Какво очаква ШОС през 2024? Нова система за сигурност и стабилност в Евразия
ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) е международна организация за политическо, икономическо и отбранително сътрудничество, за която по-рядко се говори в Европа, но чието значение ще става все по-голямо. В нея членуват Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан, наблюдатели са Беларус и Монголия, а страни като Турция, Египет, Саудитска Арабия, Непал, Шри Ланка, Мианмар, Камбоджа, ОАЕ, Катар и Кувейт са партньори за диалог. С други думи, ШОС е едно обединение, което обхваща 80 процента от територията на Евразия и 40 процента от човешкото население.
Държавните глави на страните от ШОС ще се срещнат в казахстанския град Астана на 4 юли, където ще се обсъди приемането на Декларацията от Астана, а също и Инициативата на ШОС за световно единство за справедлив мир и хармония, както и пътна карта за развитието на интеракцията с партньорите за диалог на ШОС.
Казахстанските домакини, откакто председателстват организацията от 2023 година, са организирали 180 събития посветени на икономиката, транспорта, културата и хуманитарните въпроси, както и проблемите на околната среда, за което бяха сериозно похвалени от председателя на ШОС Джан Мин.
Според него, ШОС е действала сериозно и решително, за да изработи обща позиция по различни горещи международни точки, а по-специално израелско-палестинския конфликт, както и терористичните атаки, които тази година се случиха в различни страни-ленки.
Може би една от най-важните функции на ШОС е да поддържа стратегическия суверенитет и автономия на своите страни-членки, както и мира в Евразия. Неотдавна китайският външен министър Ван Й призова членовете на ШОС именно да продължат да поддържат стратегическата си автономия, солидарността и сътрудничеството, както и да не позволяват на външни фактори да превърнат региона на Евразия в геополитическа конкурентна арена. Това е особено актуално на фона на опитите на САЩ да създават антикитайски, антируски и антиирански военни съюзи в различните точки на Евразия. Конкретен пример за опит на Вашингтон да се вклини между страните-членки на ШОС е създаването на групата QUAD (САЩ, Япония, Индия и Австралия).
Този проект е очевидно геополитически и има за цел да отдалечи една от страните-членки на ШОС и БРИКС (Индия) от взаимоизгодното партньорство с Китай и другите, като същевременно създаде фронт на противопоставяне и конкуренция между Ню Делхи и Пекин – нещо, от което, слава Богу, и двете страни странят на този етап.
Именно поради това, Ван Й заяви също така, че при днешната турбулентна и нестабилна международна ситуация, някои страни се опитват да формират клики, да установяват неизвестни никому правила, да се месят в чуждите работи, да “отделят и да режат връзки”, както и дори да подкрепят “трите сили” (тероризмът, сепаратизмът и религиозният екстремизъм) в региона, за да потиснат стратегическата автономия на Глобалния Юг. Последното има за цел очевидно да даде на САЩ неконкурентно предимство спрямо Глобалния Юг, като блокира растежа, ревитализацията и процъфтяването на развиващите се страни.
При този нестабилен геополитически климат, именно задълбочената интеграция и интеракция на страните от ШОС може да служи като гарант за мира в Евразия, а също така за париране на всякакви външни намеси, които пречат на местните страни да се развиват в мир и хармония. ШОС играе все по-голяма и активна роля в регионалните и международни дела, като се превръща в незаменима и конструктивна сила за изграждането на справедлив, равнопоставен международен ред, който при това е полицентричен.
Впрочем, тази година се очаква и Беларус официално да се присъедини като пълноправен член на ШОС, а все повече страни и международни организации изразяват желание за сътрудничество или членство. Тези процеси на интеграция ще продължат само да се засилват, именно благодарение на опитите на трети страни, които не са в региона, да се намесват във вътрешните дела на евразийските държави, както и да спъват икономическата глобализация, националната сигурност и социалната стабилност в ШОС.
И на фона на тези опити, балансираните и разумни позиции на ШОС, както и стабилността и сътрудничеството между страните-членки, привличат допълнително интереса на целия свят. Върви усилена работа не само в сфери като икономиката, но и цялостното трансгранично сътрудничество, включително в борбата с наркотрафика, тероризма, сепаратизма, цветните революции, инициативи за мир, а също и подобряване на комуникациите и диалога.
Най-важното нещо, което различава ШОС от западни блокове като НАТО, Г-7 или опита за превръщане на QUAD и АУКУС в Азиатско-Тихоокеанско НАТО, е равноправието. Световноизвестна тайна е, че в НАТО има строга йерархия, като главните решения се взимат от Съединените щати, следвани от най-близките им партньори като Великобритания, Канада и Франция. Малките страни са фактически обезправени и действат изцяло по волята на Вашингтон. Обратното, в ШОС всяка страна има своите национални интереси, а често дори и несъгласия, което показва, че става дума за организация на суверенни държави.
В Г-7 или НАТО междудържавните срещи служат само за да формализират решенията на Вашингтон. В ШОС срещите служат, за да се поддържа диалога между страните, да се изслуша всяко мнение и да се изгладят естествените противоречия, които понякога възникват. От 20 години насам ШОС се развива на коренно различен принцип от НАТО, Г-7 и другите американоцентрични структури.
И тъй като старият хегемонистичен и еднополюсен ред си отива безвъзвратно, ШОС и БРИКС стават все по-интересни, най-малкото като опит и модел за останалия свят. Според редица експерти, например, от Китай, задачата на ШОС днес няма да бъде да унищожава стария ред, а да създаде нов, който е по-справедлив и на базата на взаимната изгода, интереси и хармония, генерира международна стабилност, благоприятстваща търговията, сътрудничеството и развитието.
Уникален пример за успеха на ШОС в това направление е фактът, че организацията няма сърцевидна структура и лидер, а разпределя властта между страните-членки. ШОС няма “стълб”, нито пък може да принуждава членките си, да налага санкции и да се разпорежда с националния им суверенитет. Вместо това правилата се създават всеки ден на базата на взаимно съгласие, и, разбира се, са много гъвкави.
На предстоящите срещи на ШОС ще видим именно повече и по-задълбочена интеграция между евразийските страни, разширение на членството, както и контурите на новия международен ред, за който мнозина се надяват, че ще бъде по-справедлив и адекватен на епохата ни, отколкото беше редът създаден след 1989 година.
