Защо Венесуела отново е в окото на бурята и какво пропуска мейнстрийм разказът за нея?
Ново силно нажежаване преживява Венесуела след състоялите се там на 28 юли президентски избори. Националният изборен съвет (CNE) обяви за победител с около 51% от гласовете настоящия държавен глава Николас Мадуро. Второто място с 44% бе отредено на кандидата на най-голямата опозиционна коалиция Едмундо Гонсалес, а останалите около 4,5% бяха разпределени между другите деветима участници в изборната надпревара. (По актуализация на CNE от края н минала седмица данните съответно са 52%, 43% и 4,8%).
Отборът на Гонсалес, в който силната фигура е радикалката Мария Корина Мачадо, отказа да признае тези резултати, уверявайки, че разполага с протоколи (често в медиите ги наричат „актове”, но това са протоколи) от гласуването по секции, доказващи, че спечелилият е Гонсалес. Започнаха протести и сблъсъци с обвинения в „измама” към управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) и действащото правителство на Мадуро. Включиха се чуждестранни съратници на опозицията начело със САЩ плюс няколко десни латиноамерикански правителства, които обявиха, че нейните твърдения „заслужават повече доверие”. Исканията са CNE незабавно да огласи всички протоколи („актове”) от секциите, за да се видят конкретните резултати.
Истината е, че CNE не само никога не е отказвал да ги огласи, но и огласяването им е част от обичайната процедура на венесуелския изборен процес. Те винаги досега са били огласявани, като по закон срокът за това е до 30 дни от деня на гласуването. Към момента е изминала само една седмица от вота. Да, при предходни избори са били огласявани и по-рано, но този път бе съобщено и за хакерски атаки по системата на CNE още в деня на гласуването, което е затруднило обработката на данните.
Още при първото оспорване на резултатите Николас Мадуро внесе официално искане до Върховния съд да направи своя експертиза на предоставените от CNE данни и на протоколите. И Върховният съд свика на 2 август такова заседание, на което призова всичките 11 кандидати, участвали в изборите. Явиха се 10 от тях – без опозиционера Гонсалес, чийто екип именно оспорва резултатите. Всички участвали потвърдиха, че ще предадат за експертиза изборните протоколи, с които разполагат.
На 3 август привържениците на Мадуро и на Гонсалес премериха силите си с провели се паралелно големи митинги в две различни части на Каракас.
Без да чака институционалните развития, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обяви на 1 август на сайта на Държавния департамент, че Вашингтон признава за президент на Венесуела Едмундо Гонсалес, приемайки за „по-достоверни” твърденията на опозицията, че тя е победителка. Веднага същото решение обявиха и ред латиноамерикански страни с десни правителства като Аржентина, Перу и др.
Страните в ЕС обаче този път не бързат да се напъхат в капан от типа „Гуайдо-2” и никоя досега не е признала Гонсалес за президент. Испания, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия и Холандия отправиха на 3 август апел за по-бързо огласяване на всички изборни протоколи във Венесуела. Съветът на ЕС обяви, че не приема за достоверни данните, огласени от CNE, и не може да признае Мадуро за победител. Но не е признал и Гонсалес.
Със своя инициатива за изход от венесуелското напрежение излязоха президентите на Бразилия, Колумбия и Мексико, които призоваха също за оповестяване на протоколите, но и за пряк диалог между Мадуро и Гонсалес, без участието на радикалката Мачадо.
Насред тази ескалация, при която всеки ден носи ново покачване на политическите градуси, включително и чрез доста едностранчиво отразяване на събитията в световните медии, малцина влизат във важните детайли на венесуелското изборно законодателство – а без спазването му едва ли е допустимо да се говори за прозрачност, демокрация и достоверност на изборни резултати.
Върху много от липсващите в мейнстрийм разказа за Венесуела важни подробности се спира в предлагания тук анализ испанският политолог Хуан Карлос Монедеро, един от основателите на партията „Подемос” и наблюдател на сегашните венесуелски избори.
