Как Китай се справя успешно с бедствията

Китайската столица Пекин и още няколко региона са свидетели на колосално природно бедствие – заради буреносни дъждове в района има наводнения. Над Пекин са се излели 744,8 милиметра вода, което е най-големият рекорд от цели 140 години насам. Това се случи под влиянието на тайфуна “Даксури”, в резултат на което на места, например станцията в басейна на река Юндин, нивото на водата е достигнало най-високите си нива от 1925 година насам.

Само към 02.08.2023 ефектите от този тайфун вече доведоха до загубата на поне 11 човешки живота. Още поне двама души са жертвали живота си в рамките на изпълнението на гражданския си дълг, а поне 19 души в Пекин и Хъбей са изчезнали.

Първото документирано измерване на нивото на валежите в Пекин е извършено юли, 1883 година и отмерва 510,3 милиметра вода. На 23 юли 1891 година тогавашната имперска столица Пекин отбелязва валежи от 609 милиметра вода, което беше рекордът до този злощастен август, когато китайската метеорологична служба отчете споменатите почти 745 мм.

Обилните валежи и наводненията не са нещо непознато за Китай, предвид климата му. Така например през 2012 година 79 жители на Пекин загинаха в резултат на бурии, надхвърлящи 541 милиметра валежи.

За сравнение, миналата 2022 година дъждовете в Пекин в пиковия момент дори не достигат 500 милиметра. Особено като се има предвид, че обикновено Пекин има сухи и горещи лета.

Почти мигновено китайският президент Си Дзинпин поиска операции за издирване и спасяване на изчезналите хора, както и на тези, които са блокирани от наводненията и геологичните катастрофи. Според китайския лидер също така, е важно да се гарантира медицинска помощ за ранените, както и да се предостави помощ и утеха на семействата на починалите.

Отново Си Дзинпин подчерта, че животът на хората и имуществото им, както и социалната стабилност трябва да се гарантират с всички възможни усилия на китайските власти и държава. В този смисъл китайските власти реагираха бързо и сериозно. В началото бяха заделени 110 милиона юана (около 14-15 милиона евро) за подкрепа на превенцията на наводнения, както и за помощ след бедствието в Пекин и Хъбей, според Министерството на финансите и Министерството на извънредните ситуации на Китай. Тези средства също така ще се използват и за спасителните дейности, както и за подкрепа на хората, които са засегнати от наводненията според двете министерства.

Малко по-късно обхватът на подкрепата беше разширен многократно. Министерството на финансите на Китай ще отдели спешно допълнително 1,46 милиарда юана (близо 200 милиона евро) за превенция на бедствията и помощните и спасителни операции за петте засегнати региона в северен и северозападен Китай.

Освен това правителството отдели общо 7,74 милиарда юана за контрол над наводненията, откакто бедствието започна този сезон.

А как на практика отговориха китайските власти? Доста изчерпателно и поучително за нас българите. Спасителни екипи обикалят многократно засегнатите зони, евакуирайки засегнатите граждани, блокирани по домовете си без вода и електричество. В резултат са спасени стотици хора, особено възрастни и деца.

Китайските власти също така извършиха и своего рода малък подвиг, релокирайки 1,75 милиона души в провинция Хъбей – тук можем само да си представим мащабите на координацията и усилията, за да се преместят и евакуират толкова много хора – еквивалента на цялото население на София и околностите. За съжаление смъртните случаи в Хъбей достигнаха 29 души, а още 16 липсват. Очаква се икономическите загуби само в провинция Хъбей да са 95,8 милиарда китайски юана.

Хъбей ще се фокусира на възстановителни работи след бедствията като ключова задача за местните власти и вече прави плановете за действията си през следващите две години. Нещо интересно – властите в провинцията са обещали, че ще направят всичко възможно, въпреки всяка пречка, да помогнат на всеки ученик да се върне в училище преди 1 септември, а засегнатите граждани да се върнат по домовете си преди зимата.

При спасителните операции досега се използваха и хеликоптери на Народно-освободителната армия, които методично и координирано доставяха ключова подкрепа за бедстващите граждани и прехвърляха жители на безопасни локации. В същото време ведомствата, които отговарят за водите и водните ресурси в Пекин и Хъбей работят заедно за контрол на наводненията, приемайки скоровременни мерки като изпускане на води и отклоняването им, за да се минимизира цялостният ефект от тежките наводнения.

Пекин използва Пекинския резервоар Дзайтан, построен през 1998 именно, за да изпуска водите от наводненията, максимизирайки контрола над наводнението. Същата процедура се прави и при резервоара Хуайроу.

И въпреки своевременните и координирани реакции на властите, бедствието удари и други провинции. Тежките дъждове в Сиан, провинция Шаанси (северозападен Китай) доведоха до 21 смъртни случая и още 6 изчезнали, предизвиквайки също така планински наводнения и свлачища. Тези свлачища удариха и селище в района в петък. В резултат са повредени две жилищни сгради с обща площ от 300 квадратни метра.

Освен това в района са повредени и 21 участъка на национална автомагистрала 210. Повредени са и три подстанции за електроенергия, оставяйки 900 домакинства без ток, според Бюрото за извънредни ситуации на Сиан. Но и тук местните власти реагираха бързо, установявайки команден център и организирайки 14 спасителни екипа, включително от пожарникари и полицаи. В тези екипи участват повече от 980 души с 1100 единици техника и инструменти, сред които детектори за живот, сателитни телефони, машини и инструменти за копаене, както и спасителни кучета.

Работата тече непрекъснато, за да се спасяват и подкрепят местните граждани, както и за да се издирват евентуално ранени и пострадали. Към неделя 186 жители са били евакуирани, а три от тежко повредените участъци на АМ 210 са своевременно ремонтирани. Последното е добър урок за нас, българите, защото показва колко бързо могат да се възстановяват при желание стратегическите инфраструктури при бедствия.

Властите в Сиан успяха да възстановят всички нарушени комуникационни услуги в 49 засегнати зони, както и тока на 855 домакинства.

Но преди всичко усилията са насочени към възможно най-бързи спасителни операции, като екипите продължават непрекъснато да търсят изчезналите граждани, както и да тушират всякакви възможни вторични ефекти от наводненията и свлачищата, които могат да доведат до допълнително смущения и проблеми.

Според местни медии, в района четирима души са починали, а 14 други са изчезнали. Местната полиция в Шаанси е разположила повече от 100 души в засегнатите зони.

Действията на китайските власти показват много сериозно ниво на координация, приоритизиране на човешкия живот пред всички други грижи, както и много бърза реакция, каквато не сме виждали дори в развитите европейски държави. Освен спасителни мерки, властите още преди бедата да стане по-голяма затвориха училища и туристически атракции, за да ограничат рисковете.

Изглежда от последните големи дъждове през 2012, които отнеха живота на 79 души, китайските власти са придобили достатъчно голям опит и са разработили необходимите мерки за минимизиране на щетите и опасностите.

Тук обаче трябва да се отвори и друг въпрос. На фона на подобни природни бедствия, не трябва да се забравя темата за климатичните промени – тема, която за съжаление мнозина на Запад, особено в Съединените щати поставят под съмнение. Подобни трагедии изискват показват, че усилията на Китай и други страни за изграждането на екологична цивилизация и международно сътрудничество са стратегически за оцеляване на човечеството.