Индонезия иска членство в БРИКС, ЦРУ готви преврат

Документи, предадени анонимно на MintPress News, разкриват, че Националната фондация за демокрация (NED) на САЩ – „явното ЦРУ” подготвя цветна революция в Индонезия.
Държавната разузнавателна служба на Джакарта вече е предупредила посолството на САЩ да не се намесва в изборите през 2024 г.

През февруари 2024 г. гражданите ще изберат своя президент, вицепрезидент и двете законодателни камари. Президентът Джоко Видодо се готви да напусне поста си, конституционно установеният му мандат е изтекъл, а рейтингът му е на „историческият си връх” – пише Reuters, позовавйки се на данните, публикувани от социологическата агенция Lembaga Survei Indonesia (LSI), които показват, че удовлетвореността от президента се е повишавала последователно през последните месеци, достигайки 76,2 % в началото на 2023 г. Така че неговото напускане създава политическо пространство, което NED няма търпение да запълни.

Ще припомня, че Индонезия,- най-голямата мюсюлманска държава в света и водеща икономика в АСЕАН, е кандидат за членство в БРИКС.

Точно там – в Джакарта, на официалната среща на финансовите министри на АСЕАН, проведена на 28 март, беше взето решение да се преустанови използването на американския долар, еврото, йената и британската лира във финансовите транзакции и да се премине към разплащания в местни валути.

На свой ред Малайзия отново призова за създаването на Азиатски валутен фонд…
Очевидно скоро трябва да очакваме и опит за преврат в Куала Лумпур?

След като Пентагонът открито обсъжда война с Китай, регионът трябва да бъде населен с държави-клиенти, които, подобно на нас в Източна Европа да подпомогнат и подтикнат към такава, проливайки собствена кръв за интересите на американския и натовския военно-промишлен комплекс. 

Кой е Виводо и защо е на прицел?

Джоко Видодо е първият индонезийски лидер, който не произхожда от утвърдения политически и военен елит на страната след трудно извоюваната й независимост от холандците през 1949 г. Роден е и израснал в крайречен бедняшки квартал в Суракарта. Оттам се бори да стане кмет на родния си град през 2005 г., след това губернатор на Джакарта през 2012 г., а две години по-късно и президент.

Заради социалната му политика, радикалното развитие на инфраструктурата и материално подобряване на живота на обикновените граждани популярността му в страната е толкова голяма, че анализаторите редовно говорят за „ефекта Джоки“. След като през 2014 г. индонезийската Демократична партия го обяви за свой кандидат за президент, делът на гласовете ѝ скочи с 30 % на парламентарните избори през същата година.

Индонезийската медия „VIVA news” дори писа, че кандидатурата на Видодо е стимулирала и индонезийския фондов пазар и индонезийската рупия поради блестящите му политически и икономически резултати.

Президентът поставя като приоритет „защитата на суверенитета на Индонезия“ и ограничаването на чуждестранното влияние в Джакарта. Видодо провежда силно независима външна политика, което много дразни американската олигархия.

Неговият външен министър посещава Палестина, но отказва да установи дипломатически отношения с Израел. След началото на СВО в Украйна той отлетя до двете страни и призова лидерите им към мир. Когато Джакарта беше домакин на срещата на върха на Г-20 през 2022 г., Видодо покани не само Зеленски, но и Вл. Путин да присъстват, въпреки острите критики на Запада.

Но страшното за САЩ е, че в управлението на страната си Видодо наподобява Сукарно (не го бъркайте със Сухарто) – първият президент на Индонезия от 1945 до 1967 г. Неговата политика, както във вътрешен, така и в международен план, е изрично антиимпериалистическа. У дома Сукарно предотвратява западната експлоатация на огромните индонезийски ресурсни богатства, като същевременно поддържа сърдечни отношения както с Изтока, така и със Запада и лично подкрепя Движението на необвързаните държави, чиито членове избягват двата силови блока, за да следват независим път.

Днес това е „пътят на АСЕАН” – в който Индонезия има водеща роля и ключова позиция, заради нормативната и концептуална й сила (Индонезияе в основата на регионалната интеграция, оформя визията за развитие на АСЕАН и способността й колективно да реагира на проблемите в региона).

Заради дръзкият отказ да се подчини на имперските интереси през 1965 г. Сукарно  е свален с кървав военен преврат, спонсориран от ЦРУ и МИ6, и започва 30-годишна военна диктатура с желязна ръка, ръководена от генерал Сухарто. Над един милион души са убити чрез политически мотивирани кланета, екзекуции, произволно лишаване от свобода и жестоки репресии. Дори ЦРУ описва извършената от него чистка като „едно от най-тежките масови убийства на XX век„.

Брандиране на политически функцинери. Как NED сваля държавници и монтира „харвардци”?

Безвъзмездните средства, отпуснати от фондацията за култивиране на т.н. „нововъзникващи лидери“, които „да заемат ръководни позиции в партиите и да действат като двигатели на промяната…”; за мобилизиране на дежурни майданаджии и разузнаване (разбирай НПОта и всякакъв вид агентура) в Индонезия от 2022 г., са 700 000 долара.

Много от тези „новоизникнали” „лидери” се кандидатират през 2024 г., след като са били обучени от NED на стратегии за водене на кампании и ангажиране на избиратели, както и за оспорване на резултатите.

Един такъв е регистриран като „провеждащ вътрешнопартийна реформа в своята партия“ и „винаги се появява“ на видно място в нейните редици. Същият е обучен в започването на правни спорове относно резултатите от предстоящите избори, което „е довело до доверието на партията към него като кандидат“. Става дума за сътрудникът на Атлантическия съвет Паркър Новак.

