Изложба ще отбележи 100 години от рождението на художника Владимир Пешев
За него природата беше обект на естетическа наслада, а човешките преживявания – източник на творчески инвенции, напомни изкуствоведът проф. Аксиния Джурова
Пейзажната живопис на Владимир Пешев от началото на 60-те до средата на 90-те години на ХХ век ще бъде представена в над 40 платна в изложба в галерия „Българи“, съобщава организаторите.
От галерията казват, че голяма част от творбите не са показвани досега в изложби. Експозицията е съпроводена от триезичен каталог „Поезия в цвят“ с 250 картини, в който се включени представяне на твореца от проф. Аксиния Джурова, мисли на Пешев за живописта и творчеството, както и пълна биографична и библиографска справка, подготвени от Маргарита Андреевска – Пешева.
„Владо Пешев бе от поколението художници, оформили се по време на Втората световна война. Белезите от куршумите от фронта бяха органична част от тялото му и причина за недоброто му здраве и болезнена чувствителност. Тя се проявяваше в сменящите се последователно в диапазона от радостта до страданието състояния. Като прибавим към това и сложната драматична история на неговия край – Пиринския, към който той остана привързан до края, можем да си обясним свръхчувствителната му, лесно ранима психика и страстната му любов към всичко родно. В допира с реалностите на живота той често излизаше с разочарование, тогава се отдръпваше за дълго в ателието в Драгалевци или при брат си – реставраторът Драго Пешев“, разказва проф. Аксиния Джурова.
Тя допълва, че Пешев бил вдъхновен художник – „едно определение може би непонятно за нашето време и за манталитета на съвременника. За него природата беше обект на естетическа наслада, а човешките преживявания – източник на творчески инвенции. В онези времена човек имаше възможност да осмисля заобикалящият го свят, без да бъде залят от информационния поток и без да се опитва задъхано да избяга от него, неясно накъде. През целия си живот художникът не престана да изпитва удоволствие от съзерцанието на природата, от възможността да се отдаде на носталгични настроения и да изживява достойно своята самотност“, обяснява изкуствоведката.
Според Джурова чисто концептуално Владимир Пешев се придържа към най-добрите традиции на нашата пейзажна живопис, формирала се някъде в първите десетилетия на ХХ век, но в пластическо отношение изкуството му се помества между импресионизма и експресионизма, както и по-голямата част от неговата генерация художници, които между двете световни войни са подложени на въздействието на постимпресонизма и се опитват да синхронизират развитието си с европейското, без обаче да губят връзката с конкретността. „Така, дори и в привидно лиричните абстракции в част от платната си, Владимир Пешев не губи докрай връзката с обекта“, разказва още тя.