„Имаме нужда от ледоразбивачи“ – и повече стратегически партньорства
Американското „сдържане“ на стратегическото партньорство между Русия и Китай се разпада в реално време.
Форумът в Санкт Петербург предложи множество важни сесии, посветени на коридорите за свързаност. Една от ключовите сесии беше посветена на Северния морски път (NSR) – или, на Арктическия път на коприната: бъдещата алтернатива номер едно на Суецкия канал.
В залата присъстваха редица основни корпоративни участници – например от Роснефт, Новатек, Норилски никел – както и губернатори и министри, а сцената беше подготвена за всеобхватен дебат.
Главният съветник на Путин Игор Левитин зададе тона: за да се улесни безпроблемният контейнерен транспорт, федералното правителство трябва да инвестира в морски пристанища и ледоразбивачи; беше направено сравнение – по отношение на технологичното предизвикателство – с изграждането на Транссибирската железница; Левитин също така подчерта безкрайните възможности за разширяване на градски центрове като Мурманск, Архангелск и Владивосток.
Към това трябва да се прибави и фактът, че NSR ще се свърже с друг бързо развиващ се трансевразийски коридор за свързаност: INSTC (Международен транспортен коридор Север-Юг), чиито основни участници са членовете на БРИКС – Русия, Иран и Индия.
Алексей Чекунков, министър на развитието на Далечния изток и Арктика, подсети за пробно пускане на NSR, който струва колкото железопътното корабоплаване, без да има затруднения. Той похвали NSR като „услуга“ и издигна крайния девиз: „Имаме нужда от ледоразбивачи!“ Русия, разбира се, ще бъде водещият играч в целия проект, от който ще се възползват 2,5 милиона души, живеещи на север.
Султан Сулайем, главен изпълнителен директор на базираната в Дубай компания за логистика на товари и морски услуги DP World, потвърди, че „сегашните вериги за доставки вече не са надеждни“, а и са неефективни; NSR е „по-бърз, по-надежден и по-евтин“. Маршрутът от Токио до Лондон е дълъг 24 хил. км, а по NSR – само 13 хил. км.
Сулайем е категоричен: NSR променя правилата на играта и „трябва да бъде реализиран сега“.
Владимир Панов, специалният представител на Росатом за Арктика, потвърди, че Арктика е „ковчег със съкровища“ и NSR „ще го отключи“. Росатом ще разполага с цялата необходима инфраструктура „до около пет години“. Той отдаде бързите темпове на развитие на стратегическия диалог на високо равнище между Путин и Китай, допълнен със създаването на руско-китайска работна група.
Андрей Чибис, губернатор на Мурманск, отбеляза, че това дълбоко, ключово пристанище за NSR – основният контейнерен център в Арктика – „не замръзва“. Той призна, че логистичните предизвикателства са огромни – но в същото време това ще привлече много квалифицирани работници, като се има предвид високото качество на живот в Мурманск.
Лабиринт от взаимосвързани коридори
Изграждането на NSR наистина може да се тълкува като ускорена версия на изграждането на Транссибирската железница в края на 19-ти и началото на 20-ти век през 21-ви век. В общата рамка на евразийската интеграция взаимовръзките с други коридори ще бъдат безкрайни – от INSTC до проектите BRI, част от китайския Нов път на коприната, Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и АСЕАН.
В сесия, посветена на Голямото евразийско партньорство (ГЕП), руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин похвали тази концепция за Евразия „без разделителни линии, обединяваща древни цивилизации, транспортни коридори и единно общо пространство на 5 млрд. души“.
Бяха очертани неизбежни връзки – от ГЕП към ЕАИС и ШОС, с разпространението на мултимодалния транспорт и алтернативните платежни системи. Хан Сохаил, заместник-генерален секретар на ШОС, отбеляза как на практика „всеки ден има нови съобщения от страна на Китай“ – дълъг път „от създаването на ШОС преди 21 години“, тогава основано изключително на сигурността. На срещата на върха на ШОС следващия месец в Астана се очаква голямо развитие.
Сергей Глазев, министър на макроикономиката в Евразийската икономическа комисия на ЕАИС, похвали постепенната интеграция на ЕАИС-ШОС и бързо развиващите се трансакции в кошници от национални валути.
