Какво спечели и загуби Чехия за 20 години в ЕС

Когато видях тази сутрин по Чешката национална телевизия срещата в Пражкия замък (бел. ред. тържествен юбилей по повод двадесетгодишнината на Чехия в ЕС), която трябваше да бъде апотеозът на Европейския съюз, ми се искаше само да въздъхна колко едностранчиви са всички изказвания.

Изборът на участници също беше интересен. Ако правителствената коалиция беше написала в сценария за това пропагандно събитие, че това е среща на всичките ѝ държанки, то името щеше да е напълно оправдано. Като бивш премиер аз дори не бях  поканен на това дясно джамборе. Там дори не видях бившите президенти Вацлав Клаус и Милош Земан. Не се позволяваше нищо да отклонява вниманието или да противоречи на обърканата аргументация, с която трябваше да се отбележат двете години управление на настоящето правителство. Какво не беше казано. Например беше пропуснат фактът, че в последните две години инфлацията е нараснала с близо 30% (официалните данни за инфлацията са 10% + 15% за годините 2022 и 2023) и че стандартът на живот на хората е паднал с 20 до 25%. Разбира се, на някои се отразява повече, на други по-малко, а на някои изобщо не се отразява. Според наскоро публикувани статистически данни, малко повече от 10% от чешките граждани държат над половината богатство в страната (сред тях, разбира се, са горните 100 000, приблизително 1% от населението, в чиито ръце са 27% от богатството на държавата). На противоположния край са 50% от чехите, които взети заедно имат само 4% от ресурсите. А между тях има голяма бедна средна класа, която продължава да живее с мечтата за милионерски живот. В същото време на тази средна класа й е изключително трудно да поддържа стандарта на живот, близък до тази мечта. Нашата средна класа е много по-заплашена до това да изпадне до нивото на хора, които имат неразрешими финансови проблеми, отколкото да се приближи до единия процент богати. Но мечтите са безплатни. Може пък да спечелите от лотарията…

Правителството постоянно повтаря едно и също, че само една десета от чехите живеят под прага на бедността, статистика, която е изключително подвеждаща. Това твърдение е игра с числата, тъй като линията на бедността се определя според общоприетата формула във всяка страна от средната заплата. Но ако вземем като база за оценка линията на бедността в съседна Германия, която във финансово отношение е приблизително идентична с Чехия, ще открием, че две трети от чешкото общество живее под „германската“ линия на бедност. Разбира се, до утре можем да си говорим за свободата и диктаторите, които заплашват свободния свят. За свободните избори, които са свободни, но само за някои. За свободата на словото, която системно се потиска…

Според проучване на общественото мнение приблизително три четвърти от чехите нямат средства да прекарат почивката си в чужбина. Каква ви е ползата от свободното придвижване тогава? Със сигурност е похвално, че над 350 хиляди младежи са се възползвали от програмата Еразъм и са посетили чуждестранни университети, където са прекарали известно време. Със сигурност това ще се отрази на владеенето на чужд език. И въпросът е дали с това не се изчерпва всичко. Факт е, че моето поколение нямаше тази възможност и затова аз самият все още уча думи от английски, немски и френски и търся начини да подобря руския си. Това е голямо практическо предимство на днешното младо поколение.

Обратно в нашата реалност. След двайсет години членство в ЕС нашите политици така и не успяха да се огледат в съседните страни (особено Германия, Австрия и по-далечната Великобритания) как се финансира общинското жилищно строителство там. Днешният министър, отговарящ за жилищната политика, буквално седи като гъба в министерството си. Съпартиецът му Хржиб (бел. ред. игра на думи, фамилията му означава “манатарка”) обеща да построи хиляди общински апартаменти в Прага и не направи нищо. Вместо това чака европейските субсидии. И колко апартамента си мислите, че ще бъдат построени с отпуснатите 1,5 милиарда крони, които очакваме да дойдат догодина от ЕС? Ако всичко върви добре, петстотин…

Чехия е съсипана от ужасяваща жилищна криза, която доведе след себе си до стремглаво покачване на наемите и на цените на жилищата. Тези, които притежават апартамент, могат да бъдат доволни, защото стойността на имотите им расте. Но стотици хиляди нямат и няма и да имат апартамент, защото не отговарят на критериите за отпускане на ипотека и по този начин никога няма да могат да си позволят собствено жилище. А общински апартаменти няма, защото не се строят. Защото това правителство, въпреки че десницата обещава преди всички избори (местни и парламентарни), че ще построи десетки хиляди апартаменти, не прави нищо… Обещанията им са скарани с реалността.

