Как Русия превъзмогна санкциите

„ЩЕ ДОВЕДЕМ до срив на руската икономика“, каза Бруно Льо Мер в началото на март 2022 г. Дванадесет пакета санкции по-късно Русия преживява икономически растеж, който за втора поредна година е по-висок от този на Европейския съюз и Съединените щати: след увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) с 3,6 % през 2023 г., се очаква икономиката да нарасне с 3,2 % през 2024 г., според Международния валутен фонд (МВФ), който отново преразгледа прогнозата си в посока нагоре. Разбира се, милитаризацията на икономиката, както и недостигът на работна ръка или трудният достъп до западни технологии биха могли да имат отрицателен ефект в средносрочен план. Но резултатите на руската икономика, признати от по-голямата част от анализаторите и потвърдени от международните институции, бяха голяма изненада за Запада. Всъщност изказването на Бруно Льо Мер повтаря становището на президента на САЩ Джо Байдън и на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Те отразяват всеобщото мнение на западните елити, че лишена от оръжия – поради изчерпване на електронните компоненти, и без финансиране – поради липсата на петродолари, руската армия много бързо ще бъде победена в Украйна. Две години по-късно ситуацията далеч не е такава. При тези обстоятелства, как да се тълкува огромното разминаване между, меко казано, разочароващите резултати от политиката на санкции и първоначалните очаквания?

Първата грешка е руската икономика да се възприема като незначителна от гледна точка на количествата. Изразявайки накратко това становище, Клеман Бон, тогавашен държавен секретар по европейските въпроси, заявява през февруари 2022 г.: „Русия, това е БВП на Испания“. Това твърдение е както неточно, така и принизяващо. Според Световната банка, през 2022 г. номиналният БВП на страната се нарежда на осмо място (при петнадесето за Испания), а изчислена по паритет на покупателната способност (ППС), руската икономика се изкачва на пето място в света, непосредствено преди Германия. Освен това размерът на икономиката не отразява точно силата на дадена държава. Въпреки безспорните си слабости, като зависимост от нефтената и газовата рента, Москва заема водеща позиция в много стратегически сектори: Русия е една от трите най-големи страни, които произвеждат и изнасят въглеводороди, цветни метали и зърнени култури, най-големият износител на атомни електроцентрали и една от трите най-големи космически сили. През 2023 г. тя извърши 19 изстрелвания в космическото пространство, при само три за Европа като цяло. По производство на електроенергия – водещ показател за измерване на промишлената мощ, се нарежда на четвърто място в света след Китай, Съединените щати и Индия. Имайки предвид тези няколко факта, не е изненадващо, че Русия в момента произвежда повече снаряди, отколкото всички западни страни, взети заедно.

Руските елити са смятани за некомпетентни поради политическата система, основана на корупция и непотизъм. Тези особености очевидно не са без основание, но те не представят цялата реалност на страната. В продължение на десетилетие президентът Владимир Путин извърши огромно обновяване на политическия и административния елит както на ниво регионални ръководители, така и в рамките на правителството на федерацията. Те са технократи с доказан опит в частния сектор или в местната администрация. Тази политика беше осъществена от Сергей Кириенко. Идвайки от либералния лагер, той превърна „Росатом“ в световен ядрен гигант, след което, през 2016 г., стана заместник-ръководител на мощната президентска администрация. В статия, публикувана във Foreign Affairs, Александра Прокопенко, изследователка във фондация „Карнеги“, която също е много критична към ситуацията в Русия, заявява, че „руската икономика се управлява от компетентни технократи и Путин се вслушва в тяхното мнение“. 

