Карен Шахназаров: България има прекрасни артисти и хубави филми

Руският дом в София и кинокомпанията „Мосфилм“ представят ретроспектива на игралните филми на режисьора, сценарист и продуцент Карен Шахназаров. Генералният директор на „Мосфилм“ представи новия си филм „Хитровка. Знакът на четиримата“ в Руския дом в София. С тази премиера стартира ретроспективата на творчеството на Шахназаров. От 18 октомври до 8 ноември в Руския дом ще може да се видят 12 филма на руския режисьор, заснети между 1986 и 2023 година.

За него казват, че „творчеството на майстора на руското кино се характеризира с изострено чувство за съвременност, умение да подчертае най-важното в плоскостта на времето, способност да забавлява зрителя и в същото време да го накара да мисли и да съпреживява“. Ретроспективата на филмите на Шахназаров в България е уникална възможност да си припомним познати сюжети или да открием нови неща в руското кино.

– Карен Георгиевич, вие сте в България във връзка с ретроспективата на ваши филми, които организира Руският дом в София. Не за първи път посещавате нашата страна. С какви чувства стъпихте на българска земя?

– В България винаги идвам с голяма радост и симпатия. Бил съм тук много пъти. Още като млад съм идвал във вашата страна, а след това по повод показването на много мои филми, бил съм и на фестивала във Варна. Винаги съм изпитвал топли чувства към българските зрители, публика и българските си колеги. С много от тях съм приятел. За съжаление, Стефан Данаилов, с когото бяхме приятели, вече го няма. Накратко казано, за мен България е близка страна и винаги идвам тук с голяма радост.

– Гледала съм много ваши филми. Но тези, които дълбоко ме развълнуваха, са „Ние от джаза“, „Цареубиец“, „Палата № 6“ и „Анна Каренина. Историята на Вронски“. Вашите филми носят особено характерен стил. Казват, че вие сте дописали романа на Толстой и сте „редактирали“ „Палата № 6“ на Чехов. Защо? Не ви ли беше достатъчен изходният материал, или просто работихте в стил „продължението следва“?

– Към различните екранизации се подхожда различно. Мисля, че по принцип, когато екранизираш известни литературни произведения, винаги трябва да предложиш нещо ново. В противен случай трябва просто да седнеш и да прочетеш даденото произведение. А относно „Анна Каренина“ на мен ми беше интересна историята, която би могла да се случи с Вронски след много години, тъй като този въпрос остава открит. Представих си да реконструирам вероятната му съдба и по този начин да се върна към взаимоотношенията му с Анна Каренина. Предложих такава гледна точка, без да имам някакви претенции. Просто на мен ми беше интересно да го направя така. А колкото до „Палата № 6“ не се опитвах да сравня Чехов с мен. Друг е въпросът, че аз исках да пренеса действието в наши дни и да видя как Чехов, сблъсквайки се с нашата реалност, ще изглежда достоверен. Оказа се, че той наистина звучи достоверно и днес.

– Неведнъж сте казвали, че на съвременното руско кино не достига обща идея. Според вас каква трябва да е тя?

– О, ето това никой не знае. Смятам, че в съвременния свят идеите не стигат на никого. Но ако говорим за руското кино, бих казал, че това е и световен проблем. Днес си мисля, че на нито едно кино идеите не са достатъчни. Идеята трябва да узрее, а кой и как ще я генерира, смятам, че е трудно да се каже.

– Нямате ли желание да направите филм за детската или младежката аудитория? Например продължение на вашия „Куриер“?

– Моят последен филм „Хитровка. Знакът на четиримата“ си мисля, че е подходящ за детската и младежката аудитория. Той е приключенско криминале. До голяма степен го правих, ориентирайки се към младежката аудитория. Имах желание да направя филм с приключенски сюжет, който да бъде разбран и усетен от младите хора. Така че може да се смята, че съм направил такъв филм, за който ме питате.

– Генерален директор сте на „Мосфилм“. Споделете как от този пост изглежда ситуацията в руското кино?

– От моя пост като че ли изглежда успешно. Работата е там, че директор на „Мосфилм“ е пост индустриален. Той не е напълно художествен. Да си директор на „Мосфилм“, е да си играч в киноиндустрията. Днес не бива да се разделя киноиндустрията от телевизионната индустрия. Но в „Мосфилм“ нещата засега вървят добре. Друг е въпросът как понастоящем ще се отвори към творчеството, защото нещата невинаги съвпадат. В САЩ киноиндустрията също е голяма, но и там творчеството е в криза. По-рано индустрията не беше толкова развита, но имаше велики творчески постижения. Но както вече казах, двете неща невинаги съвпадат. Ако въпросът ви към мен е като към директор на „Мосфилм“ бих казал, че не е чак толкова лошо, но това не е гаранция за големи творчески открития.

– Последните няколко години бяха трудни за всички ни – първо ковид пандемията, днес сериозна криза в международните отношения, в това число и в сферата на културата. Как в киностудията се справяте с това?

– Това не е конкретен проблем на студията. Ние се справяме някак си. Но аз съм съгласен, че действително има обща световна криза. Върви някаква промяна в световен мащаб. Вървят големи събития, на фона на които нашите в киностудията са дребни.

– В края на нашия разговор ми се иска да ви попитам дали не искате да направите филми за войните на ХХІ век? Имате ли идея за това? Все пак след Втората световна война и Великата отечествена има много хубави филми.

– Смятам, че „Белият тигър“, който направих преди десет години, е за войната на ХХІ век. В него казах това, което по принцип се случва днес. Честно казано, повече не искам да правя такива филми. Защо да правя филми за войната, когато тя е около нас. Филми се правят, когато войните свършат. Смятам, че така е най-добре. Днес обаче имам чувството, че за съжаление, приближава фатална война и заради това никак не искам да правя такива филми.

– И да сложим точка на разговора ни с това – какво бихте пожелали на вашите български колеги?

– Разбира се, преди всичко успехи, мир и благополучие. Винаги съм се отнасял с голяма симпатия към моите български колеги и приятели, към българските кинематографисти. Навремето в Съветския съюз гледахме много български хубави филми. България има прекрасни артисти. Вярно, че днес не сме така близки, но на мен много ми се иска да гледам повече български игрални и телевизионни филми на руския екран.