14 бележки за ставащото във Венесуела
1. Спомняш ли си, когато ти разказваха за оръжия за масово унищожение в Ирак? А когато ти казваха как Кадафи ще пусне под ножа цяло едно население и как това е основание за бомбардировки на НАТО? Помниш ли, когато ти обясняваха какъв крадец е Лула и че заради това го пъхат в затвора? Помниш ли десетките обвинения срещу „Подемос” в Испания? Помниш ли, когато Аснар каза, че атентатите на гара „Аточа” са дело на ЕТА? Днес знаеш, че всичко това беше лъжа. Не мислиш ли, че те лъжат сега и за Венесуела?
2. САЩ и Европа губят геополитическата и икономическата битка с разрастването и действията на страните от БРИКС – тази влиятелна и набираща сила организация на Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Саудитска Арабия и други страни (където поканиха Аржентина, която се отказа, и Венесуела, която прие). Реакцията на империята в упадък е като на ранен звяр – пълна с насилие. Виждаме разрастване на крайната десница, мачкане и санкции срещу отказващи подчинение страни или директно войни. Времената не са добри за демокрацията. Десницата се отказва от либералните принципи. Достатъчно е да погледнем превърнатата в ежедневие практика lawfare. Оттам и възходът на фашизма в Европа, войната в Украйна (която можеше да бъде възпряна преди две години), геноцидът в Газа, забравените войни в Африка, Милеи, Болсонаро, Букеле и, разбира се, атаката срещу Венесуела от т. нар. международна общност.
3. Защо Венесуела е част от вътрешната, а не от външната политика на толкова страни? Левицата се остави да я притискат с Венесуела. Ролята на военните в чавистката революция, карибската среда и преобладаващо народната и плебейска база притесняват онази левица, която не винаги може да се освободи от расизма и класовите си предразсъдъци. Освен това Венесуела е вкарана в ролята на прокълнат артефакт, предназначен за заклеймяване. Всеки път, когато левите отстояват в своите страни общественото здравеопазване, общественото образование, държавните предприятия, евтините лекарства, плащането на данъци от богатите или националния суверенитет, започват да им крещят: боливарианец! И те се стряскат. Даже и Тръмп обяви Байдън за боливарианец. Глобалната десница иска да постави Венесуела на колене, за да отправи предупреждение към световната левица: ако не се подчиняваш, те прекършваме. Също както църквата е измислила мита за дявола, за да ѝ се подчиняват, днес се гради митът за Венесуела, та левицата да приеме рамкирането на сина на Варгас Льоса, който дели левицата на вегетарианска и месоядна. Вегетарианската е любезна – да заповяда. А за месоядната – куршум. Впрочем, аз познавам доста вегетарианки и вегетарианци, които умеят да се борят като цяла армия.
4. Темата за изборните протоколи във Венесуела е сценарий за изграждане на една лъжа. Добро изграждане. Първо, саботират информационната система на Националния изборен съвет (CNE) с хакерска атака, за да няма официални резултати. Ако няма такива, опозицията може да представи своите „протоколи” и да обяви, че това е официалната реалност. Разбира се, тези протоколи може да са фалшиви – вече бе демонстрирано, че доста от представените от опозицията протоколи са грубо фалшфицирани. А онези които не са, идват от зони, където опозицията наистина е спечелила. Много грубо. В данни от райони като Моралеха или квартал Саламанка (общини в Испания с много малко на брой жители – б. пр. )не се оглеждат всички резултати на десницата в Испания. Когато правиш бизнес, не се захващаш с такива, които са неплатежоспособни. Не е ли тази десница същата, която обяви Гуайдо за президент дори и без каквито и да било протоколи? На Гуайдо не му поискаха никакво гласуване, стигна им да се самопровъзгласи на един площад.
