• Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
Вестник ЗЕМЯ
  • Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
МНЕНИЕ ОБЩЕСТВО СВЯТ

Иван Кръстев: Балансът на силите в света се променя и САЩ и Европа не са на печелившата страна

От "Дойче веле" 13 януари 2024
 Иван Кръстев: Балансът на силите в света се променя и САЩ и Европа не са на печелившата страна

“Има книги, които се концентрират върху конкретна година – “1989” или “1913”. Сигурен съм, че ще има десетки книги и за 2024. Проблемът е, че все още не можем да ги прочетем”, казва политологът Иван Кръстев в обширно интервю за германския вестник “Аугсбургер Алгемайне”. Според Кръстев демокрацията ще оцелее и през 2024 година, когато над четири милиарда души по света ще отидат до урните, но въпросът е как ще изглежда тя впоследствие. Изборите през тази година са тясно свързани с развитието на големите геополитически конфликти – резултатът в САЩ например ще предопредели хода на войната в Украйна, изтъква роденият в България политолог.

Европа се бори с различни кризи

Кръстев казва, че Германия е на кръстопът по ред причини. Едната е свързана именно с политическия климат в САЩ. Защото през последните десетилетия сигурността на Германия беше осигурявана от Вашингтон. След избора на Доналд Тръмп през 2016 година обаче това се промени. След това се промени и зависимостта на Германия от руски газ, а опасността от открит конфликт между Китай и Тайван носи и рискове за германския експортен модел. “Проблемът за Германия е, че през последните десетилетия тя е един от най-големите печеливши от глобалните политически обстоятелства. А най-големите победители от миналото са заплашени да се превърнат в големите губещи днес”, смята политологът, който е изследовател и в Института по хуманитарни и социални науки във Виена.По отношение на кризите, които засягат Европа, Кръстев казва, че няма такава, която да доминира над целия континент. “През есента попитахме в 11 европейски държави кои от петте най-големи кризи създават у тях най-много тревоги за бъдещето – Ковид, икономика, война, климатични промени, миграция”, изрежда той. “Германия е единствената държава, в която миграцията е най-горе”, посочва Кръстев. “В Италия и Португалия е икономиката. В Полша и Естония – войната.” Политологът забелязва и интересна тенденция – притесненията по отношение на миграцията в държави като Италия и Полша намаляват, когато крайната десница е на власт, дори броят на мигрантите да расте. “Това е важна причина защо правителствата в Европа, начело с това на Еманюел Макрон във Фр

анция, се движат все по-надясно”, допълва той пред “Аугсбургер Алгемайне”.

Разделението между хората в градовете и селата расте

Кръстев обяснява избухването на все повече горещи конфликти със страховете от бъдещето. И връща лентата назад към Студената война. Тогава “и САЩ, и Съветският съюз бяха твърдо убедени, че бъдещето е на тяхна страна. Това до голяма степен обяснява защо не се стигна до война. Ако вярвате, че бъдещето принадлежи на вас, че утре ще бъдете по-силни от противника си, защо бихте воювали днес?”, пита той. Но днес не е така. “Активистите за климата и противниците на миграцията се страхуват от бъдещето. Това засилва желанието да се решат нещата сега – вероятно дори със сила.”Според председателя на Центъра за либерални стратегии разделението между хората може да се обясни и по географски признак. “Хората в Будапеща и Братислава са много по-близки до тези в Берлин и Барселона, отколкото до населението в селата в собствената си страна. Не става въпрос толкова за разликата между богатите и бедните. Решаващият фактор е броят на жителите на квадратен километър”, смята той. И дава конкретен пример – проблемите, които вълнуват хората от малките населени места, са коренно различни. “Съществува усещането, че са изоставени. Те имат и съвсем реални проблеми – новата политика в областта на климата, електрическите автомобили. Живеем в много мобилен свят. А в този свят има хора, които са по-малко мобилни от преди, защото автобусът вече не се движи. Това има политически последици. Брекзит е добър пример.” Кръстев обяснява, че масово за напускане на ЕС са гласували британци, които нямат добри транспортни връзки с големите градове. “Тези, които вече не посещават града, искаха да излязат от ЕС.”

Защо България и Полша имат различно отношение към Русия

В интервюто Кръстев говори и за други разлики – тези за оценката към действията на Путин и агресивната война, която Русия води срещу Украйна. “Поляците, балтийците и дори финландците се страхуват от завръщането не толкова на Съветския съюз, колкото на Руската империя. Някога те са били част от нея, както и Украйна – така че могат да се идентифицират добре с Украйна”, смята той. “В Унгария и България нещата са различни до известна степен. За тях Хабсбургите и най-вече Османската империя са имперската сила. В исторически план Русия се разглежда по-скоро като освободителка.”

Иван Кръстев посочва, че до преди избухването на войната Европа е била на мнение, че икономическата и меката политическа сила са значително по-важни от военната. Това води и до сегашните проблеми във военното производство. Докато в същото време само за шест месеца Русия успя да се преориентира към военна икономика. Другото изненадващо откритие е, че национализмът е жив и в случая с Украйна може да мотивира хората да жертват живота си за свободата. “Войната променя Европа повече, отколкото си мислят самите европейци”, заключва той.

Политологът не се наема да прогнозира как ще приключат изборите в САЩ през ноември, но казва, че те ще имат огромно влияние върху Европа. “Балансът на силите в света се променя. И ние, Западът – САЩ и Европа – не сме на печелившата страна”, обобщава Кръстев пред “Аугсбургер Алгемайне”.

Етикети:Геополитика Актуално Кръстев
Предишна новина
Следваща новина

Последни публикации

  • Previous
  • Next
СВЯТ

Нетаняху номинира Тръмп за Нобелова награда за мир

8 юли 2025 09:00
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Южна Корея започва да раздава пари на всички граждани

8 юли 2025 07:30
СВЯТ

Страните от БРИКС отхвърлила претенциите на американския президент

8 юли 2025 07:26
СВЯТ

Броят на загиналите при наводненията в Тексас надхвърли 100 души

8 юли 2025 07:19
ФИНАНСИ

Еврогрупата потвърди обменния курс лев-евро при влизане на България в еврозоната

8 юли 2025 07:09
ИКОНОМИКА

Тръмп налага мита от 25% на Япония и Южна Корея в сила от 1-ви август

8 юли 2025 07:04
Image Not Found

Категории
  • НОВИНИ 13305
  • ОБЩЕСТВО 2686
  • ЦКС 197
  • ИКОНОМИКА 1346
  • СВЯТ 5125
  • РУСИЯ 2416
  • КИТАЙ 1174
още НА ФОКУС
СВЯТ

Нетаняху номинира Тръмп за Нобелова награда за мир

8 юли 2025

Израелският премиер Бенямин Нетаняху номинира президента на САЩ Доналд Тръмп за Нобелова награда за мир. Самият Нетаняху обяви това по

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Южна Корея започва да раздава пари на всички

8 юли 2025

Южна Корея ще започне да раздава парични помощи на всички граждани на 21 юли като част от правителствена инициатива, насочена

СВЯТ

Страните от БРИКС отхвърлила претенциите на американския президент

8 юли 2025

Нововъзникващите икономики от БРИКС отхвърлиха по-време на срещата на върха на обединението обвиненията на американския президент Доналд Тръмп, че са

  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
© Вестник Земя 2025. Всички права запазени.