За първи път в Русия израсна поколение на благополучието
Това е поколението, което не знае какво е глад, дефицити, следвоенно осиротяване и не се е блъскало по опашките на късния социализъм. Новите младежи са поколението на социалните връзки и онлайна, което вместо по дворовете е расло в интернет. Деца на благополучието – така ги наричат социолозите от центъра “Платформа”, който цяла година изследва младежките групи от 12 до 16 години.
“Новите тийнейджъри са способни да се договарят, но са “скрити” – “ще говоря това, което искате да чуете, но няма да разберете това, което мисля” – споделя резултатите от изследването генералният директор на Центъра за социално проектиране “Платформа” Алексей Фирсов. – Има и разрив между поколенията. Поколението Z12-14 е по-склонно към непринципна, несериозна опозиция и тяга към интернет, особено свързан с различните джаджи, а поколението Алфа14-16 са нито юноши, нито възрастни, но с набор от цели на възрастните към успех. Тези разриви са толкова забележими и мобилни, че засега правим замерване, но след година то няма да е актуално.”
Подобна парадоксалност на изводите на изследването се крепи на необикновената гледна точка към света на тийнейджърите от поколението Z (родените между 1997 и 2012 година) и А (родените от началото на 2010 и ще продължи до 2028 година). Така, ако в света младежите са настроени към песимизъм и дори елементи на алармиране, то 59% от техните руски връстници са убедени, че след десет години светът ще стане по-хубав. Вярно е и това, че 30% все пак смятат, че животът скоро ще стане по- труден и лош.
Реализмът е още една черта на новите младежи. Като риск за бъдещето те са посочили войните между страните, влошаването на екологията, разпространението на епидемии и природни катаклизми, излизането от контрола на изкуствения интелект и заплаха от виртуализация на обществения живот в бъдеще.
Що се отнася до образа на настоящето, той се определя от разкола между поколенията Z и A. Почти поравно от двете групи (по 50%) смятат, че светът по-скоро е жесток и несправедлив, но 77% от всички възрасти са убедени, че всеки може сам да постигне успех за сметка на трудолюбие и настойчивост. Вярно е, че сред групата 12 – 14-годишни има повече фаталисти и мистици (42%), което кара социолозите да са нащрек, защото виждат в това признаци на сектантство в мрежите и склонност към радикализъм. А 14-16-годишните са по-близо до Бог или до атеизма (52%).
При това, колкото са по-големи децата, толкова им е по-сложно да общуват с възрастните, което се вписва в традиционната схема на вековния конфликт между поколенията – “бащи и деца”. И отново парадокс – образец и приоритет за общуване на тийнейджърите от всички възрасти са първо родителите, близките и едва след това блогърите, актьорите, музикантите, доста рядко – спортистите, и въобще не – политиците.
Показателно е, че за 18% от участниците в изследването няма никакви образци и кумири, порив към свобода имат само 28%, желанието за високи доходи е изразено от 62%, позицията “парите решават всичко” заемат 36%, а 43% смятат “мога да съм щастлив и без достатъчно пари”.
“Израсна поколение на комфорта с невисоки стремежи към свръхусилия, т. е. то е готово прекрасно да се вписва в живота, а не да върви по пътя на преобразуванията и промените – смята ръководителят на дирекцията по стратегиите, анализите и изследванията на нестопанската организация “Национални приоритети” Юлия Грязнова. – Културните предпочитания са стандартни, макар и да има някаква разлика. За тях е лесно да са млади, те имат техника за разбирателство между възрастите, включително и по-възрастните. Нашата задача е да учим комфортното и неконфликтно поколение как грамотно да конфликтува, за да е в унисон с духа на промените и да се променя заедно с тях.”
Странна е например тяхната “екологичност” на мисленето, която обаче лесно се трансформира в разхвърляне на боклук в градовете и тяга към фастфуд. В частност трябва да се разнищи и защо е толкова нисък показателят за стремежите към лидерство у всички млади – от 12 до 18%. Според Фирсов и Грязнова засега лицето на поколението тийнейджъри е непълно и изследването на “Платформа” е начало на бъдещи дискусии за младите.
(Российская газета)
