Император Хуанди – митичният китайски владетел и герой

Драги читатели, от този брой редакционният екип на в. „Китай днес“ започва новата си рубрика „Хроника на 50 столетия“. Това е един опит в продължение на поредица броеве да ви запознаем с характерни щрихи от необятната и разнообразна 50-вековна история на Поднебесната. Несъмнено това е една доста трудна задача, но ние ще използваме богатството от исторически хроники, документи, данни и артефакти, свидетелстващи за уникалното развитие на Китай – от дълбока древност до наши дни.

Позволявам си да използвам като заглавие на тази статия думите на известния учен проф. Мартин Жак, лектор в престижни университети във Великобритания, Китай, Япония, писател и публицист. Наистина, ако човек се вгледа в необятните глъбини на китайската история, в тези пет хилядолетия, когато е създадена Поднебесната империя, ще разбере, че не става дума само за историята на една държава, а за една епохална цивилизация.

Трудно е да се определи кога и как се е зародила китайската цивилизация. Според последни археологически находки край бреговете на реката Яндзъ, на 90 км югозападно от град Чънду, китайската цивилизация е съществувала още преди 4500 години. Много са и митовете и легендите за създаването й.

Китайците наричат себе си „деца на Жълтия император” – Хуанди.

Този император се смята за основател на китайската цивилизация и за неин прародител. Хуанди произхожда от необикновено семейство, неговата майка е дъщеря на бог. Още като бебе той е можел да говори и е бил много умен. Легендите разказват, че Хуанди имал 25 синове и 10 хиляди съветници, от които 7000 са от Небето.

В легендите се казва още, че Хуанди е властвал над природата. Той е управлявал вятъра, дъжда, гръмотевиците и т. н., имал четири лица, гледащи на четирите страни, което му помага да разбира нещата около себе си.

Хуанди научава поданиците си да садят, да ходят на лов, да плетат, да копаят каменни въглища и да изработват железни и бронзови оръжия. След това, по заповед на Хуанди, един от съветниците му, Цандзъ, създава йероглифите, Линлун създава музиката, Джанжао изработва лунния календар, а Ципо написва медицинска книга. Всичко това много подобрява живота на хората. В древните китайски записки той е представен като забележителен, мъдър и човеколюбив владетел.

Преди около 4000 – 5000 години, по време на неолита, той обединява голяма част от племената в басейна на Жълтата река.

В различни източници, в зависимост от периода на създаването им, има четири различни версии за други четирима митични императори, но според „Историческите записки” на Съма Циен, Шун, Джуансю и Ку, като и четиримата всъщност са потомци на митичния Жълт император, се приема, че Хуанди се е родил като Син на небето – титла, която по-късно се присъжда на всички императори в Китай.

Извън митологията, Хуанди е вожд на едно от най-силните племена в басейна на Хуанхъ,

в Централнокитайската равнина. По времето на патриархата много племена се заселват в този район, който е подходящ за земеделие, с което привлича заселниците и така се превръща в люлка на китайската цивилизация.

Още през 5500 г. пр. н. е. в Китай вече започва да се отглежда ориз. Хората усвояват и отглеждането на домашни животни.

Друго голямо племе от този район е предвождано от владетеля Йенди, след многократното местене, войни и обединения, двете племена се обединяват с вече обособената националност „й”– от източната част на Древен Китай, и с националността ли и националността мяо – от южната част на страната.

След обединението на тези етнически групи се оформя и първоначалната китайска националност.

Император Хуанди полага огромни усилия да създаде високо нравствени отношения между хората си, като изработва първия морален кодекс. Той наказва със смърт проявяващите безсмислена жестокост, обучава и повишава боеспособността на армията си. Така успява в 56 битки да победи останалите племена в района и да започне да властва над цялата територия, като същевременно си спечелва и уважението на всички племена и е признат за общ вожд.

Сред тогавашните племена и националности племето на Хуанди е най-силно и с най-високо културно равнище. Императорите Хуанди и Йенди стават прародители на националността хан и по-късно се приемат като праотците на китайската нация.

Около 2-ри век пр. н. е. китайската етническа общност се преименува официално като националност хан.