Друг се похвалил на своите ръководители от Международния републикански институт (IRI), че „продължава да се изявява пред обществеността във връзка с кандидатурата си лично или чрез социалните медии“ и че наскоро се е появил в популярни радио- и ТВ предавания. Отдал дължимото на обучението, предоставено от финансираната от NED Асоциация за избори и демокрация (Perludem), за „развитието на личната му марка в политиката“, способността му да „служи като публичен говорител и да се ангажира с медиите“.

Perludem издава редовно списания, финансирани от Американската агенция за международно развитие (USAID), които „предоставят препоръки и референции за подобряване на изборното управление и демократичните и политическите процеси в Азиатско-тихоокеанския регион”. Освен това редовно организира мероприятия на Академията за изгряващи лидери (ELA), където последните се подготвят и усвояват „разработване на послания„, наред с други умения за провеждане на избори.

 „Изгряваща лидерка” признава, че е „започнала да споделя и разпространява информация относно плановете си да се кандидатира за законодателен орган“ и „сега е все по-активна в социалните медии“. С „инструментите, които е получила от ELA, тя се надява да привлече повече млади избиратели, особено тези, които гласуват за първи път„. За друг се съобщава, че „отново е засилил ролята си във вътрешния орган на партията“ и лично „обучава бъдещите свидетели в избирателните секции„, за да наблюдават процесите в изборния ден.

Изтеклите файлове представляват седмични брифинги, изпращани от индонезийския офис на IRI до централата във Вашингтон през юни, юли и август 2023 г.

На тези брифинги агентурата предоставя актуална информация за свършената дейност.
Всяка седмица IRI съобщаваше за „работата си“ с „нововъзникващите лидери“ в страната – възпитаници на програмите за обучение на NED. 

В информационна бележка от 28 юни тази година е записано как представители на IRI се срещат с високопоставени членове на посолството на САЩ в Джакарта, включително с неговия политически служител Тед Майнховър. Той „предал загрижеността си на САЩ“ относно изборите през 2024 г., по-специално как „избираемостта“ на министъра на отбраната Прабово Субианто е „нараснала драстично“, което означава, че той „стои най-високо според социологическите проучвания“. В същото време рейтингът на бившия губернатор на Джакарта Аниес Басуедан „спада“.

Майнховър е добавил също, че посолството „активно е работило с лидерите на местната Партия на труда и Конфедерацията на профсъюзите на Индонезия, за да се запознае с плановете им да протестират“ срещу закона за създаване на работни места, подписан наскоро от Видодо. Опасявайки се, че законът ще „отслаби ентусиазма на чуждестранните инвеститори“ в страната, „САЩ твърдо подкрепят дейностите, които му се противопоставят“.

Посолството тайно предлага на шефовете на лейбъристките партии да се възползват от „възможността“ на Деня на независимостта на Индонезия на 17 август „да започнат протести“ срещу закона за създаване на работни места и омразния на Майнховер „президентски праг“. Същият американски дипломатически апаратчик е признал, че Държавната разузнавателна служба на Джакарта „наскоро е предупредила“ посолството „да не се намесва“ в изборите през 2024 г.

Мейнхоувър заявява, че това е мотивирало посолството да „подкрепя непрекъснато“ прикритите дейности на IRI, за да „продължи да прилага политиките на САЩ, като избягва индонезийските разпоредби„. Така, както е отбелязано в справката от 8 до 14 юли, Институтът се е свързал с лидерите на Партията на труда и с множество индонезийски работнически организации – на които „непрекъснато предоставя малки грантове“ – и обсъжда „плановете за организиране на протести“ срещу законите за създаване на работни места и за президентския праг „в края на юли или началото на август“.

Организираните от IRI протести продължиха на 9 август пред Конституционния съд и Държавния дворец в Джакарта и бяха надлежно отразени в брифинг на IRI, в който се отбелязваше, че Институтът е „предоставил трета безвъзмездна помощ“ в размер на 1 000 000 рупии на изпълнителния председател на Партията на труда „Пандегланг“ за тези усилия.  В информацията се добавя: „Протестите преминаха добре и бяха доведени до успешен край“.
Седмица по-късно служители на Института отново оказват „подкрепа“ на клона на Партията на труда в Пандегланг за „успешен“ протест срещу двата закона. Изпълнителният председател получил още една лична субсидия от 5 000 000 рупии „за този успех“. Макар че тази сума възлиза на 330 долара, тя едва ли може да се счита за незначителна в местните условия, като се има предвид, че 50% от населението на Индонезия печели по-малко от 800 долара месечно.

Няколко индонезийски организации и лица получават директни плащания от IRI за постигането на конкретни „важни цели“, сред които е и Perludem. Колкото и цинично да е, февруарското издание на списанието от 2021 г. съдържа есета по теми, сред които „политическото финансиране и неговото въздействие върху качеството на демокрацията„; „спешната необходимост от предотвратяване на незаконното набиране на средства за политическите партии“; „несъразмерно неравностойно поле за изява: предизвикателства пред закона за финансиране на кампаниите и перспективи за неговото прилагане“; и „отчетност и прозрачност на финансирането на политическите партии“ в Азиатско-тихоокеанския регион.
Осемнадесет месеца по-късно Perludem стартира приложение, което помага на индонезийците „да разберат как се очертават изборните граници“ и позволява на потребителите да „създават свои собствени версии на определяне на границите или начертаване/преначертаване на изборните райони, както смятат за подходящо според универсалните стандарти и принципи“. Не се посочва кой или какво е финансирало това подстрекателско начинание.

Естествено, индонезийските работници не биха протестирали на 9 август срещу закона на Видодо за създаване на работни места или срещу ограниченията за броя на кандидатите за президент. Но те накърняват потенциалните интереси на западните инвеститори и финансови интереси в Джакарта и ограничават избора на марионетки на Вашингтон в страната.