Институт „Конфуций“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“

Проф. д-р Дун Юенсин, директор на Институт „Конфуций“във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от китайска страна

Богата и ползотворна дейност през 2023 г.

Институт „Конфуций“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, създаден през октомври 2012 г., вече десет години успешно си партнира от китайска страна с Китайския университет по геонауки (Ухан), Китайската фондация за международно образование и Центъра за езиково обучение и сътрудничество (ЦЕОС). Под ръководството на двамата директори – доц. д-р Искра Мандова от българска страна и проф. Дун Юенсин от китайска страна, със съдействието на Отдела по образование на Китайското посолство в България и плодотворното сътрудничество между всички китайски и български институции институтът постига положителни резултати в различни области, като преподаването на китайски език, междукултурния обмен, обучението на таланти, научната работа и др. Тази година заседанието на Управителния съвет на Институт „Конфуций“ ще се проведе през месец декември в Китайския университет по геонауки (Ухан) след Световната конференция по китайско образование в Пекин.

През настоящата година със силната подкрепа от страна на ЦЕОС и Посолството на КНР в България, институтът въведе обучение по китайски език в четири нови градове в България.

Освен това бе възобновено обучението по китайски език в община Свищов, прекъснато поради епидемията от COVID-19. От началото на тази учебна година институтът провежда обучение по китайски език и култура в 70 учебни заведения в 17 общини – Велико Търново, Свищов, Русе, Тутракан, Исперих, Попово, Търговище, Шумен, Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Хасково, Перник, София, Враца и Челопеч. А СУ „Васил Левски“ в Русе и Първо основно училище „Христо Ботев“ в Търговище имат класни стаи „Конфуций” към него. Повече от 2500 студенти и ученици се обучават на различни нива в курсовете и занятията по китайски език и култура, които са за деца, за начинаещи, за средно напреднали, подготвителни курсове за изпита за ниво на китайски език HSK/HSKK“, „Тайчи“, „Цигун“ и т.н. Китайски учители/доброволци от Институт “Конфуций“ провеждат занятия със студентите от различните бакалавърски програми с китайски език във Филологическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Повечето от дисциплините по китайски са задължителни за специалностите с изучаване на китайски език в катедра „Класически и източни езици и култури“ при Филологическия факултет на ВТУ, както и за учениците в някои паралелки в СУ „Васил Левски“, град Русе, Частно средно училище „Евлоги и Христо Георгиеви“, град София, СУ „Епископ Константин Преславски“, град Бургас и Професионална гимназия „Васил Левски“, град Исперих. В други учебни заведения се предлагат като избираеми курсове. В учебните заведения, където китайският е задължителен, има разработени собствени системи от учебни програми. От миналата учебна година в СУ „Васил Левски“, град Русе, учениците от разкритата към Институт „Конфуций“, „Класна стая „Конфуций“ имат възможност да посещават допълнителни занятия и да се обучават в китайски бойни изкуства или в традиционния китайски „Танц на дракона“.

Институт „Конфуций“ във ВТУ отдава голямо значение на качеството на преподаване и обучение. Директорите и учителите полагат усилия за подобряване нивото на владеене на китайски език и познаване на китайската култура. До голяма степен ефектът е видим при изпита за ниво на китайски език HSK/HSKK и от представянето им на състезанието „Китайски езиков мост“. От началото на пандемията от COVID-19 изпитите HSK/HSKK започнаха да се провеждат онлайн. През първата половина на тази година ИК във ВТУ проведе 2 онлайн изпита, в които взеха участие над 60 души. Предстои да се проведат още два изпита до края на календарната година – един онлайн през ноември и един присъствен в началото на декември.

През 2017 г. Великотърновският университет подписа споразумение с Пекинския езиков университет за съвместно създаване на Център за обучение и квалификация на преподаватели по китайски език – България, който се ръководи от Институт „Конфуций“ във ВТУ.

