Ерик Денесе: Поражението на Украйна е въпрос на дни или седмици

Украинското настъпление в Курска област е мимолетна победа, която ще доведе до много по-тежко стратегическо поражение. То ме подсеща за нахлуването на британски командоси на Лофотенските острови, на френския бряг през 1942 г., нападения, от които нямаше никаква военна полза и в които губеха понякога много хора, но които позволяваха на Лондон, на фона на окупираната от германците Европа, да запази някакъв устрем и да покаже, че не е станал жертва на войната. Американците, украинците, руснаците воюват вече две години. Те много добре знаят, че всяко струпване на сили е много лесно забележимо и щом бъде засечено, ще бъде унищожено. Украинците се възползваха от факта, че този район на Русия, Курска област, не е бил защитен, тъй като руснаците не са очаквали атака. Руснаците, разбира се, са забелязали съсредоточаването на сили, но може би са го анализирали погрешно, смятайки, че няма да има офанзива. Украинците отидоха, но щом навлязоха на руска територия, логиката се обръща. Те самите струпват сили, опитват се да напреднат и бих казал, че поражението им е въпрос на дни или седмици, казва френският специалист по разузнаване и икономическо разузнаване, Ерик Денесе в интервю за YouTube канал OMERTA.

– Добър ден, Ерик Денесе, радвам се да ви видя отново в нашия YouTube канал OMERTA. Не за първи път ви каним, но все пак ще ви представя: вие сте френски автор, специалист по разузнаване и икономическо разузнаване, директор на Френския център за изследвания върху разузнаването (Centre français de recherche sur le renseignement). Да започнем с Русия и Украйна с това светкавично настъпление, проведено на 6 август от украинците в Курска област. Какви са неговите цели според вас и до какво може да доведе?

– Добър ден, Режис, добър ден на слушателите на OMERTA! Публикувахме коментар по този въпрос, който е озаглавен „Тактически успех и стратегическа грешка“ (“Succès tactique et erreur stratégique”), защото наистина настъплението, предприето от украинците задължително с подкрепата на американците – напук на това, което казват медиите и Зеленски – поддръжка в разузнаването, логистиката и от други съюзници, в крайна сметка това е мимолетна частична победа, която ще доведе до много по-тежко стратегическо поражение. Ако се опитам да направя историческо сравнение, това мe подсеща за нахлуването на британски командоси на Лофотенските острови, на френския бряг през 1942 г., нападения, от които нямаше никаква военна полза и в които те губеха  понякога много хора, но които позволяваха на Лондон, на фона на окупираната от германците Европа, да запази някакъв устрем, подем,да покаже, че не е станал жертва на войната. Тук имаме същия феномен с друг елемент, който бих искал да добавя, а той е, че американците, украинците, руснаците воюват вече две години. Те много добре знаят, че всяко струпване на сили е много лесно забележимо и щом бъде засечено, ще бъде унищожено. Украинците се възползваха от факта, че този район на Русия, Курска област, не е бил защитен, тъй като руснаците не са очаквали атака. Руснаците, разбира се, са забелязали съсредоточаването на сили, но може би са го анализирали погрешно, смятайки, че няма да има офанзива. Украинците отидоха, но щом навлязоха на руска територия, логиката се обръща. Те самите струпват сили, опитват се да напреднат и бих казал, че поражението им е въпрос на дни или седмици.

– Същевременно видяхме по-бърз руски напредък от обичайния. Дълго време се говореше за постепенното превземане от Русия на градове и села или дори за части от села в Донбас. Виждаме, че там нещата се ускоряват, особено в района на Покровск. Свързано ли е ускоряването на руската офанзива в Донбас с използването на украински подразделения за офанзивата в Курска област?

– Това е все още неясен елемент, защото е трудно да преценим дали подразделенията, които бяха разположени в Курска област, са били взети директно от фронта в Донбас, вероятно в някои случай това е така. Но има и други украински подразделения, дълбоко на украинска територия, по границата с Беларус. Във всеки случай от месеци виждаме, че руснаците напредват спокойно, методично и трябва да припомним защо. Първо, защото те пестят хората си, а освен това тяхната цел е да завладяват, следователно при всяка тяхна крачка напред това са територии, които те искат да запазят. Те нямат никакъв интерес да направят бърз пробив, за да се окажe, че след известно време трябва да отстъпят назад. Очевидно  украинската армия е изтощена, има все по-малко  хора, все по-малко желание да се сражават. Не се говори достатъчно за дезерстьорството на украински бойци, които се предават на руските войници. Вероятно двете неща са свързани, трудно е да се прецени засега. Във всеки случай това, което добре се вижда, е раздразнението на част от опозицията на Зеленски в самата Украйна, в Киев и в западната част на страната, защото някои коментатори, депутати, политици казват, че настъплението в Курска област е напълно контрапродуктивно. Дори и да създава медиен ефект и да повдига духа на украинците за няколко дни, в крайна сметка неговият резултат ще бъде по-лош, отколкото ако не бяха направили нищо, тъй като Владимир Путин вече ясно заяви, че няма да преговаря с Украйна, докато продължава тази агресия срещу неговата територия, а преди това той изглеждаше много по-готов за преговори с Киев.

