Какво реално свърши министър Тагарев!?

На Тодор Тагарев му остават по-малко от 24 часа на поста министър на отбраната. Има много какво да кажем за 10-месечния му престой на „Дякон Игнатий” 3, но нека днес да разгледаме неговата лична самооценка за свършеното през мандата му.

И така, през юли миналата година кабинетът „Денков” прие „Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г.” В областта на отбраната в нея са заложени 30 цели, които трябваше да се достигнат до декември тази година. От тях, 13 са със срок до април 2024 г.

На 4 април, по време на заседание на Комисията по отбрана в НС, министър Тагарев заяви, че „всички задачи и мерки са изпълнени, с изключение на тази за Закона за резерва, която е само частично изпълнена”. За да е сигурен, че сме го разбрали правилно, Тагарев повтори още веднъж, че всичко, което е трябвало да се свърши от него е било свършено.

Тъй като, т.нар. „факт чекъри” не обичат да проверяват твърденията на министрите на ППДБ, ще се наложи тази работа да се свърши тук.

Тръгваме по „Програмата за управление…”, която може да бъде намерена свободно в интернет.

Точка 9.1.4 предвижда МС да одобри законопроект за създаване на инвестиционен фонд за превъоръжаване и модернизация на отбраната. Срок – февруари 2024 г.

Нищо такова не е свършено. Към тази точка върви и точка 9.2.3 – „Идентифициране и изготвяне на проекти за изменение и допълнение на нормативни актове, относими към създаване на инвестиционен фонд за превъоръжаване и модернизация на Българската армия”. Логично – и тук нула.

Продължаваме с точка 9.2.2, която предвижда създаване на пътна карта за управление и разпореждане с имоти с отпаднала необходимост. Срокът на тази цел е ноември 2023 г. Такава пътна карта няма.

Точка 9.2.5 предвижда въвеждане и спазване на ясни и справедливи критерии за кариерно израстване и на програми за обучение на военнослужещите. Трябвало е да се реализира до април 2024 г., но реално такива критерии и програми няма.

Точка 9.2.12 за привличане на българската отбранителна индустрия и на научната общност при изпълнението на национални инвестиционни проекти със срок за изпълнение февруари 2024 г.

Какво се свърши тук? МО организира една лъскава, но куха от към съдържание, конференция в София Тех Парк през февруари. Пръснати бяха едни пари, включително и за фрапиращи хонорари за приближени до Тагарев и до там. Сигурно министърът ще каже, че целта е изпълнена, но нека сме реалисти – самоцелният пиар не е равен на свършена работа.

Не искам да ви отегчавам с анализ на всяка една от 13-те точки/мерки/цели, които трябваше да бъдат свършени до сега и които самият Тагарев твърди, че са отметнати успешно. Ще кажа само, че от въпросните 13 точки, по 5 има безспорно свършена работа. Останалото или са половинчати изпълнения (и то с много уговорки) или са кръгли нули.

От добро възпитание няма да се спираме върху четирите цели, които трябва да се приключат до май 2024 г., защото там свършеното към момента е меко казано малко, та ако Тагарев бе останал министър, и там трябваше да сложим един нули.

За финал ще погледнем точка 9.2.22 – Ускорена подготовка за оперативно усвояване и въвеждане в експлоатация на ескадрилата F-16. Срок за изпълнение – декември 2024 г.

Не на шега, на връх 1 април, в профила на МО в Ютюб бе публикувано едно „интервю”, което министър Тагарев даде пред шефа на пресцентъра на военното ведомство. В него той си направи самокритика и отбеляза, че не е могъл да се справи с изоставането в строежа на инфраструктурата в авиобаза Граф Игнатиево.

Значи ли това, че девет месеца преди крайния срок за изпълнение на точка 9.2.22 Тагарев вдигна белия байрак там?

Да обобщим, изказването на Тагарев, че „всички задачи и мерки са изпълнени, с изключение на тази за Закона за резерва, която е само частично изпълнена” не е особено вярно.

Въобще, Тагарев често се плъзгаше по ръба на истината и не веднъж и дваж залиташе в полето на неистината, но както е казано, всяка изречена лъжа ни прави длъжници на истината. И рано или късно, този дълг трябва да бъде изплатен.

*Авторът е дългогодишен офицер от ВВС, главен секретар на президента от 2016-2022 г., служебен министър на отбраната от 2022-2023 г., съветник на държавния глава по отбрана и сигурност от 2023 г.