Задълбочаването на българо-китайските културни връзки е добро за народите ни

Откакто свърши пандемията от КОВИД-19 и хората започнаха постепенно да се връщат към нормалния начин на живот, културата отново започна да си проправя път в ежедневието ни. Първоначално това се случваше на ниво отделна държава, а днес вече – на интернационално равнище.

Въпреки турбуленциите на световната политическа сцена, където различните държави се изправят една срещу друга и си налагат санкции – не само икономически, но и засягащи културата (излишно е да споменаваме колко турнета и постановки на артисти от голяма величина бяха отменени само защото са „руснаци“), мисията на всеки дипломат, когато отиде в друга страна, е да бъде и културен посланик.

България и Китай имат добри приятелски отношения от 1949 г. Макар на моменти политиката да е възпрепятствала те да се задълбочават, днес дипломатите показват, че „политиката си е политика, но културата си е култура“. Още от началото на годината Китайския културен институт в София показа намерението си да сближи двата ни народа, като отвори врати за взаимното посрещане на китайската Нова година. Тогава столичани имаха възможността да приготвят типични храни, а после да ги вкусят; запознават гатанки, да изобразят калиграфския символ „фу“, носещ късмет, здраве, любов и благополучие през годината и да научат съвсем нови и интересни неща.

Няколко месеца по-късно от Посолството на Китайската народна република бяха организирали състезание с лодки по река Дунав, тръгвайки от град Русе.

Миналата седмица Фолклорен ансамбъл към Пекинската танцова опера пресъздаде духа на Китай в 12 танца в няколко града у нас. Отново под егидата на Посолството на Китайската народна република, трима преподаватели с деветнайсет свои ученици посетиха Мездра (където взеха участие в Международен фолклорен ансамбъл „Фолклорната магия на Мездра“), Челопеч, София и др. населени места, където представиха култура от различни провинция на Поднебесната империя.

“Далански мешрел”, “Съревнование”, “Танцът на влюбените от Ниси” бяха част от представлението в традиционен стил, съчетан с емоционалния и енергичен дух на младите изпълнители, колоритни костюми, пленяваща хореография, много емоция, завладяла публиката, за която нямаше достатъчно места и се наложи някои гости да седят по стълбите, когато ансамбълът беше на гости в София. Първа зала на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлопцентрала“ се оказа тясна за дошлите гости от всякаква възраст, желаещи да се насладят на магията на танците.

Голямо удоволствие достави на танцьорите и техните преподаватели да видят колко малки деца бяха дошли да ги гледат. Защото уважението, почитането и приемането на чужда култура започва в най-ранна детска възраст. Децата не са обременени от политика и възприемат всичко чисто и невинно. А това след години ги прави възрастни, които не страдат от комплекси или предразсъдъци. „Много ми харесаха каките и батковците“, споделя 9-годишната Дария. Майка й я води още от малка по различни концерти и културни мероприятия. И допълва: „Много хубаво танцуват, костюмите са много красиви. Китайките са много красиви жени!“ „Много бързо приключи!“, присъединява се към нея 6-годишната й сестричка Велина, „Исках да танцуват още и още!“

Едва половината година е минала. До края остават още няколко месеца, през които се надяваме в България да видим още много неща, свързани с необятната китайска култура! Хубавото е, че от организаторите полагат грижи тя да достигне до колкото се може повече хора, а не само до определени. Като тези, живеещи в столицата и големите градове например. Културата е предназначена за всеки, тя не познава разлика между богати и бедни, образовани и неуки, малки и големи. 

Таня Глухчева

От Радио “Китай”