5. Не е истина, че Мария Корина Мачадо е имала, както каза в началото, 40% от протоколите (всеки говорител дава различен процент). Винаги са имали всичките 100% от протоколите, защото на всички свидетели във всяка изборна секция се дава копие от протокола. Така е във всичките 30 026 секции. Трябва предварително да се разбере следното. Какво наричаме „протоколи”? Необходимо е да се разбира как действа венесуелската избирателна система, която работи от над 20 години и е провела 32 избора. В много страни имаме физически урни, където депозираме вота си. В края на изборния ден се броят бюлетините и се прави протокол, който подписват всички членове на комисията в секцията. Във Венесуела не е така, защото в Четвъртата република (допреди приемането на сегашната конституция през 1999 г., от която стартира сегашната Пета република – б. пр.) изборните измами са били постоянни. Има една венесуелска поговорка, че „протоколът убива вота”, тоест протоколите, които тогава са фалшифицирали водещите партии, са убивали гласовете, печелени по онова време от левицата (нещо, което винаги е било норма и в Мексико с дълго доминиралите там партии PRI и PAN). Затова венесуелците правят една непробиваема електронна система, в която може да се влезе само с електронни ключове, а всяка от партиите дължи отделен елемент от тези ключове. Това е като при активиране на ядрена бомба – или трябва да се задействат всички елементи на ключа, или не се активира. Онова, което са урните в нашите страни, са техните машини – там е истината за резултата. Във Венесуела „протоколът („актът”) е онова, което излиза от машината и което се удостоверява от CNE, а не онова, което показват някакви книжа, възможно изработени с фотошоп. При нас имаме протокол, който се изготвя в края на изборния ден след преброяването на бюлетините. При тях това е резултатът, показан от машината. Тази машина се проверява и удостоверява преди, по време и след изборите, като това се валидира от всички партии. Чуйте добре: никоя партия преди изборите не е казвала, че машините не стават. Защото знаят, че са напълно надеждни. Всъщност, има много губернатори и кметове от опозицията, избрани във Венесуела по същата тази система и обявени за победители от CNE. При гласуване по електронен път, машината издава фиш с информация за изборната секция и за опцията, посочена от избирателя. Избирателят взима този фиш и го пуска пред очите на цялата комисия от секцията в една кутия. Като приключи изборният ден, машината издава протокол – и само той важи. Проверяват го и го приемат всички партии от комисията (ако не беше така, не биха участвали). Излезлият така протокол го подписват всички членове на комисията в секцията и всички свидетели. Това е нещо като дълъг билет с всички резултати, с информацията от секцията и електронните маркери, които не могат да се знаят предварително. Всички членове на секциите и всички свидетели получават свой екземпляр, като подписват онзи, който ще бъде изпратен в CNE. Не стига това, ами на случаен принцип се отварят кутиите в 55% от секциите, броят се фишовете (това не са гласове; да напомним, че смятаните за валидни гласове в тази страна са само дадените от машината) и се прави друг протокол. И него също го подписват всички членове на комисията и се слага в същия плик. Там се добавя и трети протокол за инцидентите, които може да са се случили по време на гласуването. Какво означава всичко това? Ами означава, че всички партии имат не 40% от протоколите, както излъга Мария Корина Мачадо, а имат всичките 100% протоколи – както с гласовете в машината, така и с онези 55% преброени фишове. Опозицията влезе в капан, защото от протоколите, които показа, едни са фалшифицирани, а другите показани са само от места, в които наистина е спечелила. А къде са местата, в които не е спечелила? Това е мечтата на всички партии – да се броят само гласовете в тяхна подкрепа. Но това не би било демокрация.
6. Мисля, че добре постъпиха PSUV (управляващата Единна социалистическа партия на Венесула – б. пр.) и партиите от Големия патриотичен полюс (лява коалиция – б. пр.), като не избързаха да покажат протоколите, с които разполагат. Защо? Защото така би започнала една междупартийна война на протоколите. Ако опозицията е фалшифицирала своите – а днес вече се знае, че е така – би се отприщил сблъсък, който би засенчил същественото: че единственият удостоверяващ истинността на изборните резултати чрез протоколите, тоест чрез данните от над 30 000 машини, е само CNE. Опитът за саботаж на изборната система на CNE целеше да няма официални резултати. И тогава опозицията да каже: а ние имаме данните, ето нашите протоколи! Така лесно биха обявили Едмундо Гонсалес за победител – също както преди това самопровъзгласиха Хуан Гуайдо. Но чавизмът успя да отстои институционалността, докато опозицията за пореден път искаше да я срути.
