Защо повечето американци не харесват Байдън

Безработицата е спаднала до исторически минимум, инфлацията също намалява. Продължаваме да въоръжаваме Украйна, при това без да рискуваме живота на американските военни. В 30 американски града броят на убийствата е намалял с 10% спрямо миналата година.

Демократите опровергаха прогнозите и тенденциите за междинните избори, запазвайки контрола над Сената, спечелиха сериозни победи и безпроблемно наложиха кандидата си за председател на Върховния съд.

Защо тогава само 20% от избирателите оценяват състоянието на американската икономика като „отлично“ или „добро“, докато цели 49% твърдят, че тя е в лошо състояние, както сочи последното проучване на New York Times/Siena? Защо американците са изключително песимистично настроени за бъдещето на своята страна, което се потвърждава от Pew Research Center? Защо Институтът “Галъп” стигна до извода, че днес значително по-малко американци изпитват доверие към президентската институция, отколкото по време на катастрофалното управление на Доналд Тръмп? И защо според данните от многобройните социологически проучвания президентът Байдън изостава от своя предшественик, който е изправен пред цели 91 обвинения в различни престъпления?

С други думи, ако нещата са толкова добри, защо хората са изпълнени с песимизъм? Както писа наскоро Рийд Ъпстийн в New York Times, всичко това поставя в задънена улица Белия дом и неговите политически съюзници, които изглежда вярват, че единственият им проблем е, че не съумяват да съобщят на обществото по подходящия начин всички добри новини.

Има обаче и друго обяснение. Новините не са чак толкова добри. Американците са вбесени от това, което невинаги се вижда в заглавията и в статистиките, но е ясно видимо с просто око.

Ясно се вижда например цената на яйцата, която се е увеличила с 38%, от януари 2022 до май 2023 г. Белият хляб пък е поскъпнал с 25%, а цените на пилешкото месо с 18%. Що се отнася до цените на дребно на бензина, те са скочили с цели 63% от януари 2021 г., когато Байдън стана президент.

Всички тези увеличения обаче не влизат в онова, което икономистите наричат ​​базов инфлационен индекс. В него не са включени храната и токът. Тоест правителството предпочита да не подчертава инфлацията, с която обикновените хора се сблъскват в ежедневието си.

Лесно е да се види, колко често се нарушава общественият ред по американските улици. През април стотици тийнейджъри устроиха истинска погром в търговския център Chicago Loop. Бяха простреляни две момчета. Млада двойка пък беше пребита, докато излизаше от сграда на Wabash Avenue. Но само 16 души бяха арестувани. Подобни събития се случиха наскоро на „Юниън скуеър” в Ню Йорк, както и в Бостън, където полицаи бяха нападнати по време на безредици, предимно с участието на непълнолетни. Най-малко 66 души бяха арестувани в Ню Йорк. А в Бостън само 13.

Ясно е, че тези тийнейджъри имат сериозни проблеми. И има много причини за това. Социалните медийни компании също имат заслуга за случващото се. Както и учителските синдикати, които са се превърнали във филиали на Демократическата партия. Именно те затвориха вратите на училищата по време на пандемията, помагайки на себе си, но по този начин нанесоха сериозни щети на децата и тяхната психика.

Абсолютно ясно е, че кризата по южната граница на САЩ се е превърнала в общонационална. През май администрацията се похвали, че благодарение на новите мерки рязко е намалял „броят на сблъсъците” между граничните патрули и групите нелегални мигранти, пресичащи югозападната ни граница. През август обаче арестите на мигранти, преминаващи границата заедно със семействата си, достигнаха рекорден брой – цели 91 хиляди. Само в Ню Йорк, всеки ден над 57 хиляди нелегални мигранти се борят да получат безплатна храна или място в някой приют

Никой не може да каже със сигурност, колко мигранти, преминали границата по време на управлението на Байдън, остават в Съединените щати. Но вероятно става дума за милиони. В тази връзка ще припомня, че през 2021 г., т. е. в началото на управлението си, президентът се изказа откровено пренебрежително за притока на мигранти, определяйки го като сезонно явление. Според него „това се случва всяка година“.

Ясно е, че по време на управлението на Байдън светът стана далеч по-опасно място. Трябва да се отдаде дължимото на президента за въоръжаването на Украйна, както и за насърчаването на стратегическото сближаване между Япония и Южна Корея, осъществено под егидата на САЩ. От друга страна обаче, именно той е виновен за унизителното изтегляне от Афганистан, което вероятно стимулира военната офанзива на Владимир Путин в Украйна и повиши апетита на Пекин към Тайван. Не може да се каже, до каква степен това се е превърнало в стимул. Но то бе предвидимо, и беше прогнозирано.

Ясно е и, че президентът ни не е млад. Скована походка, случайни падания. Той все по-често заспива по време на официални събития. Периодично забравя нещо и не може да завърши мисълта си. Само че същите хора, които поискаха оставката на „прекалено възрастните” сенатори републиканци Даян Файнстийн и Мич Макконъл, не казват нито дума за физическата пригодност на президента, сякаш признаването на очевидното би било означавало да наливат вода в мелницата на републиканците.

Но хората забелязват всичко това и гласуват.

Няма как да не забележите палатките на бездомните под мостовете – от Ню Йорк до Сиатъл. Или зомбираните наркомани, въргалящи се по тротоарите в почти всеки американски град. Или аптеките, където дори най-обикновените лекарства се заключват, за да не бъдат откраднати. Или жените с бебета на гърба, продаващи бонбони и дъвки по оживените улични ъгли, за да оцелеят. Или пък новините за все по-нагли кражби от автомобили, чийто брой рязко се е увеличил през тази година.

„В тази страна има много разруха“, казва навремето Адам Смит. Разбира се, описаната по-горе разруха в Америка не се дължи само на Байдън, освен това процесът все още не е необратим. Истината обаче е, че разрухата в страната е много по-голяма, отколкото смятат апологетите на президента, които не вярват на предизборните проучвания и са прекалено уверени в победата на Байдън догодина.

*Авторът е шеф на отдел на “Ню Йорк Таймс”, носител на наградата “Пулицър” за 2013 г., бил е главен редактор на “Джерусалим Поуст”.

От сайта на сп. “Геополитика”