Каролин Галактерос: Украйна влезе в Русия с енергията на терминално отчаяние. Зеленски е в делириум

“Това е етап на терминалното отчаяние на украинските въоръжение сили, но това не означава, че нямат други, повече или по-малко налудничави номера, за които са подобаващо съветвани. Най-интересното за мен е, че, напук на всичко, което се говори, това е адресирано не толкова към руснаците,  колкото към партньорите на Украйна, към финансистите на Украйна, към подкрепящите Украйна, т.е. към всички нас – към САЩ, към Европа, към Запада като цяло и сега добре виждаме, че Зеленски е в толкова лошо положение в глобален военен план, както и в политически, защото има все повече демонстрации пред военните комисии, които са натоварени да събират бъдещите войници от украинските въоръжени сили, и то за нищо. Зеленски сега е във фаза, в която ще пробутва идеята си да ни накара или да влезем в играта физически, официално с войници от страните от НАТО в Украйна, или да продължим да наливаме пари и оръжия и най-вече да позволим на украинските въоръжени сили да използват някои от оръжията, които му доставяме, дълбоко на територията на Русия. Това е изключително опасно, продължаване на ескалацията и той е готов да стигне много далеч и дори да премине червените линии, които му поставиха американците, за да накара най-сетне Америка да действа – мнението ми се базира на атаките срещу ядрените централи, които вървят редом с това настъпление. Може би това ви напомня друга ситуация, за която ще говорим по-късно, защото има доста смущаващи прилики между това, което прави Украйна, и това, което прави Израел – този тип тотална политика на изгорената земя, на всяка цена. Зеленски е готов на всичко и това не е добра новина”, коментира в канала си в YouTube Каролин Галактерос, политолог, доктор по политически науки, полковник от Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция. Тя ръководи мозъчния тръст GEOPRAGMA. 

Добър вечер, скъпи приятели, вие сте с 31-то издание на “Мир и война”. Днес е сряда, 14 август 2024 г. Съжалявам за лошото осветление, съжалявам за гласа си. Но това няма значение, важното е онова, за което говоря. Тази вечер има три точки. Първата е украинското нахлуване в Курска област в Русия. Втората е свързана с първата – това е разполагането в Беларус на въоръжени сили по украинската граница, а третата точка засяга Близкия изток – ходът на преговорите и иранският отговор на последните израелски убийства.  Започвам с първа точка. Вече повече от седмица

всички наши медии се окопитиха по темата “Украйна” и ви говорят с потреперващ от възбуда глас за “изключителната офанзива” на украинските сили на руска земя,

която най-сетне щяла да обърне хода на нещата и може би е прелюдия към промяна на баланса на силите в полза на Украйна. Това се случва в Курска област, граничеща с Украйна и недалеч от Белгород. Дали това е промяна на играта? Лично аз се съмнявам. Дали победата, за която мечтаят заповедниците на Киев и правителството в Киев, защото очевидно във Вашингтон, както и в Киев, трябва да се оправдае политически изобилието, безумната финансова и оръжейна помощ, която се дава на Украйна от години, но официално от две години и половина, тя трябва да се оправдае с победа на терен, а знаем, че вече повече от година, от официалното начало на последната украинска офанзива, няма истински напредък,Русия има надмощие във военните операции и разкъсва на парчета украинската армия,

напук на всички пари и оръжия, които пристигат и които очевидно никога не са достатъчни. Но като знаем нивото на корупция, може да се запитаме къде отиват все пак всички тези пари. Много сериозни специалисти казват, че има проблеми на всички нива на украинската армия, която не издържа срещу Русия – нито като качество, нито като количество, нито като брой хора, нито като боеприпаси, нито като ракети, нито като танкове, с нищо. Следователно тези победи на терен ще почакат, но ето че изведнъж започват пак да мечтаят. Ще попаря тези надежди. Украйна следва същата тактика на тормоз и методи на действие, които все повече се родеят с тероризма, независимо дали става дума за ударите срещу ядрени обекти или ударите срещу цивилно население. Това е така от доста време, особено в района на Белгород, и това винаги е тактиката на онзи, който е слаб във военно отношение и избира други начини на действие – тормозът.Опитват се въпреки всичко да отслабят  Русия и да вбесят руския президент, което би могло да бъде началото на дестабилизация и на промяна на ситуацията. Истината е, ченахлуването в Курска област не предизвиква и не може да предизвика очакваните последствия с няколко хиляди души