7. Член 155 от Закона за изборния процес дава на CNE срок до 30 дни от деня на вота, за да публикува и огласи резултатите от всяка секция. Винаги са публикували тези резултати. И независимо, че сега се бавят заради хакерските атаки, ще го направят и този път (така повелява законът). Желателно е това да стане по-бързо. Тогава ще видим, че в дадена секция Х, да кажем, в Петаре, са налице същите резултати, които е публикувал CNE и които фигурират в протоколите на Мария Корина Мачадо, на PSUV и на Патриотичния полюс, на всички останали опозиционни партии, както и на всички членове на секционните комисии. Тези протоколи трябва да покажат едно и също, да съдържат едни и същи подписи, да показват един и същи брой гласували в съответната секция, подписите на членовете на комисиите трябва да са идентични. Тогава ще се види директно и без съмнение, че оповестеното от CNE е вярно. В петък, когато Върховният съд призова всички кандидати в изборите, Едмундо Гонсалес имаше възможност да представи подписите и документите, с които разполага. Но не го направи. Лично аз установих, че в една от секциите според страницата на Мачадо е гласувала една мъртва личност – сестрата на един мой познат. Пак в петък отговарящият за кампанията „Нашата Венесуела” Хорхе Родригес (той е и председател на парламента, видна фигура в PSUV – б. пр.) демонстрира многобройни нередности в представените от опозицията протоколи.
8. Лопес Обрадор, Лула и Петро, тоест оглавяваните от тях Мексико, Бразилия и Колумбия, излязоха с разумно предложение: да се следват, както е прието във всички държави, законните процедури и да се уважава институционалността (което е силно смъмряне към опозицията), да се публикуват колкото може по-бързо спасените от саботажа резултати секция по секция и глас по глас, както и да се опита диалог с кандидата Едмундо Гонсалес, но не и с лишената от правото да се кандидатира Мария Корина Мачадо. Да се публикуват резултатите секция по секция е спонтанното желание на много хора, макар мнозина никога да не са го изисквали дори в собствените си държави, подозирани в измами. Но това винаги го е правил венесуелският CNE. И сега също ще го направи. Ще го направят и гражданските одити, при които най-важното е да уточнят с техническите лица от партиите и дали е потвърдена изправността на машините. Тогава какво ще прави превратаджийската опозиция? Няма да се обърне към одита, след като се види, че е загубила и че трябва да признае собствената си измама.
9. След като Едуардо Гонсалес – който, повтарям, не представлява цялата опозиция, а само най-важната част от нея – не призна резултата, президентът Николас Мадуро внесе административна контестация пред оторизирания за компетентно решение орган – Върховния съд (TSJ). Неговият състав, специализиран по изборни въпроси, постанови нещо много просто: да се изискат протоколите, които има опозицията и които има правителството, както и резултатите на CNE – и да се съпоставят. Също така изиска и информация за оповестения хакерски удар по CNE. Вече знаем, че Едмундо Гонсалес не се яви на заседанието, свикано от Върховния съд и не предостави протоколите, които неговите хора твърдяха, че имат (допускам, че това само по себе си е престъпление). Ако ги бяха представили и ако онова, което твърдят, е вярно, тоест, ако техните „протоколи” бяха съвпаднали с данните от машините и съответно с вота на венесуелците, тогава трябваше Едмундо Гонсалес да бъде обявен за президент на Венесуела. Но ако бяха представили тези документи и ако се окажеше, че те са фалшиви, щеше да се установи, че са извършили изборно престъпление. И то щеше да бъде прибавено към другото – плащането на хора, които в нощта след вота бяха пратени да предизвикат безредици и да доведат до гибелта на 100-200 души във Венесуела. Защото това беше втората част от плана: ако CNE не успее да оповести официални данни, да се представят за такива данните на опозицията – и да се нагнети ситуация на хаос с много убити. Но Мадуро прояви достатъчно интелигентност, за да разпореди на армията, на полицията и на чавистите да пазят имуществото и хората, но да не прибягват до репресии, да не отговарят с насилие на онези, които бият и убиват граждани, палят училища, болници и автобуси. Защото онова, от което се нуждаеше опозицията, беше не само да не функционира нормално CNE, но и по улиците да се видят жертви. И в двете си цели тя се провали.
