“Какво ще желаете?”

Неглижирането на някоя от постоянните членки на СС на ООН ще доведе до ускорения упадък на международната организация

“ООН. Какво представлява днес? Какви са перспективите пред тази организация от ваша гледна точка? Каква работа имаме в нея?”

Тези въпроси зададе на 27 юли т. г. беларуският президент Александър Лукашенко на представителя на страната в ООН Валентин Рибаков, предаде държавната телеграфна агенция БелТА.

По-важното е, че Лукашенко съобщава, че е обсъждал въпроса за ООН с руския си колега Владимир Путин. Той коментира, че Секретариатът на ООН е започнал да работи според предпочитанията на една-две държави по оста Запад – Изток. “Т. е. тя, някак си, тази организация, се превръща в организация тип “Какво ще желаете?”, заявява Лукашенко.

При цялата предубеденост спрямо одиозната фигура на Лукашенко, това, което предизвиква интерес в неговото изказване, е именно позоваването на разговора с Путин, което поражда подозрение дали беларуският президент не озвучава нещо, което руският му колега иска публично да премълчи, но пък го мисли.

Заявлението на Лукашенко вероятно е отглас от кампанията, изцяло медиийна, за лишаването на Русия от мястото й на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Неговите резолюции са задължителни за страните членки. Според Устава на ООН Съветът за сигурност носи “основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност”, а всяка от петте постоянни членки на съвета – САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция, има право на вето.

Именно правото на вето е обект на кампанията срещу Русия, която започна още миналата година, след началото на войната, но се разпали отново в края на март т. г., когато наближи датата 1 април, денят в който председателството на СС на ООН минаваше в нейни ръце на ротационна основа, по азбучен ред.

Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба нарече това “неудачна първоаприлска шега”, а президентът Володимир Зеленски коментира, че председателството на Русия показвало пълната недееспособност на международните институти.

 Да припомним, че през миналата година, без да броим украинските заявления, на няколко пъти председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, при това и от трибуната на Общото събрание на организацията, призова за създаването на механизъм, който автоматично да отстранява постоянен член на Съвета за сигурност, започнал непредизвикана и неоправдана война.

Кой ще решава дали дадена война е непредизвикана и неоправдана, е голям въпрос, на който циниците биха дали отговор под формата на трибуквена абревиатура още сега. Но по-важното е признанието на Мишел направено в навечерието на Коледа 2022 г. пред телевизия RTVI, в интервю за известния руски журналист Алексей Венедиктов. В него Шарл Мишел казва, че в момента изключването на Русия от СС на ООН е невъзможно, защото “ще доведе до задънена улица самата концепция за Съвета за сигурност на ООН”.

За това, че няма никакви международноправни пътища, по които Русия да бъде лишена от постоянното си членство в СС на ООН, говори  и прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер. “За съжаление, Русия е постоянен член на Съвета за сигурност”, отбелязва тя на брифинг на 30 март т. г.

За едни за съжаление, за други за щастие, но членството на Русия в СС на ООН, а също и на Китай, като контрапункт на трите западни държави, в момента предотвратява пропадането на света към още по-голяма хаотизация, началото на която поставиха САЩ с неглижирането на ООН от нападението над Югославия през 1999 г., през нападението над Ирак през 2003 г., до незаконното им военно присъствие в Сирия от 2015 г. насам. Нещо повече, дори когато двете страни през март 2011 г. гласуваха “въздържал се” за резолюция 1973 на СС на ООН, с която се разрешаваше на държавите членки да вземат “мерки за защита на мирното население”, това тяхно решение бе използвано от западните държави за провеждането на мащабна военна операция по свалянето на режима на Муамар Кадафи, с последвалото му незаконно убийство.

Западните държави превишиха мандата, даден им от ООН, коментира тогавашният руски държавен глава Дмитрий Медведев и добави, цитиран от РИА “Новости”, че това е “много опасна тенденция в международните отношения”. Впрочем неговото решение очевидно доведе до разкол с Владимир Путин, който в качеството си на министър-председател зае противоположна позиция.

Кадафи бе отвратителен диктатор, от който много тежко пострадаха и български граждани, но след оторизираната от ООН намеса на чужди сили (разбирай предимно западните), страната е в руини и дори не е едно цяло. Има хронична гражданска война, а Либия изчезна от радара на “международната общност”, след като бе подпалена.

Повдигането на въпроса за блокирането на руското вето в Съвета за сигурност е поредната проява на двойните стандарти в международната политика, които са една от причините за днешното печално положение.

Макар да ни говорят за реформа по принцип на СС на ООН, ние не наблюдавахме подобна активност по отношение на американското вето, когато например САЩ нападаха Ирак по абсолютно лъжлив повод. И това е следствие както на американоцентричността на преобладаващата маса европейски политици, така и на по-голямата част от масмедиите като следствие. Но пък сме сигурни, че ще се появи въпросът за китайското вето, ако се стигне до тъй дълго пророкувания конфликт с Тайван.

Наскоро Българското дипломатическо дружество (БДД) излезе на сайта си с обширен анализ за ситуацията в света и мястото на страната ни в нея, в който бяха засегнати и проблемите на ООН.

В него се посочва, че се затвърждава тенденцията за политизиране и противопоставяне в дейността на главните органи на ООН, Съветът за сигурност е поляризиран и конфронтацията негативно влияе на неговата ефективност, като резултат той не е в състояние да реши конфликта в Украйна чрез средствата на диалога.

Дипломатите от БДД правят извода: „Ескалиращата конфронтация, пълното отсъствие на взаимно доверие и липсата на позитивен диалог правят практически невъзможно постигането на съгласие за реформи в рамките на ООН, извеждайки като приоритетна задача по-скоро съхраняването на следвоенния световен ред, международните институции (на първо място именно системата на ООН) и международното право“.

Ако приемем тази оценка, а тя изглежда адекватна на съществуващата ситуация, е очевидно, че всяко едно рязко действие по посока на ограничаването на правата или лишаването на права на някоя от великите сили, в случая става дума за незападните, няма в никакъв случай да подобри работата на ООН, а най-вероятно ще доведе до ускорения и пълен упадък на международната организация, дори до нейния край.

Но винаги трябва да помним, че упадъкът на всяка една голяма организация за сигурност – дали ще е Виенският конгрес, възникнал след Наполеоновите войни, дали ще бъде Обществото на народите, създадено след Първата световна война, вещае бъдещ чудовищен катаклизъм. Поне историческите аналогии са в тази посока. Няма никаква необходимост човечеството да изкушава съдбата за трети път.