Инфлацията ни е висока, критериите за еврото – трудно постижими

Националната статистика отчете годишна инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. в размер на 8,5%. Годишната инфлация спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 7,8%, като дори леко се повишава спрямо юни 2023 г. Това е първото повишение на годишната инфлация спрямо ХИПЦ от септември 2022 г. Месечната инфлация и по двата индекса е сравнително висока – 0,9% по ИПЦ и 1,2% по ХИПЦ, след близо до нула или дори отрицателна месечна инфлация през предходните два месеца.

Най-голямо увеличение на цените през юли 2023 г. се наблюдава при развлеченията и културата – 7,5% спрямо юли 2022 г., следват ресторантите и хотелите – 2,9% на годишна база. Промяната в двигателите на инфлацията не е изненада. Преминахме през три етапа, които образно казано се движат по веригата на добавената стойност. През миналата година инфлацията беше водена от ръста в цените на енергията. В началото на 2022 г. енергията отстъпи на цените на храните, които бяха в центъра на вниманието и у нас. Сега, в средата на годината, ръстът на цените при храните е задминат от развлеченията и културата, както и от ресторантите и хотелите. През юли 2023 г. годишната инфлация в ресторантите и хотелите е над тази при хранителните продукти и безалкохолните напитки, като това се е случило за последно преди две години.

Тези данни са важни за икономиката на страната и интересни от потребителска гледна точка, но те имат директно влияние и върху подготовката и плановете на България за приемане на еврото в началото на 2025 г. Ако досега изглеждаше трудно да покрием “ценовия” критерии за присъединяване към еврозоната, последните данни започват много сериозно да натежават към отлагане на приемането на еврото. Обяснението на това твърдение изисква малко разсъждения по методологията и механиката на оценката на критериите.

Ролята на хармонизирания индекс

Дискусиите за цените в България традиционно се водят на база индекса на потребителските цени (ИПЦ) на НСИ, като това е и официалният измерител на инфлацията в страната. През последните години все по-голям фокус се поставя върху хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който е сравнимата мярка за инфлацията в страните от ЕС и се ползва в докладите за конвергенцията, тоест на база на него се оценява критерият за ценова стабилност. Двата индекса се различават по теглата на групите стоки, като българският е правен по наша мярка – на база на потреблението в България, а европейският – на база потреблението в европейските държави.

Различните тежести водят до различна оценка за общата инфлация. При нас, например, храните имат тежест от около 31%, а в европейския индекс – 24%. Развлеченията и културата при нас са с тежест 5%, а в Европа около 8%. Ресторантите и хотелите при нас са под 5%, а в Европа – над 7%. Просто европейските тегла са правени за “по-богато” потребление. И сега, когато инфлацията се изтегли от “по-бедното” потребление (енергия и храни) към “по-богато” такова (развлечения и ресторанти), месечната инфлация по ХИПЦ у нас започна да изпреварва тази по ИПЦ. Това не е добра новина, когато чакаш да ти оценят инфлацията по ХИПЦ и вече си с двата крака в референтния период на докладите по конвергенцията.

Докладът за конвергенцията и референтният период

Следващият доклад за конвергенцията ще бъде публикуван през юни 2024 г. На база на него ще стане ясно дали отговаряме на критериите и дали можем да приемем еврото в началото на 2025 г. Конкретно по отношение на цените докладът ще вземе под внимание 12-месечната средна стойност на хармонизирания индекс (ХИПЦ) през референтния период спрямо средната за предходния 12-месечен период. Този референтен период най-вероятно ще бъде от май 2022 г. до април 2023 г. Възможно е периодът да бъде изтеглен и един месец назад, но за да не усложняваме дискусията, ще приемем, че първият месец от периода ще бъде май 2022 г.

Началото на референтния период е важно, тъй като всеки месец от този 12-месечен период тежи в изчислението. В общественото пространство сякаш преобладава мнението, че е важно да имаме ниска инфлация непосредствено преди конвергентния доклад, в края на периода, и така да изпълним критерия. Това дава измамното чувство, че има време инфлацията да падне и в началото на следващата година да сме близо до критерия. Истината обаче е, че всеки месец в този период тежи и ако изпуснеш критерия в първите месеци, после е много трудно да наваксаш.

В началото на годината инфлацията в страната тръгна надолу – след като до януари 2023 г. поддържахме годишна инфлация от 14-15% (по ХИПЦ), годишната инфлация се сви до 8,6% през май и 7,5% през юни, като в някои месеци падаше с по два процентни пункта. В този период намаляваше и инфлацията в Европа, но все пак разликата се свиваше. Отклонението от средната инфлация в ЕС (а критерият +1,5 пункта е на база трите най-добри примера) се сви от около 4 пункта през януари, февруари и март 2022 г., до около 1 пункт през юни 2022 г. Тъй като критерият е на база трите най-добри примера в ЕС обаче, отклонението на България и през юни е значително – годишната инфлация в страни като Белгия, Испания, Дания и Гърция вече е на нива от 2-3%.

Дори и някои страни да бъдат изключени от изчислението, през първите месеца от референтния период се отклоняваме с около 4 пункта от критерия. Макар инфлацията по ХИПЦ в споменатите Белгия, Испания, Дания и Гърция също да бележи лек ръст през юли, отчетените у нас 7,8% не дават поводи за оптимизъм. При 4 пункта отклонение от критерия в първите три месеца от периода, годишната инфлация в страната трябва се срине до стойности близки до нулата в следващите месеци, за да имаме някакъв шанс да покрием критерия. Това на този етап изглежда почти невъзможно.

Всичко това, разбира се, не променя цялостната рамка на дискусията за еврото. България извървя дълъг път от средата на 2018 г., когато беше изпратено писмото за намеренията на страната да кандидатства във Валутния механизъм II (ERM II). На този етап вече сме над две години в т. нар. “чакалня”, като сме изпълнили и всички други придружаващи ангажименти. Остава покриването на числовите критерии за конвергенция, като при нас винаги се е знаело, че инфлацията ще е най-голямото предизвикателство. И докато гоненето на критериите е дисциплиниращо – да имаш нисък дефицит и ниска инфлация например, влизането в една спирала от отлагане на датата с по една година крие рискове, както вътрешно политически, така и репутационни спрямо европейските партньори.