– Следователно вратата е затворена за руснаците, във всеки случай засега. Какво би могъл да спечели Зеленски? Казвате, че това настъпление повдига духа на украинските войски, на населението, но може да стане още по-лошо и потенциално можем да си представим сриване на фронта или, във всеки случай, значителен напредък на руснаците? Защо Зеленски прави това? Само заради медийния ефект?

– Мисля, че има две неща. Наистина го има медийният ефект, който търси Зеленски. Видяхме го с тази офанзива, но го виждаме и с операциите, провеждани в Сахел, по-конкретно срещу бойците от компанията “Вагнер” в Мали и Нигер. Мисля, че има още два елемента, които трябва да имаме предвид. Първо, с времето много по-добре долавяме пълната ирационалност на украинските ръководители, които вече не успяват да удържат фронта в Донбас и днес предприемат операции в други направления, отслабвайки личния състав на войските си. Зад всичко това стои ръката на американците, което винаги трябва да имаме предвид, защото, пак казвам, това е руско-американска война чрез украинските посредници. Днес във Вашингтон, в контекста на предстоящите избори, има цяла серия от групи, които ръководят външната политика и които невинаги са съгласни помежду си, противопоставят се едни на други – Държавният департамент, неоконсерваторите, ЦРУ, Пентагонът. Трябва да видим кой от американска страна е окуражил Зеленски за тази операция, защото винаги трябва да имаме предвид, че за американците целта е да отслабят Русия, да направят така, че конфликтът да продължи възможно най-дълго, а го има и желанието да не станат за смях. Американската стратегия също се нуждае от медийно отразяване, за да се покаже, че Камала Харис и Байдън не са сбъркали и преди всичко американците да не станат за смях в урока, който им дават руснаците.

– Друго медийно събитие е статията в “Уолстрийт джърнъл” за потвърденото участие на Украйна в подводния атентат с пластичен взрив срещу газопроводите “Северен поток”. Какво е значението на факта, че това излиза днес? Просто един добър журналист си е свършил работата, или има и желание на американците да се реабилитират, след като се смята, че те са отговорни или поне частично отговорни за това важно събитие, тъй като прекъсна напълно руските газови доставки за германската икономика?

– Мисля, че трябва да се отбележат три неща по този въпрос. Първото е, че не вярвам нито за миг в тази теория. Не мога да дам нито едно доказателство, никой няма доказателства нито в една, нито в друга посока, но простият анализ на случилото се много лесно показва, че не може да отидеш да взривиш газопровод на 80 метра дълбочина в доста бурни води, със значителни течения, с малка лодка и половин дузина хора, които не могат да локализират къде се намират газопроводите и не са в състояние да спуснат количеството експлозиви, необходими за саботажа на тръбите. Ще припомня, че норвежки сеизмологичен институт регистрира много силни експлозии, от порядъка на 2 по скалата на Рихтер, а това не може да се направи с няколко десетки килограми експлозив. Ще припомня също, че този атентат срещу газопровода не засегна само Германия. Френската компания “Engie” също участваше във финансирането на “Северен поток 2”, със сума от порядъка на 950 или 987 млн. долара, т.е. 10% от стойността на газопровода, и следователно ние, французите, също загубихме пари.

Какво се случва зад тази афера? Първо, американците и германците продължават дезинформирането, което започнаха, след като Сиймур Хърш публикува своята изключително подкрепена с документи статия, в която разказа за начина, по който американците и норвежците са организирали този саботаж. Сиймур Хърш е уважаван и почтен човек, но ние разполагаме само с неговата информация и, разбира се, винаги има зона на несигурност. Това е първият аспект. Видяхме, че след като той публикува статията си, ЦРУ и BND (службата за външно разузнаване на Германия) побързаха да пуснат слуха, че украинските спецслужби са подготвили тайно тази операция. Очевидно това не издържа. Има логика специалните служби да продължават своята операция по дезинформация. И последният елемент е, че смятам, че това е предупредителен знак – от страна на американците и още повече от страна на германците – че започват да изоставят Зеленски, тъй като едновременно отправят това обвинение, смятат, че той е бил в течение на операцията, че самият Залужни я е разрешил. Берлин съобщи също, че намалява с 50% финансовата си помощ за Украйна, оставайки същевременно основният европейски донор, а от американска страна също виждаме подкрепа за тази операция, която би могла да бъде предвестник на обрат спрямо Зеленски, който, нека припомним, от няколко месеца вече не е легитимен президент на Украйна, т.е. той е в незаконно положение.

– Много добре, благодаря, Ерик, за тези разяснения за войната в Украйна!

Превод от френски: Галя Дачкова