Той призна, че дори и ГЕП все още да не е формализиран, фактите на място доказват, че Евразия може да бъде самодостатъчна. Голямото евразийско пространство може да е в начален етап, но бързо напредва процесът на „хармонизиране на свободната търговия“.
Друга ключова сесия в Санкт Петербург беше посветена именно на връзката между ЕАЕС и АСЕАН. Десетте държави от АСЕАН вече конфигурират четвъртия по големина търговски блок в света, като годишно движат 3,8 трилиона долара и 7,8% от световната търговия. ЕАЕС вече има споразумение за свободна търговия (ССТ) с Виетнам и подготвя друго с Индонезия.
И тогава има Североизточна Азия. Това ни води до новаторското посещение на президента Путин в КНДР.
Нова концепция за сигурността в Евразия
Това беше доста епично бизнес пътуване. Русия и КНДР подписаха не по-малко от ново споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство.
В областта на търговията то ще позволи подновяване на потока към Русия на оръжия от КНДР – от артилерийски снаряди до балистики, тежка промишленост и производство на металорежещи машини, както и обратна доставка на армия от мегаквалифицирани ИТ специалисти.
Ким Чен-ун определи споразумението като „мирно“ и „отбранително“. И много повече: то ще се превърне в „движеща сила, ускоряваща създаването на нов многополюсен свят“.
Що се отнася до Североизточна Азия, споразумението не е нищо по-малко от тотална промяна на парадигмата.
Да започнем с факта, че това са два независими, суверенни външнополитически субекта. Те няма да бъдат изнудвани. Те напълно се противопоставят на санкциите като хегемонистичен инструмент. Вследствие на което, те току-що определиха, че няма да има повече санкции на Съвета за сигурност на ООН срещу КНДР, въведени от САЩ.
Ключовата клауза, установяваща взаимопомощ в случай на чуждестранна агресия срещу Русия или КНДР, на практика означава създаване на военно-политически съюз – дори и Москва предпазливо да предпочита да формулира, че „не изключва възможността за военно-техническо сътрудничество“.
Споразумението напълно шокира Извънредния регион, защото е бърз контраудар не само срещу глобалните проекти на НАТО, но и срещу самия хегемон, който от десетилетия налага всеобхватен военно-политически съюз както с Япония, така и с Южна Корея.
В превод: оттук нататък няма повече военно-политическа Хегемония в Североизточна Азия – и в Азиатско-тихоокеанския регион като цяло. Пекин ще бъде възхитен. Говорим за стратегическа промяна на играта. Постигната без нито един изстрелян куршум.
Последиците ще бъдат огромни, защото едно по-широко понятие за „сигурност“ вече ще се прилага еднакво за Европа и Азия.
Така че на практика приветстваме държавника Путин, който развива нова интегрирана, всеобхватна концепция за евразийска сигурност. Нищо чудно, че умствено увреденият колективен Запад е зашеметен.
Гилбърт Доктороу правилно отбеляза как „Путин смята, че това, което НАТО се готви да направи на западните си граници, е самият акт на агресия, който ще задейства стратегическото партньорство на Русия със Северна Корея и ще постави Съединените щати пред жива заплаха за техните военни бази“ в Корея, Япония и в по-широкия Азиатско-тихоокеански регион.
И изобщо не е важно дали руският отговор ще бъде симетричен или асиметричен. Решаващият факт е, че американското „сдържане“ на руско-китайското стратегическо партньорство вече се разпада в реално време.
В благоприятен смисъл, в евразийски стил, това, което има значение сега, е да се съсредоточим върху коридорите за свързаност. Това е история, която започна в предишните издания на форума в Санкт Петербург: как да се свърже КНДР с руския Далечен изток, а след това със Сибир и по-широка Евразия. Основополагащата концепция на КНДР за Чучхе („самостоятелност“, „автономия“) е на път да навлезе в изцяло нова ера – успоредно с укрепването на NSR в Арктика.
Наистина всички се нуждаят от ледоразбивачи – в повече от един смисъл.
Източник – Strategic Culture Foundation
