Капитал, овладяна държава, управляван хаос

„Управляван хаос“ е наименованието на геополитическата доктрина на САЩ за владеене и управление на целия свят чрез създаване на хаос както в отделните държави, така и в отношението им помежду им, но само в такава степен, че да може бързо да бъде овладяван в случай на събития и напрежения, застрашаващи контрола върху процесите и провокиране на световна ядрена война. Тази доктрина изисква силна власт в самите САЩ, която да е способна да провокира хаоса, но и да го овладява, когато е необходимо. Тя има нужда от умни хора, които да са добри аналитици, да раждат идеи за постоянното обновяване на света и доктрината, за да е ефективна и действително да се прилага успешно. Както и да допринася ползи за САЩ.

Неолиберализмът наложи тази доктрина и във вътрешно политическия живот в почти всички страни по света. Тя обаче рязко изостри политическото напрежение и породи множество допълнителни конфликти, които иначе остават като потенциални, но рядко появяващи се. Сега те се отпускат от време на време, за да се изостри обстановката, да се отворят недоволства, да се появят малки или големи кризи. В резултат на това единството на обществото се разпада и няма кой да го събере отново, за да заживее в предишната си  хармония. До бунтове и размирици не се стига, ала политическите субекти се смразяват, взаимно се обвиняват в множество грехове, но никой от тях не смее да реши със сила възникналите проблеми.

До бунтове не се стига, но напрежението постоянно витае и не позволява да се изгради съгласие между политическите субекти и социалните съсловия. В това е и смисълът на прилагането на този фамозен „управляем хаос“. В него правителствата и управленията често се сменят, защото никоя партия не е в състояние да постигне консолидация на обществото и стабилност на икономиката. Все остават неща, които не са направени, обещанията, които не са изпълнени, програми, които не могат да се постигнат, защото липсва материален, интелектуален и политически ресурс. А и желание.

Всички държави от Европейския съюз, кой повече, кой по-малко, по-рано или по-късно, изпада в състоянието на „управлявания хаос“. Той е нещо като треска за живия организъм, при която се поддържа постоянно една и съща леко повишена телесна температура. Тя изтощава най-много. Изтощението после доста трудно се възстановява. Но деградацията на организма е видима и неудържима. Така става и с въпросните държави. Те западат, отслабват, губят увереност и мощ, за да изгубят богатствата си и се превърнат от велики в обикновени сили. Все пак при тях процесите текат по-бавно и още не навсякъде са се проявили като основна и неотменима тенденция. У нас обаче те са в ускорение, на което не се удържа.

Разпадащото се общество, трудно подвижната икономика, ниското равнище на живота, корупцията са все факторите, които гарантират „стабилността“ на „управляемия хаос“. Той лесно може да излезе от контрола и в това е голямата опасност, която носи в себе си. Заради този страх предпазливостта на политическите субекти и държавните чиновници е дори прекалена. Те знаят, че може да стане още по-лошо и още в първия момент всичко да се стовари върху тях. Затова се стараят да не се противят на мерките, които се взимат, за да се удовлетворят някои амбиции на политическите опоненти. Важното е всички в крайна сметка да разберат, че получават по малко, защото повече не е възможно да получат.

Всички са недоволни и това ги прави равни. И никой не протестира, като създава впечатление, че не възразява и не се противи.

При управляемия хаос е важно винаги да се поддържа видимост на обществено-политическия и икономическия живот, която да прикрива и дори да разкрасява същината на действителността. Всички знаят, че нещата вървят зле, че производството залинява, че трудностите в стопанството са непреодолими, че хората изнемогват, но видимата картина говори точно обратното. Затова се обсъжда всичко друго, но не и реалните проблеми на хората. В това отношение политическите субекти и техните лидери и представители са постигнали съгласие, което да ги пази от изненади и неприятности. За тях спокойствието и дори благополучието е гарантирано. Дори и тогава, когато биват обвинявани, порицавани и наказвани. Санкциите срещу тях са необходимото за цялото общество „пускане на кръв“, чрез което се лекуват напреженията и възможните отрицателни реакции. Това укротява обществото, задоволява го и го освобождава за известно време от обхваналото го напрежение.

