Идва нов и коренно различен международен ред

Свикнали сме с “базирания на (англосаксонски) правила “международен ред” и до неотдавна си въобразявахме, че историята е свършила и каквото се е случило 1990-те и ранните 2000-ни, това ще е во-веки веков. Хилядолетен либерален райх. Но, както ни показаха започнатите от САЩ цветни революции, войната в Сирия, а после изтеглянето от Афганистан и руско-украинската (или по-правилно руско-натовска) война в Украйна, нещата съвсем не са неподвижни. Светът се движи към коренно различен международен ред, който ще е нещо ново и уникално от една страна, но от друга страна ще наподобява много концерта на великите сили от периода 1815-1914. В този смисъл си позволявам малко прогностика за Източна Европа и нашия регион за следващото десетилетие или две, ако нещата, разбира се, се движат така, както се движат в момента:

1. Русия окончателно ще се формира като независим полюс на сила, ако успее да се оттърси от 90-те, които още я преследват, въплътени в либералния, прозападен олигархат. Страната има, както се казва, цялата Менделеева таблица, многоброен (154 милиона с новите територии) и талантлив народ, добра индустриална и научна база, най-големият ядрен арсенал. Русия ще разшири и засили влиянието си в Африка, най-вече в Централноафриканската република, Судан и Еритрея, но може би и на други места. Освен това Беларус ще се интегрира окончателно с РФ, и заедно с новите четири области (от които очаквам руснаците да успеят да наложат контрола си до т.нар. конституционно признати от тях граници – т.е. да вземат остатъка от ДНР и столицата на Запорожие, макар че е спорно дали ще имат капацитета и желанието да пресичат Днепър, за да си връщат опразнения от население Херсон на цената на хиляди жертви) плюс Южна Осетия и Абхазия, ще станат основа за нова, по-разширена Съюзна държава (164 милиона население). Тези 164 милиона плюс условно “руска” Сирия, Еритрея, Судан и ЦАР, ще са добра база за един макрорегион/неоимперия от порядъка на 220-230 милиона души.

2. Украйна няма бъдеще като независим международен субект. Остатъчното 20-25 милионно население ще е затънало в бедност, а държавата в непосилни за изплащане дългове. Вече са направени първите законодателни, политически и военно-политически постъпки за интеграцията поне на Западна Украйна/Галичина, с Полша. А Полша, независимо дали я харесваме или не, е най-голямата икономика на Източна Европа, страна с 38-40 милиона население, скоро ще има и втората по сила армия на континента, след ВС на Русия, при това въоръжена с модерни системи и машини като Ф-35 и не само. Очаквам Полша, с активната благословия на САЩ и Великобритания, да установи ако не де юре, то поне де факто контрол и протекторат над остатъчна Украйна и Литва (с която вече има военна интеграция), формирайки модерен вариант на старата Жечпосполита. Този източноевропейски гигант ще бъде използван от англосаксонците като контрабаланс, както на засилената и превърнала се в неоимперски център Русия, така и на западащите и обедняващи Германия и Франция, които не са послушни винаги. Новата Жечпосполита ще се радва на около 60-70 милиона население и първокласни по европейските стандарти въоръжени сили.

3. Турция, макар и в момента да изпитва икономически трудности е страна с огромен потенциал, 85 милиона население и в момента вторите по сила въоръжени сили в НАТО. Но най-важното, турците имат огромна мека сила и културно, икономическо и политическо влияние в Кавказ, Африка, Централна Азия и, разбира се, на Балканите. Турция ще продължи да лавира между Изтока и Запада, извличайки дивиденти от всички и ще засили още повече влиянието си. В Кавказ, както вчера писах, Турция извоюва фактическа победа през ръцете на Азербайджан. Арменският премиер Пашинян не крие желанието си за подобряване на отношенията с Турция, а някои арменски анализатори се опасяват съвсем основателно, че огромният им западен съсед ще ги погълне икономически. Очаквам Турция да сформира постепенно един неформален “неоосмански” блок и зона на влияние, обхващащи Азербайджан, Грузия, Армения (след като Ереван направи грешката да излезе от ОДКБ, което ще стане в близката година или няколко), Западна Либия (правителството в Триполи е силно зависимо от Турция) и, разбира се, мюсюлманско-хърватската част от Босна, Албания, Косово и Северна Македония, където турците имат огромно влияние, и където англосаксонците имат изгода да оставят Анкара да се разпорежда.

4. Румъния по всяка вероятност ще анексира рано или късно Молдова, което не се крие нито от евроатлантическите власти в Кишинев, нито от румънските политици и медии. Страната е под силно британско и американско влияние и нарочно ще бъде засилвана като втори стълб на англосаксонската политика, след Полша, в Източна Европа и Черноморието.

А къде ще бъде България? От нас зависи, колкото и клиширано да звучи. Българското геостратегическо положение е и Божи дар, и проклятие. Формално България ще остане част от евроатлантическите блокове – ЕС и НАТО, но би могла да се възползва от световните геополитически сътресения и ако обществото ни е дозряло и сменим елита си, да извоюваме базова субектност и право на собствена политика и защита на националните ни интереси, така както правят например унгарци, австрийци, гърци и др. също не чак толкова многобройни народи. Но може и да изгубим тотално независимост и субектност, всъщност в момента сме точно в положението на външен контрол на 100 % с тази сглобка. Това ще доведе до много бърз и видим залез на българската държавност и превръщането на страната ни в сива зона – поле за военни, социални и политически експерименти на великите сили, а потенциално дори и бойна зона между тях. При такъв вариант дори не е изключено съседни страни де факто или де юре да поставят наши територии под свой контрол. Особено предвид демографската картина, която явно не е интересна за българските политици или пък няма елементарно разбиране какви са причините й.