– ще ви разкажа как са били събрани, въоръжени и пратени в битка, въпреки че в известен смисъл това беше направено умно, но защо, в крайна сметка? Ако целта е да размекнат Москва с идеята за бъдещи преговори, очевидно това е напълно контрапродуктивно, но това украинците добре го знаят. Те се преструват, казвайки, че това може да накара руското правителство и президент да проявят повече добра воля при евентуални мирни преговори. Владимир Путин каза, че докато Украйна бомбардира ядрени централи, създавайки опасност от много сериозни инциденти, и докато обстрелват цивилното население очевидно възможността за преговори е много далеч и че нито изнудването, нито сплашването ще тласнат Москва към умереност. Това не пречи на украинците да продължават, отново започна обстрелът на Запорожката АЕЦ, а също и на действащата централа в Курска област. Запорожката АЕЦ до голяма степен беше “деактивирана” – нейните реактори бяха деактивирани заради непрекъснатия обстрел от украинските сили и дори клетият директор на МААЕ, който няколко пъти беше там и на когото се казва, че не трябва да разгласява кой върши това, защото това очевидно са украинците, смята, че така повече не може да продължава.Всичко това е съпътствано от други изявления и решения и президентът Зеленски, който явно е изпаднал в делириум, издаде указ – огледален на този, който издаде Русия – с който обяви, че руските Курска и Белгородска област, но също така Брянска, Воронежка, Ростовска и Краснодарска област са територии, исторически населени с украинци. Така той предявява иредентистко искане, огледално на това на Путин, но явно бълнува, защото населението на тези тези области, за разлика от това на Донецк и Луганск, които се чувстват руснаци и се обявяват за руснаци, въпреки че Донецк и Луганск официално бяха области на Украйна, жителите на Воронежка, Брянска, Курска област и останалите по никакъв начин не се чувстват украинци. Не е достатъчно просто да предявиш такова искане. От своя страна Бортников, шефът на ФСБ, бившето КГБ, заяви, тъй като за тях това, което прави Украйна в Курск е тероризъм и следователно отговорът е контратерористична, антитерористична операция, и той припомни, че само през 2024 г., която още не е изминала, е имало над сто опита за терористични атентати на руска земя, които са били осуетени, разбира се, и което е довело до хиляда ареста. За да се върна към това, което се случи в Курск, добре виждаме стратегията на тормоз и терористични начини на действие, които от месеци виждаме в Белгород.

Защо бе извършено това нахлуване?

Зеленски каза: “Показахме, че и ние сме способни да влезем на вражеска територия; това ще промени всичко, ще уплаши руския народ” – тук можем да се запитаме каква е неговата прочитна рамка за състоянието на руския народ и на това, което се случва в Украйна – и че това ще извади Владимир Путин от политическата игра и най-накрая ще накара Русия да преговаря за справедлив мир – това е изразът на украинския президент. Той обяснява, че в противен случай всички тези офанзиви няма да спрат и ще продължат да тормозят Русия, докато не бъде постигнат справедлив мир, т.е. при условията на Украйна, които са условията на победител, докато тя е победена. За това нахлуване бяха събрани няколко хиляди души – числата са различни, говори се за 1000, от 6000 до 8000, така че трябва да е нещо между двете, нямам по-сигурна информация. Наказателните мерки очевидно започнаха, не само в района, но и в Киев, в чиито предградия руснаците изпратиха известно количество ракети и дронове, унищожиха колкото могат украинци в района на Курск и очевидно това няма да завърши добре за украинските сили, всъщност те затъват в един безумен сценарий,който се състои в създаването на събития, на насилие, на нахлувания, на диверсии, които нямат военен смисъл в глобалния план на случващото се на украинска територия. Но защо? За да подхранят лъжата, в която държат западното население от две години и половина и, разбира се, украинския народ, когото много лъжат, само че той вече си дава сметка, защото от месеци насам буквално му отмъкват децата, за да ги пратят да умрат на фронта. Така че те подхранват тази лъжа и утопията за победа, която да послужи на доставчиците на помощта за Украйна, онези, които обясниха, че трябва да се води тази война срещу Русия, че тя трябва да продължи, че не трябва да се удовлетворят руските притеснения за сигурността, за да се постигне баланс и относителен мир в Европа. Очевидно това минава през неутрализацията на украинската територия и т.н. и т.н. Обкръжението на президента Зеленски, тъй като очевидно той не е измислил това сам, началикът на генщаба Сирски, шефът на военното разузнаване Буданов, неговият съветник, сивият му кардинал, неговият Ришельо, ако щете, Ермак, който е опасен човек, също екстремист, защо всички те започнаха тази игра? Казват, че има – и това става притеснително

