Как Китай победи САЩ и спря една от най-големите им военни инвазии

Корейският полуостров често привлича вниманието на световните медии, за съжаление, не само заради богатата си история, култура и забележителности, но и заради напрежението между Северна и Южна Корея. Това напрежение се екстраполира от факта, че от повече от 70 години Съединените американски щати се месят в делата на корейците в рамките на своята стратегия за поддържане на военно присъствие на различни ключови точки в Евразия. В днешно време Корейският полуостров продължава да бъде важен за САЩ, защото военното им присъствие там може да се разглежда като заплаха не само за Северна Корея, но и за Китай и Русия. Малцина знаят, че всъщност при най-кървавата ескалация между Севера и Юга, а именно т. нар. Корейска война от 1950 до 1953 година, американската армия е победена… от Китай.

Защото Китайската народна република помага на Корейската народнодемократична република да се защити от американците, които заплашват в даден момент да прегазят севернокорейците и да подложат страната на големи разрушения, в т. ч. с тежки бомбардировъчни кампании и превъзхождаща сухопътна сила. По това време Китай сам е току-що излязъл от конфликта със силите на Гуоминдана на Чан Кайши, а пет години по-рано и от Втората световна война, където страната дава милиони жертви, убити от японските нашественици.

И въпреки че по това време младата Китайска народна република не е днешният икономически гигант, а все още бедна и селска държава, тя успява да помогне на Пхенян да отблъсне САЩ, не позволявайки на целия полуостров да се превърне в американска военна база.

А защо САЩ нахлуват в Корея?

Разбира се, надали някой може да приеме за чиста монета твърденията, че САЩ нахлули в Корея, за да пазят демокрацията и Южна Корея от “комунистите”. Обяснението не е свързано с клиширани приказки за “демокрация”, “човешки права” и други любими наративи на някои историци и медии от Запада, а с чистата и сурова геополитика. Корейският полуостров е голям, гъстонаселен, има минерални ресурси и най-важното, позволява на американците да застрашават по това време както Китайската народна република, така и Съветския съюз.

Контролът над цяла Корея щеше да позволи на Вашингтон да разположи колосални военни сили на полуострова, които да могат в един момент или да ударят по голямото далекоизточно пристанище на СССР – Владивосток, или в друг момент да застрашат Манджурия (Североизточен Китай). Географията е такава, че абсолютен контрол над Корея би дал на американците и сериозно предимство в морския театър на евентуални бойни действия в Източнокитайско море.

Неслучайно Мао Дзъдун казва: “Да влезем във войната, е в голяма наша полза; в голям минус ще ни е, ако не влезем във войната”.

Китайският лидер е осъзнавал, че ако цяла Корея падне под американски контрол, нищо няма да спре САЩ да застрашават както Манджурия, така и Източнокитайско море, включително цялото гъстонаселено източно крайбрежие на Китай. В този смисъл, за да предотврати разполагането на стотици хиляди вражески войници по границите си, Китай решава да помогне на своя съсед Корея. Това се признава и от доайена на американската дипломация Хенри Кисинджър в книгата му “Дипломацията”:

“Мао има причина да заключи, че ако не спре Америка в Корея, може да му се наложи да се бие с Америка на китайска територия”.

Китай влиза във войната през октомври 1950 година, когато Северна Корея вече едва се държи пред напора на огромните американски, южнокорейски и други военни сили, които вече напират на територията й. Противно на спекулациите на някои американски и южнокорейски историци, Китай не влиза в конфликта по свое усмотрение, а едва след покана от страна на севернокорейското правителство.

Севернокорейският външен министър и лидерът Ким Чен Ир пишат специално писмо до “уважавания другар Мао Дзъдун”, искайки помощ от своите китайски съседи.

“Нямаме избор, освен да поискаме да ни предоставите специална помощ, в случай че враговете започнат нападения на север от 38-ия паралел, ние отчаяно ще очакваме, Народноосвободителната армия да помогне на операциите на нашата армия, като изпрати директно войници!”, пишат севернокорейците на китайското ръководство.

От китайска гледна точка намесата на КНР е справедлива, защото китайските доброволци и държава помагат на съседна страна, която е на ръба на военен колапс, да защити своята територия, а също така, помагайки на севернокорейците, действат превантивно и срещу бедата, която би надвиснала над Китай, ако американците овладеят цяла Корея. Неслучайно в Китай наричат този конфликт “войната за възпиране на американската агресия и помощ на Корея”.

Американският генерал Дъглас Маккартър към октомври 1950 година е уверен, че военният потенциал на Северна Корея е унищожен. Против всякаква логика и здрав разум, той изпраща войски в най-северните части на Северна Корея, но там американците ги очаква изненада – хиляди китайски военни доброволци, които започват да изтласкват американците. На 1 ноември китайците побеждават американците при Унсан.

Осма американска армия, изправена пред комбинираните китайско-севернокорейски сили, се изтегля на по-укрепени позиции, а самият Маккартър почва да прави планове за нова офанзива. Американците подновяват и тежката си бомбена кампания в северните части на КНДР, опитвайки се да унищожат местната инфраструктура (а също и да сплашат населението, за да намалят подкрепата му за военно-политическото ръководство). В крайна сметка обаче САЩ успяват да унищожат едва 1/3 от мостовете и инфраструктурата в северните провинции. 

