Историци и политици: Девети септември е спасение за България, а не черна дата

Форум „България – Русия“, БСП, БАС и Отечественият съюз организираха конференция, посветена на 80-ата годишнина от бележитата дата

Събитията от 9 септември 1944 г. не са черна дата в българската история, а спасителни за отечеството, което е било заплашено от загуба на територия и много тежки репарации. Преднамереното изкривяване на историческата истина, отрицанието на предишните постижения в крайна сметка водят до разпад на обществото.

Тези мнения доминираха в изказванията на историци, политици и общественици по време на юбилейна конференция, организирана от Форум „България – Русия“, БСП, Българския антифашистки съюз (БАС) и Отечествения съюз и посветена на 80-ата годишнина от бележитата дата. Гост на конференцията, провела се в сградата на Централния кооперативен съюз, бе посланикът на Русия в България Н. Пр. Елеонора Митрофанова.

Сред участниците имаше представители на лявото обединение – Георги Пирински (БСП), Румен Петков (АБВ), Александър Томов (“Българска социалдемокрация“), историците проф. Искра Баева и проф. д-р Йордан Баев, чл.-кор. проф. Васил Проданов, икономистът проф. Боян Дуранкев, проф. д.ик.н. Димитър Иванов, член на Редакционния съвет на в. „Земя“, проф. Светлана Шаренкова, издател на „Земя“ и председател на Форум „България – Русия“, проф. Захари Захариев, председател на Фондация за приятелство с Руската федерация и страните от ОНД.

Проф. Иванов поднесе цветя на посланичката на Русия, която на свой ред пък поздрави ръководителя на БАС Евгений Белий с 50-годишния му юбилей, отбелязан навръх 9 септември.

От празник 9 септември се превърна в ден на съветската окупация. Ясно е каква е целта на тези внушения и колко са далече от истината, заяви в словото си пред конференцията посланичката на Русия Елеонора Митрофанова. Това е свързано с опитите за пренаписване на историята, които са последният инструмент на тези, които не могат да победят в честен диспут, посочи руският дипломат.

Митрофанова заостри внимание към последната публикация на документи от Държавна агенция „Архиви“, обединени под името „Съветската окупация в България – 1944 – 1947 г.“, като посочи, че коментарите на съставителите се разминават с изнесените от тях документи.

Руската посланичка посочи, че на представените снимки се вижда радостното настроение, с което българския народ посреща Червената армия в дните около 9 септември, документите показват, че хората са компенсирани за реквизираното им в полза на армията имущество, а България на свой ред получава от Съветския съюз големи доставки на оръжие за Българската армия в месеците след смяната на властта.

Има случаи на издевателства, но те не са масови, мнозинството от загиналите български граждани, към чиято смърт имат отношение съветските войски, са убити при пътни инциденти или при разминиране, поясни тя списъка от 120 имена, публикуван от агенция „Архиви“.

 Митрофанова обърна внимание, че в т. ч. и присъствието на съветските войски, което сега е представяно за окупация, е спасило България от териториални загуби и тежки репарации по време на Парижката мирна конференция.

Преди години един философ обяви, че е дошъл краят на историята, а сега е дошло време да браним историята си от посегателства, резюмира Светлана Шаренкова.

В речта си председателят на БАС Евгений Белий заяви, че днешните редактори на историческата истина се опитват да отрекат два факта – фашистката същност на режима в годините при 9 септември 1944 г. и общонационалния характер на съпротивата срещу него, която включва не само комунистите, но и земеделци, социалдемократи, безпартийни, представители на интелигенцията и дори буржоазията.

„Историческите факти са ясни. Има произволни интерпретации за окупацията на Червената армия. Няма реална окупация“, каза в словото си проф.  Димитър Иванов. Той смята, че както и преди 80 години, днес също е поставен въпросът за съдбата и бъдещето на България. „Не ни чака светло бъдеще в евро-атлантическата общност. Тезите на Брюксел и Вашингтон изглеждат все по-химерични“, коментира той последните събития, в светлината на скандалния доклад за конкурентната слабост на ЕС, представен наскоро от бившия глава на ЕЦБ Марио Драги.

Проф. Иванов направи преглед на достиженията на България след 9 септември 1944 г. и мястото и ролята на Тодор Живков и Людмила Живкова в тях, както и за идеологическите предизвикателства пред БСП като наследница на БКП. Той постави и въпроса, в новите политически и обществени условия, от чие име иска да получи БСП властта.

С горчивата констатация, че България не успява да събере през годините в една зала различните мнения за периода преди, по време и след 9 септември, започна доклада си известният историк и изследовател на периода проф. д-р Йордан Баев.

По неговите думи 9 септември е дата, в която се преплитат три събития – военен преврат в София, елементи на стихийно народно въстание в провинцията и окупация в част от Югоизточна България от страна на съветските войски. Проф. Баев каза, че той лично не се бои от използването на термина „окупация“, но в същото време малко внимание се обръща на елементите на стихийно народно въстание около тази дата – превземането на над 100 селища, разбиването на затворите, стачките в София и Перник.

Проф. Баев бе категоричен, че макар правителството, свалено в София, да не е фашистко, то управлението на страната за предходните месеци и години е такова, като упомена, че поне на три места в дневника на премиера Богдан Филов се посочва, че българската власт се придържа към идеите на националсоциализма, без да ги копира.

Проф. Баев посочи и броя жертвите, дадени от съпротивата преди 9 септември и тези на убитите след тази дата – 4500 за периода 1941 – 1944 г. и между 2000 и 4000 за месеците след 9 септември до края на годината.

На 9 септември е сложен край на управление, плод на два преврата, изправило страната пред трета национална катастрофа, което означава загуби на територия, заяви другият представител на историческата общност – проф. Искра Баева.

Тя изтъкна в доклада си, че отечественофронтовската въоръжена съпротива е част от общоевропейската антифашистка съпротива.

Кой е по-голям патриот? Този, който получава земи от ръцете на нацистите, за да седне след това на подсъдимата скамейка, или този, който се бори срещу нацистите и с тази борба запазва територията на страната, попита проф. Баева.

Датата 9 септември не е случайна, тя не е плод само на външна намеса, но най-вече на антифашистката съпротива на хиляди българи, каза проф. Баева.

Тихомълком се подменя историята на Втората световна война, но това не е исторически проблем, а политически. Тази теза защити левият политик Александър Томов.  Той заяви, че днес се избелват хора, които са приемали антиеврейските закони, пратили са 14 000 евреи от Македония и Беломорска Тракия в пещите на лагерите на смъртта и са настоявали и евреите от т. нар. стари предели да ги последват.

„Девети септември е абсолютно спасение за България“, бе категоричен Томов.