Какво олицетворява Урсула фон дер Лайен
Европейските избори от 9 юни т.г. промениха разпределението на силите в Европейския парламент. Националистическата десница укрепна, но остава разединена. Либералите и еколозите отстъпват. Социалдемократите и ЕНП запазват доминиращата си позиция. Зад тази привидна приемственост обаче се очертава един неоконсервативен идеологически блок, олицетворяван от Урсула фон дер Лайен.
През юли 2019 г., когато Урсула фон дер Лайен стана председател на Европейската комисия с незначително мнозинство, всички предполагаха, че тя – като по-скоро центристка фигура на германската християндемокрация – ще се задоволи с традиционните задължения на новата си функция: да олицетворява брюкселската бюрокрация (често подозирана, че живее на друга планета); да стъпва предпазливо по опънатото въже на баланса между Европейската народна партия (ЕНП) и социалдемократите, които заедно с либералите доминираха в Парламента. Пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна обаче пренаредиха картите. Възползвайки се от институционалните пролуки на политическа Европа, г-жа Фон дер Лайен наложи нови насоки в областта на отбраната, околната среда и имиграцията, без да се противопоставя прекалено на най-ревностните привърженици на една федерална Европа, нито да накърнява чувствата на прогресистите и консерваторите. Постигна го след лутания: след като през май 2020 г. бе приет планът за икономическо възстановяване, тя сякаш пренасочи Европа към по-устойчиво развитие, превръщайки се в рупор на Зелената сделка. Преди да даде заден ход пред всеобщите протести на собственото си политическо течение и земеделските производители.
От множеството критерии за това какъв следва да бъде председателят на Комисията в нейния случай очевидно е било изключено изискването за близост с баварския земеделец или френския животновъд. Произхожда от род с патрициански корени, датиращи от времето на Ханзата (съюз на търговски гилдии от Северна Европа в периода между 12-ти и 17-ти век – бел.ред.). В политиката се включва през 2000-те години, следвайки стъпките на своя баща, министър-председател на Долна Саксония, вицепрезидент на Християндемократическия съюз (ХДС) и висш европейски служител в Генералната дирекция по конкуренцията. Привикнала от дете с лъскавите страници на списанията, възпитана в духа на консервативните традиции и семейната молитва край трапезата, студентка в Лондонското училище по икономика (под фалшива самоличност, поради опасност за отвличане от фракцията „Червена армия“), доктор по медицина, ползваща свободно английски и френски, г-жа Фон дер Лайен никога не е проявявала особено пристрастие да общува с простолюдието. Предпочита да язди кон, вместо да пие бира с партийните активисти.
Като контрапункт на донякъде рязкото ѝ поведение към сътрудниците, склонността ѝ да урежда близки хора на ключови позиции и аскетизма ѝ, контрастиращ с относителното благодушие на нейните предшественици, Фон дер Лайен доведе медийната си непринуденост до безпрецедентно за тази длъжност равнище. Като министър по семейните въпроси – пост, на който бе назначена през 2005 г., тя играеше ролята на активна жена и майка на седем деца, за да насърчи политиката на обезщетения и въвличане на по-голям брой жени на пазара на труда. Оттогава владее правилата на аудиовизуалния спектакъл, като се появява на всички официални фотографии, създавайки понякога у европейските държавни и правителствени ръководители чувството, че се натрапва.
По стъпките на Съединените щати
КРИЗАТА с Ковид-19 и войната в Украйна парадоксално предоставиха на Урсула фон дер Лайен възможността да укрепи имиджа си и същевременно да умножи неуспехите си. Мандатът ѝ като германски министър на отбраната (2013–2018 г.) е белязан с подобни прояви: на фона на лъскавите фотографии, показващи как министърката инспектира панцери, в държавното ведомство избухна скандал. Оказа се, че то е управлявано от консултантски фирми, на които г-жа Фон дер Лайен, безрезервно вярваща в ефикасността на пазарните отношения, е поверила изпълнението на собствените си задължения. Същата сляпа вяра, съчетана с дилетантство, характеризира и начина, по който тя управляваше закупуването на ваксини през 2021 г. Към всичко това през следващите години се прибави упорството ѝ за втвърдяване на неефикасните икономически санкции срещу Русия, с цената на масова инфлация в Европа и рецесия в Германия.
