„Имперският“ следовател!

Днес – 9 юни – е не само ден за исторически спомен и равносметка за драматични събития, и не е само ден на парламентарни и европейски избори, а и юбилеен ден. Днес своите 85 години навършва един от най-ярките и изтъкнати ветерани на българските специални служби и правозащитна система  – генерал-майор Костадин Коцалиев.

Роден в Горна Джумая (днес Благоевград), потомък на стар и изявен македонски род, отдал усилията на свои свидни представители в борбите за българщината в Македония и на социалната идея в нова България. Баща му Георги Петров Коцалиев – по професия книжар – е родом от Гумендже в Егейска Македония и семейството му се преселва след Междусъюзническата война. Арестуван е по време на Априлските събития през 1925 година, а през март 1944 година е въдворяван в лагер.

Коцалиев завършва средно образование в родния си град и през 1957 – 1959 година служи в армията в Русе, а след това в София, като се уволнява със звание младши сержант. След това постъпва в Софийския университет „Климент Охридски“, където през 1964 година завършва право.

Комсомолски активист е от ученическите си години, а през 1961 година става член на Българската комунистическа партия (по-късно на БСП) – в актива на българската левица Костадин Коцалиев е и днес със завидния стаж от 63 години!

На професията на следовател и на защитата на държавните интереси и против престъпността, отдава четвърт век – от 1965 г., когато след стаж в Софийския градски съд е назначен за следовател към милицията в Шесто районно управление на Министерството на вътрешните работи в София със звание лейтенант. През май 1966 година е прехвърлен в 04 отделение на Следствения отдел на МВР, разследващ тежки стопански престъпления, като работата му е насочена към железопътния транспорт.

От 1969 година Коцалиев е преназначен в Първи самостоятелен (следствен) отдел на Държавна сигурност, а през юли 1970 година е повишен в капитан и участва в разследването и уличаването на българин, шпионирал в полза на Федерална република Германия. В началото на 1971 година преминава петмесечен курс в школа на КГБ в Съветския съюз. И от 1972 година е назначен за началник на отделение „Правен анализ и информация“. По това време участва в сложни разследвания, като тези за тежка корупция в „Тексим“ и БГА „Балкан“, като за разследването в БГА „Балкан“ е предсрочно повишен в майор на 11 юли 1974 година. От 16 януари 1974 година е началник на 01 отделение („Контрашпионаж“).

От тази на пръв поглед суха справка личи професионализмът, с който изпъква младият тогава офицер и бъдещ генерал. Това са дела от особена важност – за шпионаж в полза на чужди разузнавания, за корупция в особено големи размери в стратегически предприятия, ръководени от приближени до властта и покровителствани „отгоре“ кадри. И всички тези дела приключват (за съжаление днес в „демократична“ България не се получава така!) с обосновано обвинение, с осъдителни присъди за виновните, с политическа и морална отговорност за високопоставените покровители.

Коцалиев остава началник на 01 отделение до септември 1975 година, когато е изпратен на двугодишен курс за ръководни кадри в партийната Академия за обществени науки и социално управление, която е основният образователен модул за усъвършенстване на знанията и лидерските умения на ръководни кадри в държавния и стопански апарат на социалистическа България. 

След като завършва с отличен успех от 22 юли 1977 година е назначен за инструктор в  Централния комитет на БКП в неговия отдел „Военно-административен“, отговарящ по силата и логиката на тогавашния Член Първи на Конституцията за Армията, Органите за сигурност, съдебната система. 

На 19 май 1982 година Костадин Коцалиев е назначен за началник на Главно следствено управление, а на 29 август е повишен в полковник. На 6 септември 1985 година е повишен в генерал-майор. 

