“Капитализъм в най-чист вид”

Санкциите срещу руския нефт и газ хем се заобикалят масово, хем се оказаха нож с две остриета

Във времето, в което българската страна взе най-решителни и жестоки (евро)атлантически мерки срещу руския газ, нефт, срещу рафинерията на “Лукойл” в Бургас, на европейския театър на бойните действия, в решително настроената срещу Кремъл Чехия, по един решителен и безкомпромисен начин увеличиха покупките на руски газ и нефт.

Йозеф Сикела, министър на промишлеността и търговията на страната, съобщи във Фейсбук, цитиран от българския сайт “Обективно. бг”, че през октомври редица компании са започнали да внасят руски природен газ, което по думите му не било необходимо. Обаче, видиш ли, те го правели.

Цитиран е и главният икономист на Trinity Bank Лукас Кованда, който казва пред чешкото електронно издание Echo24, че 40% от доставяния в страната газ е с руски произход и се доставя през Словакия. В Словакия пък той влиза през Украйна, която продължава да го транзитира, въпреки войната с Русия, и да получава пари за това от “страната агресор”.

Същият експерт съобщава, че Чехия е внесла за първото полугодие повече руски петрол, отколкото през всяко първо полугодие от 2010 година насам.

Камбаната бие и изданието Tydenik Hrot, което на 20 ноември публикува самобичуващата статия: “Мръсният бизнес с Путин. ЕС, включително и Чехия, продължават да купуват руски нефт и газ”. “Чешката република е на четвърто място в този “списък на позора”, шиба журналистическият камшик. Само през септември т. г. Прага пъхнала в касичката на Кремъл над 200 млн. евро. От началото на годината и до края на август страните от ЕС са купили руски газ и нефт за 17 млрд. евро, негодува Tydenik Hrot.

Чехия не е единствената страна, която води тежка и неравна борба с руския петрол и газ, с руските бензин и дизел.

На 24 ноември, в специализирания ресурс OilPrice, бе публикувана статията “Русия става вторият по големина доставчик на рафиниран петрол за ЕС през Индия”, под авторството на Чарлз Кенеди.

В нея се твърди, че по изчисления на руската държавна информационна агенция РИА “Новости”, ЕС е внесъл 7,9 милиона тона рафинирани петролни продукти от Индия между януари и септември тази година. Това количество е два пъти по-голямо спрямо 2022 г. и три пъти повече от обемите от предсанкционната 2021 г.

“Тазгодишният обем на рафинирани петролни продукти катапултира Индия от шесто място през 2022 г. на първо място през 2023 г., като Франция, Холандия и Италия са трите най-големи вносители, следвани от Хърватия, Латвия, Румъния и Германия”, се посочва в статията.

Индия, заедно с Китай и Турция се превърнаха в един от основните изгодополучатели от наложената забрана в ЕС и САЩ за покупка на руски суров петрол. Те не се вълнуват от никакви ефимерни ценови тавани за руския нефт, а купуват евтино суров петрол и продават скъпо на европейците вече преработеното в бензин, дизелово гориво и други фракции “черно злато”.

“Нарушава ли Индия нефтеното ембарго на ЕС”, попита още на 27 юни м. г. руската редакция на “Дойче веле” и предложи на читателите си отговори под формата на “фактчекинг”, т. е. проверка на фактите. Прийом призван да формира у четящия убеждението, че коментарите към дадено твърдение категорично го оборват или потвърждават.

След като обяснява, че Индия не нарушава никакви санкции, защото банално не е страна по тях и няма как да бъде накарана да ги съблюдава, без да й бъдат налагани на самата нея т. нар. вторични санкции (друг въпрос е какво що последва след това), фактчекърите питат: “Изгоден ли е на Индия износът на нефт за Европа?”, и цитират политика от германската партия “Левицата” Доминик Леман, който казал: “Индия преработва руски нефт и продава крайния продукт в САЩ и ЕС. Наистина: капитализъм в най-чист вид”.

Според фактчекинга на “Дойче веле” това не било доказано твърдение, защото все още предстояло да се изясни доколко е изгодно на Ню Делхи да изнася за Европа.

Мина повече от година. Индия продължава да изнася за Европа руски нефт и негови фракции. Количествата растат, пачките се трупат. За сведение на “Дойче веле” още през март т. г. индийските капиталисти и руските им колеги подписаха споразумение между “Роснефт” и Indian Oil Company за “съществено увеличение на доставките на нефт в Индия и диверсификацията на сортовете му” (по агенция “Интерфакс”).

Стига се и до откровено комични ситуации.

“Вашингтон пост” съобщи миналия месец, че Пентагонът е купувал за нужните на войските си в Средиземноморието руски петрол. Гръцката рафинерия Motor Oil Hellas, която продавала на американците, не купувала, разбира се, директно от руснаците, има си хас, нали има санкции, а го правела през турски терминал, след което руският нефт се смесвал с други сортове, за да се прикрие произходът му. Според вестника за последните две години терминалът в Дьортьол е получил 5,4 милиона барела мазут, от които само 1,9 милиона са с неруски произход.

Това не е единствената схема, по която руският петрол се продава на държавите с антируски санкции.

Още през м. г. стана известна т. нар. латвийска схема. Американският клон на компания “Шел” заедно с местни търговци смесват в пристанището Вентспилс руския петрол марка “Юралс” с други сортове, докато той достигне 49,99% в крайния продукт, което моментално го прави демократичен, несанкционен и богоугоден за износ в САЩ.

