Как светът изпадна в дълг от 315 трилиона долара

Светът има дълг от 315 трилиона долара и продължава да расте. Това е зашеметяващо число, съобщава Институтът по международни финанси (IIF), цитиран от Си Ен Би Си. В тези данни влизат задълженията на правителствата по света, бизнеса и домакинствата.

На този фон през настоящата година глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 109,5 трилиона долара – малко над една трета от този глобален дълг. Това означава, че ако в момента живеят около 8,1 милиарда души на планетата, то всеки би дължал около 39 000 долара. 

Дълговете на домакинствата включват ипотеки, кредитни карти и студентски дългове. В началото на 2024 г. това перо от световния дълг възлизаше на 59,1 трилиона долара.

Бизнес дългът, който корпорациите използват за финансиране на своите операции и растеж, възлиза на 164,5 трилиона долара, като само финансовият сектор съставлява 70,4 трилиона долара от тази сума.

И накрая е държавният дълг, който се използва за подпомагане финансирането на обществени услуги и проекти. Той е в размер на 91,4 трилиона долара и това не е непременно.

Дали дългът обаче е нещо лошо щом с тези средства може да се помогне на дадено лице да получи образование или да придобие имот, позволява възникването на предприятията и възможността да се разрастват. Дългът може да даде на правителствата необходимия лост за изграждане на икономиката, за социални разходи или за реагиране при криза.

От средата на миналия век има четири големи вълни на натрупване на дългове. 

Първата дългова вълна произлиза от Латинска Америка през 80-те години на миналия век, когато 16 държави от този регион бяха принудени да преструктурират своите заеми.

Втората вълна засегна Югоизточна Азия в началото на 21-ви век, докато САЩ и Европа поеха тежестта на третата глобална дългова вълна по време на световната финансова криза през периода 2007 – 2008 година.

В момента светът се намира в четвъртата вълна, която започна през 2010 година и съвпадна с пандемията от КОВИД-19. Правителствата трябваше да поемат още повече дългове, за да помогнат на бизнеса и гражданите да смекчат въздействието от блокирането на икономиката.

Глобалният дълг нарасна до 256 процента от БВП през 2020 г., което е увеличение с 28 процентни пункта – най-голямото увеличение на дълга за една година от Втората световна война насам.

Но пандемията просто изостри проблем, който вече съществуваха. Дълговете се трупаха поне десетилетие преди това, тъй като отделни лица, компании и правителства харчеха извън възможностите си. 

Това води до въпроса: колко дълг е твърде много дълг и кога той става неустойчив. Традиционното схващане, е че това е моментът, когато  човек, корпорация или държава не може да си позволи, се отбелязва в материала на Си Ен Би Си.

Например, когато едно правителство е принудено да прави съкращения в области, които ощетяват гражданите, като образование или здравеопазване, само за да не изостава с плащанията си.

Пример за това е Замбия. През 2021 г. обслужването на дълга ѝ представляваше 39 на сто от националния бюджет на страната. Тази година правителството е похарчило повече за плащането на тези дългове, отколкото за образование, здравеопазване, вода и канализация взети заедно. И това напълно възпрепятства способността на нацията да инвестира в бъдещето си.

Съотношението дълг към БВП е икономическият показател, който сравнява държавния дълг на дадена държава с нейния брутен вътрешен продукт. Обикновено се представя като процент и се разглежда като добър индикатор за способността на тази страна да обслужва дълговете си.

Изключение е Япония, четвъртата по големина икономика в света, също е една от най-задлъжнелите страни в света, като общият ѝ дълг е над 600 на сто от БВП. И макар по-голямата част от дълга на страната да е публичен, през последните години има натрупване във финансовия сектор, но не и държавен дълг.

Около две трети от дължимите 315 трилиона долара произхождат от развити икономики, като САЩ допринасят най-много за тази дългове. Но като цяло съотношението дълг/БВП за развитите икономики намалява.

От друга страна, нововъзникващите икономики имат дълг от 105 трилиона долара, но съотношението дълг към БВП на развиващите се пазари достигна нов връх от 257 на сто – повишавайки общото съотношение за първи път от три години, като Китай, Индия и Мексико са с най-голям принос.

Четвъртата вълна представлява най-голямото, най-бързото и най-мащабното нарастване на дълга, което се е случвало след Втората световна война. По-добрите политики и финансовите регулации удържаха  широкообхватната дългова криза досега. 

Многото финансови рискове, перспективата за по-силен долар или търговска война може да бъде достатъчна, за да насочи една или няколко държави към фалит.