Той оглавява Главно следствено управление в периода 1982-1990 г., член е и на Колегиума на МВР. Създадено малко преди това като обединение на следствените органи на Държавна сигурност и на Народната милиция, Управлението е гръбнакът на Единния следствен апарат, който под ръководството на ген. Коцалиев се превръща в изключително ефективен орган за борба с корупцията, тежката и битовата престъпност, наред с тероризма и противодържавните прояви. Като един от идеолозите на Единния следствен апарат, той има историческия и личностен шанс да приложи в практиката своите идеи. И до днес, генерал Костадин Коцалиев е най-дългогодишният ръководител на Националното следствие – с неговите осем години като началник, надминава по управленско дълголетие печално известните „демократични“  шефове на следствието като Бойко Рашков, Бойко Найденов и днешния и. д. главен прокурор Борислав Сарафов. Но много по-важни са не времевите срокове, а резултатите. През 80-те години на ХХ век в България текат сложни и динамични процеси. Сред проблемите, с които органите на сигурността, и в частност – Следствието, се занимават са такива важни дела като разследването на терористичните актове, извършени от турски националисти, довели до човешки жертви – активното и адекватно разследване не просто разкрива тези чудовищни престъпления (в купето за майки с деца във влака край гара Буново, в хотелите в Сливен и Златни пясъци и други), но и за предотваратяването на още невинни жертви. А също и с борбата с корупцията от различни нива, дела за защита на културно-историческото наследство и срещу засилващата се тогава иманярска мафия, а и разследването от българска страна по казуса с т.нар. „Българска следа в атентата срещу папа Йоан-Павел Втори“, която бе брутален опит за очерняне на репутацията на нашата Родина в международните отношения. Благодарение и на работата на следствения екип, то  завърши с оневиняване на несправедливо обвинения Сергей Антонов и провал на антибългарската клеветническа истерия. Осемдесетте години са и времето, в което ефективно се води битка с престъпността, а нивата на разкриваемост са такива, за които днешна България, изпаднала на последните места в ЕС по доходи, здравеопазване, сигурност и социална политика, може само да мечтае. Образовани, ефективни, опитни, мотивирани, снабдени сне само с модерна правна теория, но и подкрепяни от целия авторитет на Държавата, тогавашните органи на сигурността успяваха да бъдат гарант на конституционния ред, но и на ежедневното спокойствие на българските граждани – от малките села до столицата!

Под реформаторското и активно ръководство на генерал Костадин Коцалиев Главно следствено управление изгражда своя авторитет в системата на органите за сигурност и на правораздаването, бидейки мост и свързващо звено между тях.

Уви, вихърът на стихийните промени, на отрицанието, на опитите органите на Държавна сигурност и техните служители, доведе до това, те да бъдат превърнати в удобния и универсален (за „свои“ и чужди) виновник. Разбити са (вместо просто да бъдат освободени от идеологически функции!) работещи служби, уволнени са хиляди компетентни и опитни кадри, което постига точно обратния на желания от перестроечните партийни елити и от новите псевдодемократи ефект – вместо разграждане на тоталитарната система, е разградена защитната стена на държавата срещу корупцията, престъпността, мафиотските групировки, контрабандата, злоупотребите… Във времето на тази вакханалия на разрухата не е пощаден и генерал Костадин Коцалиев – едва на 50 години той е освободен от органите на МВР и следствието, същата съдба споделят стотици успешни ръководни кадри – искрени родолюбци, изпитващи пиетет пред държавността и служенето на дълга. В по-късни години вече запасният ген. Коцалиев не е пощаден и от опитите за очерняне и оклеветяване, от съдебните фарсове, с които новопокръстените „демократи“ пробваха да репресират мнозина от предишното партийно и държавно ръководство, от органите за сигурност и отбрана, от стопанския елит. Несправедливо обвинен, той е арестуван, съден, но оправдан поради липса на престъпление.

Преминал и през тези изпитания, в годините като пенсионер, Костадин Коцалиев остана верен на лявата идея, на активната си гражданска и родолюбива позиция. Остана верен и на своя силен дух, невероятно чувство за хумор и другарството, което искрено и неподправено изповядва. С душа и сърце работи със своите колеги и съратници от асоциациите на ветераните от разузнаването и контраразузнаването, които използваха повода, за да поднесат и през вестник ЗЕМЯ своите поздравления и почитания към бойния другар и приятеля Костадин Коцалиев.

Към тях се присъединяваме и ние – издателите, членовете на редакционните екипи на ЗЕМЯ, „Русия днес-Россия сегодня“ и „Китай днес“. Костадин Коцалиев е редовен наш читател и приятел, радва се на нашите успехи и постижения, когато е било нужно – е наш добронамерен и аргументиран критик.

Желаем му здраве, дълголетие, все такава завидна жизненост и оптимизъм, вяра в общите ни идеи и ценности.

На многая лета, генерал Коцалиев!