Спиране на изтичането на капитали

ОТ 2014 г. и анексирането на Крим Кремъл провежда политика на икономическа устойчивост, за да се справи със западния натиск. Мерките за „заместване на вноса“ дадоха възможност на страната да постигне продоволствена независимост в рамките на няколко години. Те са ефективни и във финансовата област: през 2015 г. властите стартираха Национална система за картови разплащания (NCPS), която гарантира функционирането на всички карти, издадени от руски банки на национална територия. По подобен начин Руската централна банка създаде руска система за финансови съобщения (SPFS), която е националният еквивалент на платежната система SWIFT. Тези схеми доказаха своята ефективност през март 2022 г., когато санкциите принудиха Visa и Mastercard да „изключат“ всички карти, издадени в Русия. Националната система веднага пое контрола, позволявайки на западните карти, издадени от местни банки, да продължат да работят непрекъснато в страната. В същото време десетте основни банки в страната, изключени от SWIFT, продължиха да оперират чрез SPFS. На практика мащабните санкции не се оказаха „финансовото ядрено оръжие“, описано от Льо Мер през февруари 2022 г.. След като пое удара от санкциите през 2022 г., банковият сектор отчете рекордни печалби от 33 милиарда евро през 2023 г. И въпреки че Запада замрази 300 млрд. долара финансови резерви, Централната банка все още контролира равностойността на 300 млрд. долара (в злато и юани), което съответства на общите резерви на Бундесбанк.

Изправени пред мащабните икономически санкции, руснаците разработиха система за управление на кризи, характеризираща се, от една страна, с частичен контрол на капиталовите потоци, за да подкрепят курса на рублата; от друга страна, с частична либерализация на външната търговия с цел насърчаване на търговията и легализирането на „паралелния внос“ на западни технологии. Тези мерки са придружени от значително преориентиране на логистичните потоци към „приятелски държави“. В областта на износа на петрол, приходите от който са от решаващо значение за икономиката и бюджета на федерацията, те успяват да сведат до минимум ефекта от санкциите. Ембаргото върху руския петрол и таванът от 60 долара за барел трябваше да бъдат голям удар за държавните приходи. Но въпреки че в началото имаха ефект, тези санкции не попречиха цената на руския петрол да надхвърли значително западния таван още през септември 2023 г., когато беше над 80 щатски долара за барел. В началото на декември 2023 г. агенция „Блумбърг“ докладва, че приходите на Москва от нефт са се върнали на предвоенните равнища от 11 милиарда щатски долара месечно. За да постигне този резултат, Москва създаде флот от танкери втора употреба, пренасочи износа си към БРИКС+ и се договори със Саудитска Арабия за намаляване на доставките на световния пазар.

Освен че подцени руската икономика и руската държава, политиката на санкции се препъна и в собствените си либерални постулати, а именно, че свободната търговия и премахването на административните спънки са единственото средство за осигуряване на икономически растеж. Защото, как да се обясни, че страна, която е до голяма степен откъсната от международната финансова система и чиято търговия със Запада се стопява, може да има растеж?

От една страна, в Русия се наблюдава форма на военно кейнсианство, като Кремъл рязко увеличи бюджетните разходи, за да подсигури военните нужди в две основни направления. Първо, увеличаването на поръчките към военно-промишления комплекс има верижен ефект върху много сектори на икономиката. Масовото търсене на работна ръка и по-големите заплати в промишлеността са от полза за работниците и инженерите – две категории, които бяха сред най-големите губещи в руската икономика от 90-те години на миналия век насам – с преобладаващо развитие на третичния сектор на услугите и администрацията. На второ място, стотиците хиляди войници, ангажирани в Украйна, получават заплати, бонуси и други облаги, които са три пъти по-високи от средната заплата. При това руските въоръжени сили се набират главно сред най-необлагодетелстваните социални слоеве. Този приток на пари в брой в среди и територии, които обикновено водят полу-автаркийски, самодостатъчни форми на оцеляване, стимулира потреблението на домакинствата и строителството. В условия на пълна заетост реалните доходи се увеличиха с 4,8 % през 2023 г., което позволи равнището на бедност да спадне до едно от най-ниските, наблюдавани след падането на СССР.

