Жертви, провокатори, жертви-провокатори

Известният политолог, неоконсерватор, автор на нашумялата и много тиражирана книга “Краят на историята и последният човек”, която в началото на 90-е провъзгласи окончателната победа на либералния ред, е написал нова статия за “Файненшъл таймс”, наречена “Не е твърде късно да се обърне политическия разпад на Америка”.
Той смята, че ако Доналд Тръмп победи на изборите, то Русия ще победи Украйна и ще превземе Киев, а след това конфликтът ще ескалира – първо като война с Естония, а после и с НАТО като цяло.
Новата прогноза на Фукуяма като цяло поредната от редица сценарии, че войната между Русия и НАТО ще тръгне от прибалтийска република. Защо? Защо във всички сценарии за война между Русия и НАТО, тя започва от Прибалтика? Какво толкова страшно се таи в това място, че буквално е длъжно да се реализира най-страшният сценарий и какво е това самосбъдващо се пророчество?
Когато преди няколко дена френският президент Еманюел Макрон “взриви” света с изявлението си, че Западът трябва да е готов да изпрати войски в Украйна, редица държави от НАТО бързо и категорично обявиха, че няма да го направят. Сред тях бяха и Великобритания и САЩ, които са дълбоко въвлечени във войната.
Прибалтийските държави обаче, по-конкретно Естония и Латвия заеха друга позиция. Непремерена и агресивна, особена на фона на реториката на лидерите на Германия, Испания, Италия, Гърция, дори Полша.
Например естонската министър-председателка Кая Калас заяви в интервю за британската телевизия “Скай нюз” по повод думите на Макрон, че “Не трябва да се страхуваме от своята сила. Русия казва, че тази или онази крачка ще доведат до ескалация, но отбраната – това не е ескалация.” Т. е. изпращането на западни войски срещу руските в Украйна е отбрана, в тълкуването на Калас.
В същото време латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс казва, цитиран от агенция ДПА, че страната му няма да се противопостави на разполагането на западни войски в Украйна и ще обмисли своето участие в тях.
При това тази смелост спрямо ядрена свръхсила, която не кореспондира с общоевропейските настроения, по причудлив начин, се съчета и със страха, че Русия ще атакува самата Прибалтика.
Преди дни руският електронен вестник “Взгляд” цитира мнението на бившия латвийски премиер Ейнар Репше, който заявил, че ако в Украйна настъпи примирие или каквото и да е замразяване на конфликта, то Русия задължително ще атакува Латвия.
Горе-долу по същото време естонският бригаден генерал Андрус Мерило заявява пред финландското издание Yle, че не трябва да има страх пред Русия, защото страхът я провокирал. Мерило казва още, че веднага щом Русия нападне, войната трябва да бъде пренесена на нейна територия, за да бъде победена.
Т. е. според този генерал, западните държави трябва да бъдат максимално провокативни спрямо Русия, да не се страхуват, а ако Русия отговори на провокацията, да я бият на нейна територия.
Има една поговорка, която гласи, че съществуват 50 начина да извадиш мечката от бърлогата, но нито един да я вкараш обратно. В Прибалтика може да експериментират с всеки един от тях, но няма причина ние да ставаме заложници и още повече жертви на тяхното отношение, комплекси и фобии към Русия.
Прибалтийските републики имат сложна история на взаимоотношенията с Русия в различните й ипостаси, и имат ореола на жертви на руския царизъм и сталинизма, но се и отличават с крайна агресивност спрямо тази държава, и то в момент, в който Европа балансира на ръба на голямата война. Потенциално на ядрената война.
Няколко примера от последните години от Латвия, където май са най-дейни.
През август 2022 г. парламентът на Латвия прие изявление, в което обяви Русия за страна, спонсор на тероризма. На следващия месец пък бяха приети законодателни промени, които задължиха постоянно пребиваващите руснаци да научат латвийско до ниво А2 до 1 септември 2023 г. или ще бъдат депортирани. В случая става дума за хиляди хора, които от времето на СССР живеят в страната и тя е техен дом. Законът бе смекчен, но градусът на напрежението между Москва и Рига стана още по-висок.
Прави впечатление, че нито една друга страна в Европа не е отивала толкова далече в антируските си действия и в същото време не се намира толкова близо до Русия. Възниква очевидният въпрос – ако се страхуваш от многократно по-силния си съсед, ако си бил негова жертва през вековете, ако се представяш за негова потенциална жертва сега, защо трябва да извършваш действия, които той смята за тежка провокация, на която може да реагира със сила.
Все пак има надежда. Франсис Фукуяма, освен всичко изредено по-горе от визитката му, е и провалил се прогностик. Провалът на неговата прогноза шества с гигантски крачки през целия свят – от двете Америки, през Евразия и към Африка.