Преди пандемията на института успя да проведе два семинара за обучение на преподаватели по китайски език, в които участваха местни учители от цяла България, китайски учители и доброволци. Основни лектори в квалификационните курсове са опитни местни китайски и български учители и експерти от Китай. Съдържанието на обучението е тясно свързано с начина на преподаването на китайски език в България. То е от голямо значение за усъвършенстването на педагогическите кадри и за успешното прилагане на китайското образование. Обучението за академичната 2023 – 2024 година ще започне след коледните празници.

Учениците и студентите от учебните заведения, които си сътрудничат с ИК във ВТУ, винаги с желание участват в състезанието за владеене на китайски език „Китайски езиков мост“ и се представят много добре.

През 2022 г. студентката от ВТУ Йоана Борисова спечели първо място в националния кръг на състезанието за студенти. През май т. г. състезанието „Китайски езиков мост“ се проведе в софийския Институт „Конфуций“. Във финала на националния кръг за студенти БетижеАкова, студентка I курс, специалност „Приложна лингвистика с китайски език“ във ВТУ, спечели първото място. Студентката от III курс Таня Станкова получи трета награда, а второкурсничката Кристияна Донева бе отличена за най-добър талант.

От средата на август до началото на септември 2023 г. БетижеАкова представи България на световния финал на 22-рото международно състезание за студенти „Китайски езиков мост“, който се проведе в Гуанси, Китай. С помощта и насоките от страна на г-ца Лай Дзинтин, БетиАкова спечели 3-тото място. През лятото на 2023 г. тя кандидатства за едногодишна стипендия за специализация в Китай и бе приета в Китайския университет по геонауки (Ухан), където учи в момента.

През 2023 г. Институт „Конфуций“ към ВТУ организира разнообразни културни събития,

като спектакли, изложби, състезания, работилници за китайски занаяти, и участва в редица мащабни местни културни фестивали, които привлякоха над 100 000 посетители. По-значимите от тях са: отбелязване на годишнината от създаването на Института „Конфуций“ във ВТУ, Ден на Институтите „Конфуций“, Ден на китайския език в ООН, Празник на източноазиатските култури във ВТУ, Национален конкурс на тема: „България и Китай – древни и уникални цивилизации“, Националния кръг на международното състезание по китайски език „Китайски езиков мост“, Конкурс за превод от китайски на български език и обратно на името на Петко Хинов, Конкурс „Пей с мен на китайски“ в Класна стая „Конфуций“ в СУ „Васил Левски“, град Русе, Седмица на китайското кино и Фестивал на китайската храна в град Търговище, Филмов фестивал в град Бургас, Фестивал на драконовите лодки в София, Конкурс „Средата на есента“ за ръчно рисуване на фенери и изложба в Посолството на КНР, Международен маскараден фестивал „Кукерландия“ в град Ямбол, Празник на розата в град Казанлък, Международен младежки фестивал на изкуствата „Музите“ в град Созопол и др.

В конкурса за превод на името на Петко Хинов, националния конкурс на тема: „България и Китай – древни и уникални цивилизации“ и конкурса за ръчно рисуване на фенери за отбелязване на Празника в средата на есента и др. възпитаниците на Институт „Конфуций“ във ВТУ показаха своите възможности и завоюваха много награди. Китайската доброволка Лай Дзинтин успя да се пребори с останалите участници в конкурса за превод на името на Петко Хинов и спечели първа награда за превод на поезия и проза в категорията за превод от български на китайски език.

През лятото на 2023 г., Институт „Конфуций“ към ВТУ успешно изпрати 2 студентки от специалност „Приложна лингвистика с китайски език“ към ВТУ – Елиз Адем и Мелис Адем, на летен лагер за младежи по инициативата „Един пояс, един път“, „Китайски езиков мост“ 2023 г., който се проведе в Чънду, Съчуан. Двете участнички бяха изключително щастливи да посетят Китай и да се докоснат отблизо до китайската култура.

