Здравните власти: Водата по Черноморието не е опасна
Министерството на здравеопазването (МЗ) не приема за коректни данните от изследване на морската вода. Това съобщиха от пресслужбата на МЗ по повод изследване, извършено по съвместна инициатива между група „Микробиологични рискове в околната среда, проект SUMMIT“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и асоциация „Активни потребители“. МЗ категорично отрича публично оповестените данни, с които според Здравното министерство се манипулира общественото мнение и чрез които се дискредитира работата на държавните институции и доверието в тях.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Фекалии заливат плажове по Южното Черноморие
Изследователите и авторите на проучването не са сигнализирали Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Бургас, предоставяйки своевременно информацията, с която разполагат, за да бъдат предприети адекватни мерки, включващи информиране на обществеността и временна забрана за къпане, ако е необходимо, допълниха от пресслужбата. Информацията от страна на изследователите е предоставена чрез публикация на сайта на асоциацията и разпространена от медиите вчера – повече от две седмици след проведеното изследване, добавиха от пресслужбата. Не са предоставени протоколи за реда и начина, по който е проведено пробонабирането.
Съгласно действащото в страната законодателство, РЗИ извършва мониторинг на качеството на водите за къпане по показателите „Чревни ентерококи“ и „Ешерихия коли“. Ако е установено краткотрайно замърсяване, трябва да се вземе една допълнителна проба, за да се потвърди, че инцидентът е приключил. Тази проба не е част от базата данни за качеството на водите за къпане. Когато е необходимо да се замени игнорирана проба, се взема една допълнителна проба седем дни след края на краткотрайното замърсяване, посочиха още от пресслужбата.
В периода 30 – 31 юли 2023 г. в района на Южното Черноморие е имало обилни валежи, които оказват влияние върху показателите на водата за къпане. РЗИ – Бургас, периодично дава указания на гражданите, че не се препоръчва влизането в морската вода до два дни след силни дъждове.
На всеки постъпил сигнал за лошо качество на водите за къпане, прилежащи към конкретен плаж, РЗИ – Бургас, реагира бързо и организира своевременно пробонабиране и анализ на вода от посоченото в сигнала място за къпане, като при излизане на резултатите информира писмено заинтересованото лице и/или институция. Това изискване ясно очертава компетентността относно мониторинга на водите за къпане и отново подчертава, че възникването на краткотрайно замърсяване следва да е обект на специално проследяване и при необходимост – предприемане на мерки.
Изпитванията на РЗИ- Бургас, се извършват в микробиологичната лаборатория на Лабораторния изпитвателен комплекс (ЛИК) на инспекцията. ЛИК е акредитиран по всички национални и европейски стандарти със Сертификат за акредитация 254 ЛИ, валиден. Тези обстоятелства са видни от публичния регистър на Българската служба по акредитация (БСА). В него не се откриват данни за премината процедура по акредитация на лабораторния изпитвателен комплекс при СУ „Св. Климент Охридски“, извършил микробиологичния анализ, посочен в проучването на асоциация „Активни потребители“, допълват от МЗ.
Пробонабирането се извършва от висококвалифицирани служители на РЗИ – Бургас, преминали необходимото обучение. Методът на изпитване на ЛИК на РЗИ – Бургас, е в съответствие с нормативни изисквания и в обхвата на акредитацията. Резултатите могат да бъдат сравнявани, ако са взети по еднотипен начин, по едно и също време и място, а след това едновременно са изпитани в две отделни лаборатории по един и същ метод.
Провежданият от РЗИ – Бургас, мониторинг на качеството на водите за къпане е публично достъпен. РЗИ планира и обявява дати за пробонабиране още в началото на летния сезон. Графикът за вземане на проби за всяка зона за къпане на територията на Южното Черноморие е публикуван официално на сайта на инспекцията.
Твърдението, че „основен индикатор за замърсяване на водите за къпане е количеството на бактерията Escherichia coli“, е непълно и неточно, добавят от МЗ. Изследователите цитират нормативни текстове, които обаче определят два индикатора – „Чревни ентерококи“ и „Ешерихия коли”. В медийна публикация, оповестяваща данни от изследването, няма информация за проведени анализи по показател „Чревни ентерококи“, посочват още от МЗ.