Съществува наистина една област, в която личните убеждения на г-жа Фон дер Лайен надделяват над либералните ѝ схващания – враждебността ѝ към Русия, страната, която тя си представя като абсолютното зло. Жълто сако, небесносиня блузка – с дискретното си лобиране за спешно приемане на Украйна в ЕС, с почти всекидневните си антируски декларации, с проявената воля за укрепване на НАТО председателката на Комисията сякаш пое контрола над европейската дипломация – нещо, което по право е прерогатив на Европейския съвет, т.е. на държавните и правителствените ръководители на страните членки.
В тази област г-жа Фон дер Лайен защитава милитаристичните и войнствени позиции на Пентагона, балтийските страни или Полша, а не на Южна Европа. „Партньорството, което тя установи с г-н [Джо] Байдън, усилва влиянието ѝ в Европа и придава на Комисията безпрецедентен статут“, отбелязва британският всекидневник Файненшъл Таймс (22-23 април 2023 г.). Впрочем г-жа Фон дер Лайен никога не е крила желанието си да управлява Атлантическия алианс – стремеж, парадоксално възпрян от натрапчивата ѝ русофобия, толкова очевидна, че канцлерът Олаф Шолц изрази опасение, че би могла да навреди на Германия. За сметка на това приглушеното ѝ отношение спрямо израелските военни престъпления в Газа издава нейното проукраинско високомерие и арогантност.
Този ангажимент за превъоръжаване на Европа, твърде отдалечен от традиционната пацифистка реторика, придоби конкретна форма в Стратегията за европейска отбранителна индустрия и предложението за създаване на длъжността европейски комисар, отговарящ за бъдещата обща отбранителна политика. Дошла с обещания за мир, г-жа Фон дер Лайен вече олицетворява връщането към идеята за една европейска сила със солиден военен капацитет, при което огромните публични субсидии ще позволят развитието на частна индустрия в подкрепа на европейската идентичност.
Идентичност, ценности: нейното председателство положи основите на нова политическа конфигурация, осъществявайки дълбоки и бързи идеологически промени по все по-малко завоалиран начин.
Дълго време европейските институции наблюдаваха разрастването на десните радикални партии като основно предизвикателство, с което е наложително да се справят – както в Европейския парламент, където броят на националистическите и антиевропейските групи, наричани често „популистки“, постоянно растеше, така и в самите държави членки. Само за няколко години радикалните десни сили, натикани преди това в периферията на политическия спектър, успяха да наложат своите идеи в няколко държави, поемайки изпълнителната власт (като в Италия, около постфашистката партия Италиански братя), навлизайки в правителствени коалиции (като във Финландия, Словакия, Унгария, напоследък в Нидерландия и Хърватия) или осигурявайки парламентарна подкрепа (като в Швеция).
Последните европейски избори потвърдиха тяхното разрастване, без да накърнят позициите на дясното крило на ЕНП. Най-голямата група в Страсбург ще може следователно, в зависимост от обстоятелствата, да продължи неформалната си коалиция със социалдемократите и центристите или да търси съдействието на радикалната десница. Логиката на гласуването в Европейския парламент, както и в националните парламенти (например по имиграционното законодателство във Франция), показва на практика, че границите между групите в дясното пространство постепенното се заличават. Фактът, че най-твърдите от тях възприеха по-центристки позиции в икономическата област, улеснява намирането на сходства, символ на което е неотдавнашното сближаване между Фон дер Лайен и Джорджа Мелони.
Не можем да отречем, че перспективите, очертани от председателката на Комисията, се отличават с яснота. Далеч от идеята за отхвърляне на рамката, която затяга бюджетните политики на държавите членки, бъдеща Европа ще продължи да поставя под въпрос социалната държава, харчейки безразсъдно обществени средства за превъоръжаване и иновации. Резултатът ще бъде по-скоро гибелен, отколкото благотворен за населението и околната среда. Скобата „Възстановяване след Ковида“ се затваря, а спешните мерки за екологичен преход отстъпват под ударите на кризата в земеделието, породена от инфлацията и украинския внос. Констатираните високи нива на публичния дълг и ускореният спад на конкурентоспособността на европейската промишленост, главно поради растежа на цените на енергията, са придружени от доста тривиална диагноза: „Конкурентоспособността следва да бъде лайтмотив на Съюза за следващите години“, както тръби ЕНП на своя сайт (25 април 2024 г.). В превод: европейската икономика се подкопава от прекомерни социални разходи и следва да задълбочи структурните си реформи, за да не се провали в световната конкуренция.