– замесени американски генерали, във всеки случай офицери, в подготовката на тази офанзива и, разбира се, англичани,англичаните са навсякъде на украинска територия, и поляци. Казват, че имало и французи, че са чули да се говори френски, че има френски наемници в “Сокол”. Не знам нищо за това, но се надявам, че не участваме в това, защото тук атакуват руска територия, Русия.

Хипотезите, дали идеята е била през Курск да стигнат до Белгород, да го превземат, да тероризират руското население – да, това не ме учудва, но очевидно колкото по-отчаяни са украинските войски, толкова по-опасни и отчаяни са техните действия, за да продължат помощта и корупцията и за да не дойде краят на пиесата. Това наистина е нещо като “още минутка, г-н палач”, но за сметка на другите, за сметка на украинците и, разбира се, за сметка на руснаците, които загиват. И наистина това е доста трудна битка, защото това е място, което беше отслабено или частично оголено, което е учудващо, тъй като руснаците вече няколко пъти го преживяха от началото на 2022 г. Явно не са поставили достатъчно войскови части. Дали наистина идеята е била да тласнат Москва към силна наказателна мярка, която най-накрая да даде претекст на въоръжените сили на страните от НАТО да влязат официално,  конвенционално, в директен сблъсък срещу руските въоръжени сили в Украйна? Не знам. Мисля, че е смесица от всичко това, смесица от отчаяние, от “готов съм на всичко”, “да стигнем докрая”, “помощта трябва да продължи и ако за това трябва да ударим ядрените централи, ще ги ударим”. Дали дрон-камикадзе удари Запорожката АЕЦ? Естествено украинците обясниха, че това е бил някакъв огън, който руснаците запалили. Във всеки случай този дрон е бил изстрелян от Никопол, т.е. от регион на Украйна, и дори представителите на МААЕ, които са там, са чули експлозиите. Естествено те не могат да кажат, че това са били украинците, защото по тази тема истината не се казва, защото ясно показва опасната и напълно безотговорна игра, която играят украинските въоръжени сили в този тип атаки. Но вероятно това не е огън от радост, запален от руснаците, и защо, освен това, се чуди човек. Не, това е именно атака срещу Запорожката АЕЦ и преди всичко това е част от друга атака срещу другата централа в близост до Курск. Всички сериозни наблюдатели и анализатори обясняват, че това е етап на терминалното отчаяние на украинските въоръжени сили,но това не означава, че нямат други, повече или по-малко налудничави номера, за които са подобаващо съветвани. Най-интересното за мен е, че, напук на всичко, което се говори, това е адресирано не толкова към руснаците,  колкото към партньорите на Украйна, към финансистите на Украйна, към подкрепящите Украйна, т.е. към всички нас – към САЩ, към Европа, към Запада като цяло и сега добре виждаме, че Зеленски е в толкова лошо положение в глобален военен план, както и в политически, защото има все повече демонстрации пред военните комисии, които са натоварени да събират бъдещите войници от украинските въоръжени сили, и то за нищо. Зеленски сега е във фаза, в която ще пробутва идеята си да ни накара или да влезем в играта физически, официално с войници от страните от НАТО в Украйна, или да продължим да наливаме пари и оръжия и най-вече да позволим на украинските въоръжени сили да използват някои от оръжията, които му доставяме, дълбоко на територията на Русия. Това е изключително опасно, продължаване на ескалацията и той е готов да стигне много далеч и дори да премине червените линии, които му поставиха американците, за да накара най-сетне Америка да действа – мнението ми се базира на атаките срещу ядрените централи, които вървят редом с това настъпление. Може би това ви напомня друга ситуация, за която ще говорим по-късно, защото има доста смущаващи прилики между

това, което прави Украйна, и това, което прави Израел – този тип тотална политика на изгорената земя, на всяка цена,