“Какво купуват германците – KEBCO или REBCO”, пита полското издание Wnp.pl в публикация от 20 септември. В нея се изразяват съмнения, че по нефтопровода “Дружба” тече само и единствено казахстански нефт, защото казахстанският сорт KEBCO практически е идентичен с руския сорт REBCO. Подозренията са, че двата сорта или се смесват, или тече руски нефт, който е неотличим, а Русия и Казахстан извършват суапови операции, т. е. размени.

За първото полугодие на 2023 г., по данни на Международната агенция по енергетика, приходите на Русия от продажба на нефт са намалели от 120 милиарда долара на 77 милиарда.

Санкциите работят!

Но ако санкциите наистина работеха, както се очаква от тях, то тогава Русия трябваше вече да е грохнала, защото е добре известно на всеки правоверен евроатлантик, че тя е нищо повече от “бензиностанция с ракети” (по Джон Маккейн).

Разбира се, санкциите работят, но не както се очакваше. Няма нищо хубаво в санкциите, каквито коментари може да чуете от руска страна. Те спъват развитието, но не го спират. И неочакваното е, че спъват развитието не само на Русия.

Европейците се отказват от евтините руски енергоресурси, но купуват бензин и дизел с индийски произход, направени от руски петрол. По-евтино ли им излиза?

Спряха да купуват по-евтиния тръбопроводен газ от Русия, в т. ч. и защото неизвестна до днес сила им взриви “Северните потоци”, и се преориентират към вноса на втечнен природен газ (ВПГ).

“Фактически ЕС се опитва да намали зависимостта от руския тръбопроводен газ, като увеличава доставките на руски ВПГ”, писа на 26 септември т. г. руската секция на Би Би Си в статия с говорещото само за себе си заглавие: “Безалтернативната зависимост. Защо Европа не може да намали вноса на руски втечнен газ”.

Британската медия отбелязва, че от началото на войната в Украйна вносът на руски ВПГв Европа е нараснал с 40%. За първите шест месеца на 2023 г. са внесени 22 млн. куб. м ВПГ от Русия срещу 15 млн. за същия период на предвоенната 2021 г.

Но разликата с търговията преди войната е огромна. Всъщност ЕС загуби 120 млрд. куб. м тръбопроводен руски газ, срещу който сега внася около 30 млрд. куб. м под формата на ВПГ, отбелязват специалисти. Разликата се компенсира от САЩ с техния “газ на свободата”, след 2025 г. се очакват и големи доставки на ВПГ от Катар, които да заместят руските. Или поне така се надяват в Еврокомисията.

Но както и да го гледаме, руският газ си остава най-изгодният за Европа. Дори ВПГ е по-евтин от американските или арабските му аналози поради по-малките транспортни разходи.

Това има своята цена. Икономиките на редици европейски държави или стагнират, или изпитват леки рецесии (руската расте). Германското правителство вече обяви, че БВП на страната ще се съкрати с 0,4%.

Как си го обясняват немците?

“Загубата на евтиния руския природен газ, необходим за заводите, силно удари по бизнес модела на германската икономика… Именно грешните политически решения на първо място ни докараха високите цени на енергоносителите и станаха причина за тях”. Това казва през септември т. г. пред “Евронюз” и “Асошиейтед прес” генералният директор на намиращата се в Есен германска химическа компания Evonik Industries AG Кристиан Кулман.

Санкциите работят!

В същото време водещи западни бизнес издания като “Файненшъл таймс” и “Уолстрийт джърнъл”, отбелязаха в публикации от октомври, че практически целия руски нефт се продава над ценовия таван от 60 долара за барел, както се договориха от Г-7. По данни на “Блумбърг” от 16 ноември т. г. средната цена, по която през октомври се е продавал руския нефт изнесен от големите пристанища, е била 79 долара за барел.

В същото време се затваря ценовата “ножица” между сортовете “Юралс” и “Брент”. От максимум 34 долара в началото на годината, отстъпката е паднала на 10 долара и агенцията очаква да падне наполовина – до 5 долара.

Тогава не е учудваща статията на “Уолстрийт джърнъл” от 6 ноември със заглавието: “Как Русия отигра петролните санкции в големи печалби”, в която се твърди, че за постъпленията в руския бюджет от нефт и газ за октомври са два пъти по-големи от тези през септември.

Санкциите ще работят все по-зле. Това го показва както досегашният опит, така и обстоятелството, че този път са приложени спрямо икономика, която е структуроопределяща за световната икономика.

Руският суров петрол продължава да си проправя път към европейските пазари и по други начини. В цитираната в началото статия на OilPrice се посочва още, че по данни на базираната във Финландия независима организация Център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), “Лукойл Нефтохим Бургас” е внесъл над 4,95 милиона тона руски суров петрол през първите 10 месеца на тази година. Според CREA България е четвъртият по големина вносител на руски морски суров петрол след Индия, Китай и Турция.

Това е резултатът от постигната от кабинета “Петков” дерогация – временно изключване от санкционната политика на ЕС. Постижение, което сега партньорите им от “сглобката” искат да ликвидират предсрочно в яростен изблик на (евро)атлантически порив, мотивиран, Бог знае от какво.

Изгодно ли е на България да преработва руски петрол и да изнася продуктите от рафинирането му?

Цялата двугодишна сага с антируските санкции показва, че, не просто е изгодно, но и колкото по-дълго по прави, толкова по-добре за нашата страна.

Ако и когато един ден дерогацията падне, ще станем свидетели на нови цени, и на същите като по-горните драматични медийни коментари в стил: “Какъв точно петрол купува рафинерията?”

И всички тези игри ще бъдат за сметка на потребителите.