Международна научна конференция

През октомври 2023 г. Институт „Конфуций“ успешно проведе Х международна научна конференция „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“. Доц. д-р Искра Мандова, директор на ИК от българска страна, откри конференцията. Встъпителни речи държаха проф. Димитър Димитров, ректор на ВТУ, г-жа Хуян Сяомей, партиен секретар на Китайския университет по геонауки (Ухан), г-н Нейко Генчев, зам.-кмет на В. Търново, и г-жа Уан Мин, съветник в Посолството на КНР в България.

На церемонията по откриването присъстваха г-н Ян Тиен, началник на отдел „Образование“ в Китайското посолство, проф. Дун Юенсин, директор от китайска страна на Институт „Конфуций“ към ВТУ, г-н Валентин Михайлов, зам.-областен управител на област Велико Търново, г-жа Рая Матева, зам.-кмет на община Търговище. Повече от 100 експерти и учени от различни образователни институции взеха участие в конференцията – ВТУ, СУ, Пловдивски университет, Югозападен университет, УНСС, БАН, Китайски университет по геонауки (Ухан), Университет „Кийн“ (Уънджоу).

Ректорът на ВТУ проф. Димитров сподели, че се радва, че ръководствата на университетите партньори са подновили обмена и посещенията след пандемията. Той добави, че ВТУ ще продължи да подкрепя сътрудничеството в сферата на образованието между двете образователни институции. Г-жа Хуан Сяомей изрази благодарността си към ВТУ за дългогодишната подкрепа към ИК и каза, че Китайският университет по геонауки (Ухан) ще задълбочи сътрудничеството между двата университета в сферата на образованието, научните изследвания и обмена на кадри. Г-жа Уан Мин и г-н Генчев поздравиха Институт „Конфуций“ за приноса му за насърчаване на изучаването на китайския език, обогатяване на културните дейности и подкрепяне на обмена между Китай и България. А доц. д-р Полина Цончева, декан на Филологическия факултет във Великотърновския университет, отбеляза важната роля на конференцията като платформа за научни изследвания през последните 10 години.

Повече от 50 доклада на експерти и учени от Китай и България бяха представени на конференцията,

а темите обхващаха енергийната сигурност и трансформация на Китай и Европа, възможността за единна валута в рамките на „Един пояс, един път“, интернационализацията на китайския юан, икономиката на побратимените градове между Китай и България, изкореняването на бедността в Китай, китайско-българските дипломатически и културни отношения, преподаването на съвременна китайска граматика и др. По време на двудневните сесии експерти и учени разговаряха и споделяха най-новите си научни открития.

След провеждането на първия форум през 2013 г., за 10 години международната научна конференция на тема „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“ се превърна във важна платформа за българските китаисти и китайските учени за дискусии, академичен обмен и споделяне на най-новите резултати от изследвания. Този научен форум получи високо признание както от българската, така и от китайската академична общност. Годишното списание, в което се публикуват докладите от конференцията, също се превърна във важна среда за научни изследвания и академичен обмен между експерти и учени от България и Китай.

През 2014 г. ИК във ВТУ публикува първия том със статии, събрани от научната конференция

по случай 65-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения между България и Китай.

Оттогава ежегодно излиза от печат научното списание „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и Източна Европа“, където се публикуват и докладите от международната научна конференция. Понастоящем списанието е включено в Националния референтен списък на България, в CEEOL, ROAD, GoogleScholar, реферирано и индексирано е в други международни бази данни като ERIH PLUS, ResearchBib, GeneralImpactFactor, CiteFactor, DRJI, ESJI и др. През 2023 г. излезе от печат поредния том на списанието.

Научен форум

На 14 октомври 2023 г. ИК във ВТУ организира кръгла маса, на която български синолози и китайски експерти проведоха научна дискусия относно стандартите за оценка на международното ниво на владеене на китайски. Анализираха промените в нивата на HSK и обсъдиха разработването на учебни ресурси, базирани на „Стандартите“. Българските китаисти проведоха и разгорещена дискусия по въпроса с предаването на китайския пинин на български и превода на древни китайски административни единици и владетелски титли. Експертите анализираха още проблемите, свързани с транскрипцията и транслитерацията от китайски на български език, като обсъдиха и възможни решения.