От своя страна китайците се сражават, по признание дори на американски очевидци, особено яростно и смело, а показват и голям опит и умение, които очевидно са натрупани в съпротивата срещу японците през Втората световна война. Стига се дори до това, че китайски сили обграждат елитния Х американски корпус при язовира “Чосин”. В това тежко сражение загиват 7304-ма китайци, а 14 000 са ранени, докато самите САЩ дават почти 14 000 загуби. Резултатът е, че китайците фактически побеждават и обръщат американските сили в бягство.

През януари 1951 година силите на САЩ и Южна Корея продължават да отстъпват пред китайско-севернокорейските бойци, а президентът Труман дори обявява, че Вашингтон ще обмисля дали да не използва атомно оръжие.

За да си представим колко много намесата на китайските доброволци променя играта за САЩ, нека да кажем, че бюджетът им за отбрана за фискалната 1952 година скача от 13 милиарда по-рано до 55 милиарда долара.

На 4 януари 1951 година американците евакуират дори Сеул, опасявайки се, че няма да устоят на натиска. По това време войната се е обърнала до такава степен, че тези, които по-рано са били на крачка да превземат цяла Северна Корея, сега самите се изтеглят от южнокорейската столица.

В крайна сметка Сеул е взет отново от китайско-севернокорейските сили след тежки боеве, като се има предвид, че САЩ ангажират не само стотици хиляди свои войници, но и части от целия Запад. Така например само Британската общност осигурява за войната на САЩ 50 000 войници. Дори една Турция предоставя на САЩ 5000 войници за инвазията в Корея.

Друг интересен факт е, че по това време нито Китай, нито Северна Корея имат добро въоръжение в сухопътните сили, а що се отнася до ВВС, двете страни практически нямат нищо, което да се доближи до американското въздушно господство, което е установено над Корейския полуостров. Въпреки предимствата, които САЩ имат, китайците и севернокорейците успешно се сражават до края на войната, като успяват да възстановят границите по 38-ия паралел.

Какви са последствията от войната за региона?

На първо място последствията са, че Северна Корея запазва своята независимост, а Съединените щати не успяват да наложат тотално господство над Корейския полуостров. Нещо повече, в известен смисъл САЩ губят международен престиж и ореола си на непобедимост.

За съжаление, разделението на корейския народ продължава и до днес, но след победата на китайците и севернокорейците в тази война (победа, защото САЩ не успяват да постигнат целите си) мирът на полуострова продължава повече от 70 години. За да гарантират стратегическите си интереси, през цялото това време, та чак до ден днешен, САЩ държат огромни военни сили в Южна Корея.

Човешките последствия от войната, уви, са много тежки. Загиват близо два милиона и половина души в тази кървава война. Индустрията на Северна Корея, която дотогава е по-развитата част от полуострова, е унищожена от американските бомбардировки. По време на военните действия и след тях, когато американските въоръжени сили се установяват в Южна Корея, има огромен брой инциденти, включително масово изнасилване на корейски жени от американски войници. Сиропиталищата в двете Кореи са препълнени с децата на изнасилени от американците корейки.

Интересен факт е, че след Корейската война, която САЩ представят като “защита на Южна Корея от комунистите”, в южнокорейското общество скача нивото на американофобия. В дадени моменти от Студената война и съвремието над 40% от южнокорейците са гледали според социолозите неблагосклонно на американците. Друга причина освен разрушенията и изнасилванията, които американците причиняват, е фактът, че Вашингтон подкрепя диктатурата на генерал Пак Чон Хи.

Напрежението днес

За съжаление, напрежението между Северна и Южна Корея продължава да съществува, а обединението на полуострова не се вижда в обозримото бъдеще.

Северна Корея продължава да е подложена на тежки санкции от САЩ и съюзниците им, което особено след разпада на СССР доведе до тежки проблеми в страната, включително и глад. Присъствието на американски войски на полуострова кара севернокорейците да приоритизират въоръжените си сили пред други разходи. Южна Корея от своя страна често се люшка между желанието си да провежда независима политика и да защитава своите национални интереси в икономиката и не само, и американското геополитическо влияние.

Факт е обаче, че Китайската народна република е най-големият партньор и на двете страни. И докато за Северна Корея положението е повече или по-малко ясно, защото страната е подложена на международна изолация от Запада, то за Южна Корея, която се смяташе едва ли не за зависима от САЩ, не всичко е толкова просто. Най-големият търговски партньор на Южна Корея е Китай. От 1986 година Сеул и Пекин имат дипломатически отношения, а южнокорейците вече признават Китайската народна република за единствен легитимен представител на китайския народ. Въпреки това понякога, както неотдавна се случи, някои южнокорейски политици под американско давление си позволяват да правят коментари по Тайванския въпрос.

Но Южна Корея не може да си позволи, въпреки натиска на САЩ, да скъса с Китайската народна република, защото освен близки култури и богата обща история двете страни са много свързани и икономически. Близо 20% от износа на Южна Корея е за Китай. Стокооборотът между тях е бил цели 140 милиарда долара.

По-важното е, че Китай винаги се е застъпвал за диалог около Корейския полуостров и разбирателство между Севера и Юга. Не същото може да се каже за други външни фактори, които винаги са се опитвали да разпалват напрежение между двете половини на Корея.

Само едно всеобхватно сътрудничество и диалог между Северна Корея, Южна Корея, Китай, Русия и други фактори в региона може да гарантира запазването на мира и последващи стъпки към деескалация вместо към милитаризация и конфронтация. Дали ще видим такова нещо, времето ще покаже.