Обширните степи, плата и планински области, съседни на плодородните речни долини, още от дълбока древност са населени с многобройни племена на номади скотовъдци. Китайските земеделци от плодородните равнини са принудени непрекъснато да отблъскват грабителските набези на тези войнствени степни номади и планински племена, което до голяма степен забавя развитието на древнокитайската държавна система и култура.

За широкото разпространение на скотовъдството говорят редица китайски йероглифи.

Йероглифът за „овен” (ян) служи за означаване на понятията „сполука”, „щастие”. Съчетание от йероглифите „овца” и „княз” означава думата „стадо”. Йероглифът за „елен” (лу) се използва за означаване на понятията „успех”, „щастие”.

Етничният състав на Китай е извънредно широк. В източниците се споменават многобройни народи, с които древните китайци постоянно са се сблъсквали, воювали са и са търгували. На север и северозапад китайците влизат в досег с тунгусите, манджурците и монголците, на югозапад — с тибетски племена, чиито прадеди, племената ман, се споменават в древнокитайски източници, на юг — с племена от Бирма и Индокитай. Много интересен е въпросът за икономическите и културните взаимодействия между народите на Китай и на съседните страни.

Резултати от разкопките

Археологическите проучвания в Китай, започнати едва през 20-и в., дават интересни резултати и позволяват да се установи, че Северен Китай е населен от най-дълбока древност, от древнокаменния век, като материалната култура на населението се развива непрекъснато чак до епохата на образуване на най-древните държави.

Разкопките, правени през 1928 – 1937 г. на 60 км от Пекин, разкриват остатъци от заселище и кости на първобитен човек, наречен „Пекински синантроп”.

Други разкопки показват, че долината на Хуанхъ между провинциите Шънси и Шанси, е населена още през епохата на палеолита.

В Централна Монголия, в Ордос и на други места в Северен Китай са намерени и пещерни заселища от горния палеолит с останки от хора, с каменни оръжия и предмети от кост и мидени черупки.

Селища от периода на неолита археолозите откриват в различни райони на Китай. В по-ранните от тях се срещат костени и дребни каменни оръдия. За по-късните са характерни по-големи оръдия като брадви, върхове на стрели и на копия. Във всички селища са открити следи от най-древно земеделие, лов и риболов. Хората вече умеят да изработват тъкани и да шият дрехи с костени игли. Появяват се своеобразни глинени съдове.

Много материал за проучване на културата от онова време дават разкопките в Яншао (провинция Хънан), където е открито неолитно селище, в което са намерени каменни брадви, тесли, върхове на стрели, брадви от еленови рога, костени шила, ями за запазване на зърното и разнообразна керамика, сред която и своеобразни трикраки съдове, а така също и покрита с разноцветни шарки полихромна керамика. Жителите на това селище вече са познавали оризовата култура и активно са търгували със съседните племена. Освен това, в най-късните неолитни селища са открити кости на много домашни животни — бикове, коне, овце, кучета и свине. Появяват се бяла каолинова керамика и най-древни изделия от мед. Някои от тези селища образуват големи градища, обградени с мощни стени, запазени на височина до 5 м. Многобройните селища от това време, открити в басейна на Хуанхъ, говорят за значителна гъстота на населението в този район.

Историография

Първите повече или по-малко достоверни сведения за далечен Китай започват да стигат до Европа през 13-и век. Знаменитото пътешествие на Марко Поло в Китай (1273 – 1291) донякъде повдига завесата, която отделя средищната империя от погледите дори на просветените европейци. През 16 – 17-и век в Китай се появяват португалски търговци и мисионери, които проявяват голям интерес към изучаването на Китай, на неговата история и култура. Един от първите трудове, посветени на Китай, е книгата на Мендоза, която излиза в 1585 г. под заглавие „История на великото китайско царство”. В 1618 г. се публикува описание на пътешествието на Гоес в Китай, извършено от него в 1604 – 1607 г., където руските пътешественици и учени правят ценен принос в изучаването на Китай, китайския език, история и литература.

Най-изтъкнат представител на руската синология през първата половина на 19-и в. е Н. Бичурин, който живее в Китай като служител към руската Пекинска мисия от 1806 до 1821 г. и натрупва огромно количество материали. Негови са голям брой научни трудове по география и история на Китай, изследвания на китайския език и др.

Усилията на плеяда чуждестранни и китайски историографи постепенно оформят невероятната панорама на Древен Китай, известен още като Средната или Поднебесната империя.