Възхвалата на свободния обмен (в синхрон с повелите на времето) е придружена обаче с призиви за твърди мерки срещу нелоялните практики на световните конкуренти и най-вече срещу „изкривяването на китайския пазар“. „Приканих китайското правителство да се справи със структурния ръст на производствения капацитет“, обясни г-жа Фон дер Лайен по време на посещението във Франция на китайския президент Си Дзинпин през май 2024 г. Подкрепата на европейския промишлен суверенитет, за която настоява президентът Еманюел Макрон, доби формата на още по-агресивна в световен мащаб Европа, твърде далеч от щастливата и безгрижна глобализация през 1990-те и 2000-те години. Затягане на коланите и либерализация във вътрешен план, плаха легитимация на протекционистки практики, поръсени с екологични или социални доводи, и най-вече масивни инвестиции във военнопромишления апарат – всичко това очертава главните направления, споделяни от основните политически сили, на едно ново председателство на Фон дер Лайен. Тази икономика в камуфлажна униформа, загърбила зелената идея, още през 2022 г. бе съчетана с нов наратив за европейската идентичност, основана на противопоставяне: срещу Русия, срещу Китай, срещу исляма, в различни комбинации и акценти, според действащите лица, залозите и момента.
Но за да се укротят „постлибералните“ сили и да се спои това пространство – обективно разнородно в икономическо, политическо и религиозно отношение – е необходим още по-мощен идеологически двигател: утвърждаване на спецификата, дори превъзходството на европейската цивилизация, дефинирана с умишлено мъгляви аргументи. Г-жа Фон дер Лайен е завиден майстор в това отношение. Всяка от различните политически сили може да се разпознае в една „Европа на ценностите“ (демокрация, екология, социална среда) и „Етно-религиозна Европа“. Последното се налага като имплицитно определение в няколко централноевропейски страни и експлицитно сред тъй наречените „популистки“ партии, като полската „Право и справедливост“, която е член на групата Европейски консерватори и реформисти (ЕКР) и която г-жа Фон дер Лайен открито ухажва. По такъв начин, две потенциално противоположни, но на практика неотделими концепции за Европейския съюз съществуват съвместно благодарение на поддържаната от председателката на Комисията мъглява формулировка. В традицията дори на най-умерените леви и еколози, като в Германия, и дори при „традиционната“ християндемокрация политическа Европа не е закотвена в етнически или религиозни догми, а се определя преди всичко въз основа на правата, без априори определени географски граници. Дефинирана по този начин, Европа би могла потенциално да се простира от Атлантика до Урал (или поне до Одеса), та дори по-далеч, и да включи в бъдеще една „демократична“ Турция, както се готви да приеме предимно мюсюлманска Босна и Херцеговина.
Ценности, традиции и прагматизъм
ПРОТИВНО на казаното по-горе, конкретната реалност на все по-рестриктивните миграционни политики, насърчавани от основните политически ръководители, на първо място от Мелони и Фон дер Лайен, дефинира бъдеща Европа като пространство, недостъпно за хората от Юга. В тази консервативна Европа, където защитата се гради на проактивни обществени действия, „традиционните“ ценности, в основата на които е семейството, печелят все повече място. „Идеологии, като джендър идеологията, отричат биологичната и социалната реалност и подриват идентичността на гражданите“, обяснява сайтът на Европейските консерватори и реформисти, който „поставя съдбата на преследваните християни на първо място във външнополитическия дневен ред на Съюза“. Парадоксално, но сближаването на икономическите либерали и радикалната десница приближава зараждащата се европейска идеология до консервативно-националистическия интелектуален арсенал, от който от няколко години насам черпят лидери като Доналд Тръмп, Владимир Путин или (в различен идеологически и религиозен контекст) Нарендра Моди.
Накратко, чрез магията на едно прагматично евронационалистическо позициониране Фон дер Лайен би могла да обедини няколко полюса, често противопоставящи се на национално ниво. На първо място – „демократите“, широко представени на запад сред висококвалифицираните специалисти със силен културен капитал, които срещу „руско-китайската“ авторитарна заплаха проектират върху света своите фантазми за „Европа на ценностите“; освен тях – простонародните и средните класи, много от които прехвърлят върху мигрантите собствените си фрустрации от неолибералните реформи и крещящите несправедливости; и най-сетне – икономически доминиращите социални групи и техните интелектуални и медийни поддръжници, които продължават да прокарват тази разрушителна за социалното сближаване политика.
Именно тази обществено-политическа „голяма коалиция“, чието изграждане е в ход, вероятно спечели изборите на 9 юни.
* Авторът е професор по социология в Екол Нормал Сюпериор Париж-Сакле (институция за следдипломна квалификация на висши научни, образователни и стопански ръководни кадри).
