„…И мъжки да защитават земята си…“ в контра на “Оръжията и човекът“
Министърът на културата Найден Тодоров преди ден каза „Да сравним с текстове от „Бай Ганьо“ или „Криворазбраната цивилизация“, това означава да забраним и текстове от Алеко Константинов и Добри Войников“. Страхувам се от културата на културния министър. Ех, Бай Радой, как хубаво си го казал. Кога ще имаме министър на културата с култура?
Опитите на някои културни греди да сравняват произведението на Алеко Константинов – Бай Ганьо или „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, които са български автори с постановката в Народния театър на Малкович “Оръжията и човекът“ (по произведение на Бърнард Шоу) в която умишлено засяга и обижда българите, победили сърбите на 7 ноември 1885 г. е не само нелепо, но и израз на дълбока зависимост, както и кастрация от национално достойнство. Алековият образ на Бай Ганьо е портрет за нашата народопсихология и не се засягаме, защото си е наше.
Що се касае за „Криворазбраната цивилизация“, в нея ясно личи жалкото чуждопоклонничество у българина, да подражава на запада, както Паисий го е казал „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин…“
За жалост, не така стои въпросът, когато чужденци правят опити да ни осмиват по недостоен начин, обиден за нас – задължително е, и трябва да се реагира силно и категорично. Въпросната помия да бъде свалена и забранена. А виновниците да бъдат санкционирани.
Народният театър е Народен театър. Той е на НАРОДА. Съответно пиесите и произведенията, които трябва да се играят да включват не само съхраняването, но и култивиране на родолюбието, на патриотичното чувство да си българин и да си част от българската култура и самобитност. Също така и на световни класици. Не е случайна фразата „Обичайте труда и просветата, защото само чрез тях ще съзрете благоденствие за себе си, и величие за България.“
По този повод ще разкажа за една случка от втората четвъртина на 19 век, която съм запомнил от историческите хроники в дипломацията за това, как се брани една велика държава като Русия по отношение на опитите от чужди държави да бъде унижена и представена в лоша светлина пред „могъщия“ запад.
Става въпрос за случка с руския министър на външните работи граф Карл Неселрод. При посещението си в Париж, Френските власти решават да поставят пиеса описваща руския живот, където по много обиден и вулгарен начин представят Руската империя и събитията около убийството на Павел I през 1801 г. Неселрод слушайки ласкателните обяснения на французите за пиесата, запазва хладнокръвие и продължил да се разхожда из залите на Версай, когато по едно време обявява ясно и недвусмислено, че ако пиесата бъде поставена във френските театри, императорът Николай I ще се радва да изпрати от Русия един милион души в сиви шинели и те ще бъдат много мотивирани да присъстват като публика. Французите се изплашили, защото пресен бил споменът от Наполеоновите войни и как Русия влиза победоносно в Париж. Пиесата не само е отменена, но никога повече не вижда бял свят.
Дълбоко се възмущавам и на актьорския състав от Народния театър, съгласил се да играе скандалната пиеса без национално чувство и покорни, като роби да се положат удобно за… кариера и за пари. Това е. ЗА ПАРИ!
Луд е този, който позволи такива пиеси да бъдат поставяни в Народния театър „Иван Вазов“. В НАРОДНИЯ НИ ТЕАТЪР! Да допускат умишлено да ни заличават.
А за директора на театъра Василев – дошъл от провинциалния в Народния заслужава да бъде изгонен с ритници и камъни. Народният театър е на НАРОДА. Не е частен театър! Не е на директора бащиния, за която си дере гърлото. Поставените през последните месеци-години пиеси изтриват величието на сградата като център на култура и я превръщат в удобна маша за политическа коректност. Още във фоайето стоят портретите на знакови имена на българския театър – артисти, сценаристи, директори… издигнали театралната сцена на световно ниво преди 1989 г., за които въпросното лице може и да не е чувало.
В Народния театър трябва да играят знакови актьори и състав, а не провинциални политкоректни атланти, които с театралните адаптации, с крещене и диалект, и тропане по сцената за звуков ефект на тежест да дават тон на културата ни.
