Законът за забрана на ЛГБТ пропагандата сред деца в България е крайно наложителен

Ето как пропагандата на ЛГБТ сред малолетни е уредена в документите на ЕС, СЗО и Съвета на Европа

Отворено писмо до министъра на образованието и науката от сдружение “Асоциация Общество и Ценности” във връзка с отправеното от Европейската комисия запитване по повод приетите промени на 7 август, 2024г. в чл. 11 ал 2. от Закона за предучилищното и училищно образование

Уважаеми г-н министър,

От 2007 година насам сдружение АСОЦИАЦИЯ ОБЩЕСТВО И ЦЕННОСТИ е активно ангажирано в защита и насърчаване на човешкото достойнство и свобода, правата на децата и родителите, брака и семейството. Становищата ни се основават на научните изследвания, на последствията от подобни политики в други страни, на Конституцията ни и на приетото от страната ни вътрешно и международно законодателство.

Обръщаме се към Вас във връзка с приетите с мнозинство от Народното събрание и подкрепени с президентски указ промени в Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО), с оглед обяснението, което Европейската комисия изисква от Вас по повода. С тях се забрани пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация и полова идентичност различна от биологичната в системата на предучилищното и училищно образование.

Считаме, че приетите мерки са крайно належащи по следните причини:

1. На 1 март получихме от ДАЗД проекта на Национална стратегия на детето 2024-2030г.

В цел 1 на област “Здраве и здравословен начин на живот” се предвижда “въвеждане на системно здравно образование в училищата”. 

У нас сексуалното образование е част от здравното и може да се провежда на всеки етап от предучилищната и училищна подготовка, не само от преподаватели, но от представители на институции, НПО и граждани[1]. Разбрахме, че в момента, заедно с Министерство на здравеопазването, подготвяте въвеждането на системното сексуално образование[2].

Според стандартите за системно сексуално образование (ССО) на Световната здравна организация за Европа[3] децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието, което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. те трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол и т.н.

ССО противоречи на Конституцията и цялото ни вътрешно законодателство, в които “недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното”[4] То въплъщава идеите на движение с идеологически и политически характер, които нямат място в българските училища. 

Още повече системното сексуално образование в училищата се е доказало като неефективна и неуспешна стратегия за здравето на подрастващите. Това сочат 100 от най-задълбочените съвременни проучвания[5] за сексуалното образование в световен мащаб. То е причина за голям брой негативни последствия, изразяващи се в: намалена употреба на презервативи, повишена сексуална активност, увеличен брой на партньорите, забременяване, болести, предавани по полов път и др. 

Приетите промени са нужни и крачка напред в това, за да не се допусне въвеждането на идеологията на пола и ранната сексуализация на децата, чрез ССО. По този повод се изправихме в петиция[6], заедно с над 25 родителски и граждански организации и близо 7000 граждани, по повод сексуалното обучение и опитите за въвеждането му в детските градини и училища у нас. 

2. Според доклада на Съвета на Европа от 14 март, 2024г. процедурите за правно признаване на пола трябва да се провеждат възможно най-бързо и прозрачно и трябва да бъдат открити за малолетни „с нужното отчитане на мнението на детето, зрелостта и най-добрите му интереси и в най-добрия случай без произволни ограничения на възрастта“[7]. 

Последните години не малко семейства се завърнаха в родината ни, за да предпазят децата си от джендър идеологията в училищата. Идеология, довела до осакатяването, чрез химична[8] и хирургическа кастрация[9] на хиляди деца, както и на 19 пъти повече самоубийства с фатален край, дори в едно приемащо и утвърждаващо половото несъответствие общество[10].

3. Начинът по който темата за идентичност в т.ч. сексуалната ориентация се разглежда в училища у нас е силно обезпокоителен, поради неговия идеологически и политически характер. Обученията се провеждат като част от здравното или гражданско образование (или под формата на обучения за преодоляване на половите стереотипи, превенция на насилието, дискриминацията), с помощта на учебни помагала, наръчници и др., съфинансирани от ЕС.Ето само някои примери с цитати от текстове в тях:

Педагогически инструментариум в помощ на борбата с половите стереотипи в началното училище, на сайта на Европейската комисия за начални учители и ученици на 6-7 години[11]

 “Не мисля че трябва да има играчки за момчета и играчки за момичета” (от въпросник към учителите) стр. 20 

“По време на упражненията: Избягвайте да възлагате на децата стереотипни полови роли, които могат да допринесат за интернализирането на “женска” или “мъжка” идентичност..” стр. 25

“Някои момчета обичат гримове”, стр. 44

В Наръчник по гражданско образование “Да си европеец е яко”, съфинансиран от ЕС, стр. 44-45, стр. 53 съдържа следното:

“Насърчете ги да впишат максимално повече аспекти.. Дайте пример със себе си като адаптирайте примера според вашата идентичност…. “Аз съм жена, майка.. хетеросексуална..

“Накарайте учениците по двойки …да споделят история от тяхното минало в която е било особено болезнено да бъдеш свързан с един или няколко от аспектите на идентичността им” стр. 44-45

“Аспекти на идентичността: Пол, сексуална ориентация и физически характеристики”, стр. 53

Сексуалната ориентация се причислява като “атрибут” на тяхната идентичност. Не се отчита факта, че не всеки, който изпитва сексуално влечение към своя пол се идентифицира с подобна ориентация, колко повече сексуална идентичност. За идеологическия характер на образователните материали е показателна липсата на информация, че няма научни доказателства, че човек се ражда с хомосексуална ориентация[12], нито за това, че според най-значимите научни изследвания, някои хора с нежелано привличане към същия пол могат и се променят.[13]

Информационен и ресурсен пакет за учители озаглавен “Walk the global walk”, съфинансиран от ЕС, учениците следва да си представят, че се запознават с непознати, като сред информацията, която трябва да включат в представянето е своя пол, семейна роля, религия и джендър (стр. 73):

“Кой съм аз? Помолете обучаемите да си представят, че са непознати и да се представят един на друг. Поканете ги преди да започнат да помислят какво е интересно и важно да знаят за някой за друг, когато го срещнете за първи път… Например: име, възраст, пол, националност, семейна роля, религия, възраст, джендър, етническа принадлежност..” стр. 73

Гореизложените материали[14] са в противоречие и на сега действащия ЗПУО, според който “Не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини в системата на предучилищното и училищното образование”, чл. 11 ал. 2.

4. Съгласно Конституцията[15] и редица водещи международни спогодби, по които България е страна, родителите имат водеща роля и отговорност за начина на отглеждане, възпитание и образоване на своите деца. 

Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 26 т.3) посочва, че „родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца”. 

Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 2 пр.1, се казва, че “при изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения”.

Международният пакт за граждански и политически права също гласи, че „държавите, страни по настоящия пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите … да осигурят религиозно и морално образование на децата си в съответствие с техните убеждения.“

Въз основа на гореизложеното считаме, че приетите промени са необходими, не само за да защитят правата на родителите, но да може детските – ясли, градини и училища да бъдат места свободни от идеологическо и политическо индоктриниране, което е ключово важно за здравето и благополучието на децата и страната ни.

С уважение!

Михаела Джоргова, председател на сдружение “Асоциация общество и ценности”