Знаете ли кой е Навални?
Убийството на Навални не е приемливо по никакви правила. В това няма никакво съмнение.
Но това агнешко преклонение и създаване на култ към личността, лицемерието и двойните стандарти ми идват в повече. Въпросът ми е: знаете ли кой е Навални?
Забравихте ли, че той е съорганизатор на прословутите неофашистки “Руски маршове”, в които се събираха неонацисти с голи глави, крещящи антиимигрантски и античеченски лозунги? Самият Навални се описваше като националист, обявяваше Крим за руски, твърдеше, че Украйна, Беларус и Русия са едно цяло. Сравняваше чеченците и мюсюлманите с насекоми, настояваше да им се отнеме гражданството и да бъдат изгонени. Силно подкрепяше войните в Чечения. Беше против ЛГБТ общностите.
Изведнъж всичко се обърна и той се превърна в розов либерал, борец против “корупцията”, против режима на Путин и поддръжник на еднополовите бракове. Тогава, когато популярността му спадна до 2% и от привърженик на Путин в Чечения той се превърна в светец герой, “символ”, комиксов герой на атлантици и либерали.
Особено нашите. Може би виждат в него себе си – от най-тъмните комунисти станаха най-истеричните либерали.
Това, че големите империи елиминират журналисти, не е изключение за никоя от тях. Но искрен ли е ревът на тези хора, които палят свещички с тъжни физиономии и вият с фалшиви ревове?
Къде са ревовете им, когато Джулиан Асанж, който разкри именно убийства на журналисти в Ирак, бе буквално отвлечен и хвърлен в затвора? Журналист, който разкри изнасилвания и гаври на американски войници в Ирак? Къде бяха воплите им, когато искаха да отвлекат Едуард Сноудън? Защо не пророниха и дума за Даниел Хейл, бивш анализатор от разузнаването, арестуван, защото издаде убийствата на цивилни с дронове? Къде бяха тези хора, когато американският журналист Гонзало Лира бе отвлечен и убит от украинските власти?
Това са същите хора, които празнуваха убийствата на журналисти, сложени в сайта Миротворец, като Дугина, и които насърчаваха други убийства, като това на лицето на “Пинк Флойд” Роджър Уотърс, както и на редица други журналисти като Джими Дор. Насърчаваха затварянето и отнемането на правата на Тъкър Карлсън.
Къде бяха, когато християнката, журналистката от палестински произход Ширийн Абу Акле, също американка по паспорт, беше застреляна като куче?
Това ли е тяхната хуманност, борба за справедливост и демокрация?
Погледнете злобата, която извира от тях. Лицемерието. Малоумната им сервилност, стават и си лягат с мисълта за империята на злото – Русия, всичко, цялото им съществуване, писане, мислене, се базира на това. Не могат да напишат и изречение, без да споменат Русия, и пушек извира от ушите им, ако не се подчиниш.
Добри ли са тези хора? За универсални ценности ли се борят?
И въобще питат ли се, че за да докажеш концепцията за свобода на словото, трябва то да бъде приложено навсякъде, независимо дали ти изнася или не. А не да крещиш и да създаваш фалшиви идоли, за да не те канселират и да намажеш нещо от ситуацията.