От друга страна, санкциите действат като форма на наложен отвън протекционизъм, тъй като напускането на много западни участници създаде нови възможности за местните икономически субекти. Освен това, тъй като Русия има структурен излишък на платежния баланс, за нея не е толкова важно привличането на чуждестранен капитал, колкото да се ограничи изтичането на капиталите, генерирани от износа на суровини. Всъщност икономическите санкции, които до голяма степен откъсват Русия от западния финансов сектор и предизвикват страх у руските олигарси за активите им в чужбина, по-скоро ограничават изтичането на капитали, които най-често се реинвестират в страната, допринасяйки за нейния растеж. Тази нова ситуация обяснява рязкото нарастване на броя на милиардерите в Русия през последните две години. Тяхното състояние се е увеличило повече от два пъти – от 217 милиарда долара на 537 милиарда долара. Сред новопоявилите се няма нито петролни магнати, нито търговци на оръжие, а бизнес лидери в секторите на хранително-вкусовата промишленост, дистрибуцията, недвижимите имоти или транспорта, което потвърждава, че растежът далеч не се ограничава само до военнопромишления комплекс: 8% разширяване на строителния сектор, дължащо се на субсидиите за семейна собственост, 10% увеличение на въздушния транспорт и 9% увеличение в хотелиерския сектор благодарение на развитието на вътрешния туризъм, рестартиране на автомобилната промишленост (плюс 19%), всичко това постепенно преодолява сътресението, породено от санкциите и оттеглянето на западните производители през 2022 г.

Какво се крие зад борбата за надмощие

С ВОЕННИ разходи, официално възлизащи на 7% от БВП, Русия със сигурност изпитва големи затруднения, но това далеч не е военна икономика. Ниският бюджетен дефицит от около 2% от БВП е доказателство за това, въпреки че публичният дълг (17% от БВП) е един от най-ниските в света… Като се има предвид, че икономическата политика на правителството успешно преодоля шока от санкциите, Путин реши да приложи същата рецепта към Министерството на отбраната, назначавайки един от основните ѝ автори – Андрей Белоусов, бивш научен работник по икономика, който стана съветник на Кремъл, а през 2020 г. и първи заместник министър-председател, отговарящ за икономиката и новите технологии. Изненадващото му назначение на фона на арестите на високопоставени служители, обвинени в корупция, има за цел да повиши ефективността на военните действия, като същевременно ускори приложението на нови технологии във въоръжените сили и улесни навлизането на иновациите в гражданската и военната промишленост.

Грешките в оценката обаче не се ограничават до Русия, те показват неразбиране на структурните промени в международните отношения. Всъщност провалът на санкциите се дължи както на вътрешни фактори в Русия, така и на отказа на по-голямата част от страните да санкционират Москва. Въпреки този неблагоприятен баланс на силите, западняците, изглежда, разчитат на централното място на своите икономики, за да наложат възгледите си. При това обаче те не си дават ясна сметка за степента на икономическия растеж на Азия. А Москва успя да преориентира външната си търговия към страните в развитие, преди всичко Китай, но също така Бразилия, и най-вече Индия. Така например руският износ за индийския пазар се е увеличил пет пъти за две години. В резултат, колкото повече санкции налагат западняците, толкова по-несъобразени с международното право са мерките им, и толкова повече те пречат на останалата част от света. Замразяването на активите на централната банка на Русия вече породи страхове сред развиващите се страни, но една пълна конфискация рискува напълно да подкопае кредита на западните финансови и правни системи. Валери Юрбен, тогава директорка на дружеството „Еуроклер“, което управлява по-голямата част от замразените руски активи, заяви, че конфискацията „би имала много отрицателно въздействие не само върху „Еуроклер“, но и върху финансовите пазари като цяло. Ако клиентите смятат, че законът вече не се спазва и че активите им могат да бъдат конфискувани, това отваря кутията на Пандора“. Ето защо европейците, съвсем не единодушни по въпроса, решиха да се ограничат до това да използват само лихвите, генерирани от руски авоари, без да посягат на самите активи за момента. Също така използването на долара за налагане на вторични санкции се приема изключително зле. Саудитска Арабия или Китай вече намалиха инвестициите си в американски държавни ценни книжа, а развиващите се страни създават инструменти за търговия със съответните си валути. Фокусирайки се върху това да си мерят мускулите с Москва, западните елити не си дават точна сметка за мащаба на свързаните щети от политиката си в глобален мащаб. Въпреки че както Вашингтон, така и европейците подценяват адаптивността и промишления потенциал на Русия, тези „грешки в преценката“ водят и до един вид изолация на Запада в световен мащаб.

Давид Тьортри

*Авторът е асоцииран изследовател в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO), автор на Russie. Le retour de la puissance (Русия. Завръщането на силата), Armand Colin, Malakoff, 2021.