Неизбежна криза след двадесет години в ЕС тлее и сред чешките лекари и болничен персонал. Става дума за заплатите и за извънредния труд, които превръщат работниците в тази сфера буквално в крепостни селяни. Правителството и здравният министър се поинтересуваха един път от ситуацията, обещаха нещо и пак забравиха. Мисля, че съвсем скоро, още преди лятото даже, ще видим протести на болничните работници.

Подобна е ситуацията и в образованието. Реформите в образованието би трябвало да са обида за всеки образован човек. Резултатът след поредицата бърникания в тази система е такъв, че всички, които разполагат с пари и с трезв ум, биха потърсили образование в чужбина.

През последните две години политическият елит систематично водеше чешкия народ към обедняване. Те не защитават чешките национални интереси, но много често защитават интересите на нашите американски приятели.
Така например правителството на Петър Фиала бързо се отказа от вноса на евтини руски суровини и внася по-скъпи такива не само от САЩ (LNG – втечнен газ), но всъщност от цял ​​свят. Това всъщност са руски суровини, които се продават чрез посредник и се оскъпяват повече, отколкото ако се купуваха директно от руския доставчик.

Правителството се хвърли стремглаво в невъзможен за спечелване конфликт в Украйна срещу Русия. Ситуацията е изключително трудна за украинските войски на фронта и дори да бъдат доставени американски оръжейни системи и боеприпаси, ще липсва най-важното нещо: обучени и решителни украински войници, които да се изправят срещу руските войски.

Чешкият политически елит показа пълна липса на политически реализъм. Някои членове на правителството изглежда мечтаят за по-голяма война, такава, която може да се превърне в световна война с употреба на ядрени оръжия.
Как искате да победите държава, която разполага със всички суровини. Страна, която снабдява половината свят с пшеница (през последните години от Русия се изнасят 50-60 млн. тона пшеница годишно). И как искате да победите държава, която разчита на технологичната подкрепа на най-силната икономика в света (според паритета на покупателната способност) Китай. И на благосклонния неутралитет на силните световни държави като Индия, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Бразилия, Южна Африка и т.н.

Предстоящите избори за Европейски парламент този път ще бъдат изключително важни. Европейският парламент ще вземе решение за мир или война в Европа. Там ще се взимат решенията за двигателите с вътрешно горене, за миграцията, а може би и за премахването на правото на вето. Премахването на правото на вето би обрекло републиката ни на положението на треторазреден регион в ЕС и съответно на пълна незначителност. Няма да имаме думата за нито един от съществените проблеми в ЕС, с които на Чехия й се налага да живее.

След отмяната на правото на вето чешкият парламент и чешкото правителство де факто само ще изпълняват безропотно решенията на ЕП. Някои правителства със сигурност ще се разбунтуват (в случай, че в ЕП се сформира мнозинство, което да продължи настоящата самоубийствена политика). Разбира се, унгарското или словашкото правителство ще се разбунтуват, но това ще са само малки усложнения.

Накратко, в ЕС има много проблеми. Вярно е, че получаваме субсидии от еврофондовете. Годишната нетна позиция на републиката по отношение на притока на пари от ЕС е близо 50 милиарда чешки крони. Но всяка година няколкостотин милиарда крони под формата на печалба се изнасят от републиката към сметките на чужди компании през техните чешки клонове. Миналата година са изнесени над 300 милиарда чешки крони.

Освен това мултинационалните, предимно чужди компании, правят каквото си искат в бюджетната сфера. Те се крият от плащане на данък печалба  през всякакви екзотични и измислени разходи и загуби, които отиват в банковите сметки на компаниите майки. Какво са за тях 150 или 200 милиарда крони или дори повече? Но за вас това означава, че данъците за тези пари липсват в чешкия държавен бюджет.

Правителството на Петър Фиала заби брадвата много дълбоко в тялото на републиката. Покупките на ненужно скъпи военни оръжия, като американските изтребители F-35 или немските танкове Leopard, ще ни струват сто милиарда крони през следващите десет години. И всичко това за сметка на разходите за образование, здравеопазване, транспортна инфраструктура, социална сфера, въобще навсякъде. И най-богатите хора, с подкрепата на мейнстрийм медиите и на най-глупавата част от населението, хвалят правителството на Петър Фиала затова…

* Авторът е бивш премиер на Чехия от 2005-2006 г.

Източник: vasevec.parlamentnilisty.cz

Превод за “Гласове”: Юлия Семир Ал-Хаким