване на опърничавите (тоест нас).

Този тектоничен разлом, който се формира в разбирането за бъдещето в различни части на света, само ще се влошава. Не е нужно да сте провидец, за да разберете, че фазата на конфронтация ще бъде много дълга. Конфронтацията ще продължи десетилетия. Един от начините за разрешаването му е третата световна война. Но очевидно е лошо, защото на победителите изобщо не е гарантиран по-нататъшен просперитет, както беше след предишните световни войни. Най-вероятно просто няма да има победители.

В края на краищата е невъзможно да се разглежда като победа светът, в който ще настъпи ядрената зима, милионните градове ще лежат в руини, няма да има електричество поради електромагнитния импулс и огромен брой хора ще загинат от ударна вълна, светлинното излъчване, всепроникващата радиация и радиоактивно замърсяване. Където царят ужасни епидемии и глад.

И тук ще отбележа нещо, което политиците от всякакъв вид не обичат да признават: подобен Апокалипсис е не само възможен, но и доста вероятен. Защо? Има поне две причини.

Първо. Светът е в много по-лоша конфронтация, отколкото по време на Карибската криза, защото нашите противници решиха наистина да победят най-голямата ядрена сила – Русия. А втората причина е доста прозаична – ядреното оръжие вече е използвано, знае се от кого и къде, което означава, че няма табу!

Вторият начин за разрешаване на това тотално противоречие е да се търсят най-трудните компромиси в продължение на дълъг период. Формиране на нов, основан на уважението световен ред, който ще се основава на баланса на интересите на всички страни. Това, разбира се, няма да е прословутият „ред, основан на правила“, който не може да предизвика нищо друго освен рефлекс за повръщане във всяка страна, независима от Съединените щати.

Да, ще трябва много да общуваме, да търпим, да проявяваме сдържаност, да изоставяме преговорите и да се връщаме отново към тях, но в крайна сметка ще създадем международни контури на равноправен и сигурен свят на XXI век. Това вероятно ще отнеме години, вероятно десетилетия. Но определено е по-добре, отколкото да се зарежем всички заедно в деня на Апокалипсиса.

И така – третото. Какво сме готови да направим, за да излезем от фазата на тотална конфронтация.

Наистина, ние сме готови да търсим разумни компромиси, както неведнъж е заявявал президентът на Русия. Те са възможни, но с отчитането на няколко основни момента. Първо, нашите интереси трябва да бъдат взети предвид в максимална степен: анти-Русия по принцип не трябва да има, иначе всичко ще свърши много зле рано или късно. Киевският нацистки режим трябва да бъде унищожен. Законодателно забранен в цивилизована Европа като фашистки. Захвърлен, като гнило парче сланина, на бунището на световната история. Какво ще го замени, не знаем, както и какво ще остане от бившата Незалежна (независима Украйна – бел. ред.). Но Западът ще трябва да приеме това, ако не иска апокалиптичен край на нашата несъвършена цивилизация.

Второ, всички трудно постигнати резултати от тоталната конфронтация трябва да бъдат консолидирани в нов документ, подобен на Акта от Хелзинки, който сложи край на известната конференция от 1975 г. Самият Хелзинки, уви, не е подходящ по очевидни причини. Сега за нас Финландия е враждебна страна, създадена някога лекомислено от Ленин, а днес влязла в НАТО. С Финландия и други като нея (като Полша, балтийските страни и разбира се, Великобритания) би било по-добре временно да преустановят изцяло дипломатическите отношения или поне за момента да понижат нивото им.

Трето, много вероятно е да се наложи внимателно преосмисляне на ООН и други международни организации. Това е възможно само при пълно зачитане на правата на постоянните членове на Съвета за сигурност, иначе ще се окаже напълно неефективно. И тогава ООН ще потъне в забрава като институция, която не е оправдала надеждите на свободните народи.

Дали ще може да се стигне до пътя на компромисите, не знам. Не съм сигурен. Западната политическа класа се опитва да вдигне залозите в кървавия клоунски ужас. Тласка нашия малък свят към трета световна война. Насъсква режима в Киев да воюва до последния украинец.

С други думи, не съм оптимист. Неслучайно Антон Павлович веднъж отбеляза, че „животът всъщност е много просто нещо и човек трябва да положи много усилия, за да го развали“.

Но винаги има надежда.

(Със съкращения) Превод: zemya.bg