10. На опозицията ѝ останаха международните медии, геополилитическите обвързаности на доста страни и наивността на онези, които им вярват. Също и злонамереността на онези, които не желаят да признаят резултата. Организацията на американските държави, която преди време подкрепи преврата в Боливия срещу Ево Моралес, и Центърът „Картър”, вече без Джими Картър, са загубили целия си капацитет за доверие (погледнете изборите в САЩ). Водещите страни в ЕС излязоха изненадващо с много въздържано комюнике, изискващо публикуване на резултатите и уважение към гражданските права.
11. Изводът е, че глобалната десница иска шумотевица, като ѝ е все едно дали ще се стигне до кървава баня, анулиране на демокрацията или интервенция в страната. Ще добавя като европеец, който след 30 години вижда отново война в Европа, че виждам и съдиите да се държат, както съдиите по времето на фашизма, а насилието да нараства, насърчавано от крайнодесни политици.
12. Венесуелската десница трябва да запрати в кошчето за боклук на историята онези, които искат винаги да печелят с измами и насилие. Мария Корина Мачадо е лишена от право да бъде избирана и вижда шанса си да изплува само в гражданска война. Това е, което винаги е търсила. Опозицията има 5 326 104 гласа срещу 6 408 444 гласа за Николас Мадуро. Време е да потърси друг подход с тези гласове. На Венесуела ѝ е необходимо ново поколение десни политици.
13. Бразилия, Колумбия, Мексико ще застанат при страните от БРИКС и ще признаят резултата, който ще представи CNE. Ще им бъде лесно да го направят, защото резултатите секция по секция ще бъдат оповестени и ще бъдат извършени всички съответстващи одити, като освен това и Върховният съд ще се произнесе. На Съединените щети, на които им предстоят избори през ноември, ще им е трудно да поддържат своето признаване на Едмундо Гонсалес като президент, без да имат доказателства, че той е победил, и в разрез с по-голямата част от международната общност. Нека никой не се заблуждава: САЩ остават сами, също както става и в ООН, където защитават Израел. Щом не успяха с Гуайдо, с Гонсалес ще успеят още по-малко. Дали ЕС ще продължи да следва затъването на САЩ, губейки своята международна значимост? Ако в Испания сме умни, ще застанем заедно с Мексико, Колумбия, Бразилия и други като тях и ще се опитаме да поправим огромните грешки, допуснати с признаването на Гуайдо и с налагането на санкции срещу Венесуела (санкции, каквито САЩ не позволиха да се наложат на Израел). Общото комюнике от събота на Испания, Германия, Франция, Италия, Португалия и Холандия може да даде добра нова насока.
14. И позволете ми да дам един съвет на всички демократи по света: имайте предвид, че това, което искат да сторят на Венесуела, ако им се получи, ще сторят с всички други страни на континента (да си спомним урока на Еме Сезер за онова, което германците правят в Намибия, а после го прилагат на германска територия). Крайната десница подкрепя и Нетаняху, и Мария Корина Мачадо – тя иска същото и в нашите страни. Така че в общ интерес е да не се вярва на лъжите на тези професионални лъжци, които искат само да ни объркват. Нашата същност на демократи се премерва в моментите на предизвикателства. Днес преживяваме именно такъв момент. Да не се оставяме да ни смачкат.