А всъщност, нищо не е наред в държавата. Дори е фатално зле, защото кризата я е обхванала изцяло.

Но масата не знае това. Допуска го, защото живее трудно, но поне има работа и получава заплати. Как обаче да види какво реално се случва. Малцина са тези, които могат да четат отчетите на статистиката, а още по-малко са тези, които са способни да ги тълкуват и разбират. Трезвите оценки и предупреждения на анализаторите (доколкото все пак има някакви добри анализатори) не се публикуват в достъпни издания, пък и да се публикуват там, биват веднага затрупвани от лъжите на клакьорите.

В условията на управляемия хаос най-интересната интрига е подреждането на властта по време на избори. Тогава напред излизат глашатаите на демокрацията, които „мъдро“ пророкуват какво ще се случи поради тази или онази причина, при това или друго действие на този или онзи политически лидер и неговата партия. Изборите са изключително важен момент в битието и бита на управляемия хаос. Защото в него се изразходва цялата емоционална обществена енергия, за да не остане нищо от нея, когато се налага все пак да се погледне трезво и отговорно на реалността. Или когато истината просто излезе на наяве и поиска отговорност от виновните. А това непременно ще стане – рано или късно.

Изборите „каляват“ хаоса, укрепват го, за да не бъде възможно нито да стане неуправляем и неконтролиран, нито да бъде разрушен, за да бъде установен ред. Затова и тук са необходими хора умели, сърцати и обичащи работата си. Важно е общественият шум да стане невъобразим, да се говори непрекъснато и колкото е възможно по-несвързано, повърхностно и глупаво. Никоя няма да подложи на съмнение това говорене, защото обществото напълно е изгубило критериите си и харесва и одобрява каквото и както да се каже публично. Стига да не разобличава хаоса и да призовава открито към неговото премахване и промяна на системата.

За упавляемия хаос е типично да разиграва политическите партии, като извежда една в абсолютна първа позиция, а останалите или й пригласят, или джавкат по нея с надеждата да я изплашат и да получат и те някаква хапка от властта. След време тази партия бива принуждавана да отстъпи лидерството си и да се задоволи с по-малко власт. А другите се надяват да изгрее и за тях слънцето на властта. Но следва дълго разиграване, проверяване, изпитване, докато се намери кой да замести предишния лидер. Минава достатъчно дълго време, докато това стане. Всички са уморени, раздразнени, но са в рамките на познатия им хаос и вече са престанали да мислят как да се измъкнат от него.

През цялото това време обществото коментира различните варианти на новата политическа конструкция и почти никога не успява да познае какво точно ще е разположението в нея. Комбинациите се разиграват като на лотария, избират се уж най-достоверните и възможните, за да се поддържа интересът и напрежението.

Читателят сигурно вече е изгубил търпение в очакване да кажа кой поддържа, контролира и управлява този фамозен хаос.

В буржоазната държава има една всемогъща, непобедима и мистична сила, която се нарича капитал.

Капиталът притежава своите пипала, ръце, лостове, но и разум, ум, характер. Те се въплъщават по различен начин: обществена организация, чуждестранна фондация, представителство на международна институция, дипломатическа мисия и т. н. Подходите на всички са различни и не се афишират. За тях се знае, говори се, но никой не е видял как се съобщава тяхната воля и хората, които ги ръководят.

Капиталът няма друга грижа освен грижата за себе си и всичките му решения се отнасят до неговото благополучие и набъбване. В рамките на буржоазната държава и капиталистическата система никой не е в състояние да му се противи и да се бори срещу него.

Такава е същността на политическия живот във всяка буржоазна държава.

Такава е тя и в България.

Заглавието е на ЗЕМЯ