противно на всяка предпазливост, на всяко разбиране на динамиките и дори на собствените им интереси. Зеленски е готов на всичко и това не е добра новина. Разбира се, той е готов да извади всички скелети от гардероба, които със сигурност има – за корупцията, за САЩ, куп неща. Мисля, че той има добре направени досиета и няма да се поколебае да изнудва – така стават нещата в Украйна и то отдавна. Той много добре влезе в ролята, която му дадоха, но от момента, в който марионетката смята, че не ѝ помагат достатъчно и в който явно е в поражение, защо да не стигне до двоен ядрен шантаж, защото в град Курчатов, в Курска област, има друга, действаща централа. Има украински военнопленници, заловени от руските въоръжени сили, които казаха, че целта всъщност е била да превземат централата и да заплашват. Те са се надявали да стигнат до нея още в първите дни от нахлуването си, но това не стана и Слава Богу, защото Курската АЕЦ в Курчатов е действаща. Тя не е като Запорожката АЕЦ, която беше “неутрализирана”. Посланието на Зеленски е “Слушайте, способен съм да ударя вашите централи” и той казва това на руснаците, но и на цялата планета,

и всичко това, за да получи повече помощ, повече ангажираност – “трябва светът да бъде с нас, в противен случай няма да се поколебаем да стигнем до “колективно самоубийство”, като повлечем и вас”. Това e

печално известната в Близкия изток “опция Самсон”*,

която донякъде е опцията на Бенямин Нетаняху, и виждаме, че Зеленски ясно се вдъхновява от нея. Сега няколко малки елемента за начина, по който беше извършена тази атака, защото те позволяват да предвидим какво може да се случи. Първо, за да я извърши, Зеленски трябваше да оголи някои от подразделенията си в Донбас, които защитават участъците, които все още са украински, т.е. наистина от основната фронтова линия. Това беше казано от “Файненшъл таймс” – за да събере тези няколко хиляди души, той е взел по малко почти отвсякъде, много набързо, впрочем по същия начин, по който стремително трябваше да реагират руснаците, и са изпратили всички тези войници с един-два дни предизвестие. Следователно Зеленски е отслабил своите линии, за да започне настъпление в това направление, за което човек се чуди докъде трябва да стигне, т.е. той е отслабил силите си в Донбас, докато Русия го направи много малко. Тя използва резервите си от тила и се смята, че има само 20% изпратени от други участъци, за да бъде спряно украинското нахлуване. Така че руснаците не се оголиха, както се надяваха украинците. На следващо място, това нахлуване създаде впечатлението за маса, но в действителност това, което е събрано, е много разнородно – и като снаряжение, и в отделните подразделения, той е взел тези хора от бригади и батальони, които вече не бяха много еднородни. Освен това руснаците реагираха с авиационни бомби ФАБ и украинските загуби са ужасни. Има и руски загуби, но когато погледнем болниците от украинска и от руска страна, нивото на загубите и на ранените съвсем не е същото.

Украйна наистина рани Русия, но малко,

наистина имаше удари с “Хаймарс” срещу руска колона с подкрепления, но това не е нещо невероятно, така че трябва да спрем да приемаме нашите желания за реалност. Очевидно говоря за западните правителства, не говоря нито за мен, нито за хората, които са поне малко реалисти и чието желание е преди всичко тази касапница да спре. Но несъмнено за това настъпление е трябвало да се вземат оттук-оттам малки парчета и да се направи сила, която беше хвърлена в тази област. Това нахлуване може да покаже, че това е може би краят, просто краят на Украйна. Има много хора, по-конкретно в Германия, които биха искали то да се провали и най-накрая да стане ясно, че Украйна не отговаря на очакванията на нейните поръчители, защото точно това е въпросът – Украйна не воюва сама заради самата себе си със собствени сили. Тя го прави заради други, от името на други, с парите на други, с оръжията на други и затова в Германия има хора, по-конкретно в крайната левица, в радикалната левица, хора като Сара Вагенкнехт, която ясно заявява “Трябва да спрете касапницата!”. И ако в Курск нещата се развият много зле, което, струва ми се, се случва, това ще налее вода в тази реалистична мелница и ще позволи на Берлин и Вашингтон да намалят подкрепата си. Това е много цинично: до каква степен хората, които са съветвали украинските въоръжени сили за провеждането на това нахлуване, са ги изпратили отчасти на умирачка, познавайки напълно фактите и казвайки си: “те ще докажат, че не са способни да постигнат това, което искаме от тях като резултат от месеци; влязоха, но ги избиха и е време да спрем разходите и може би да преминем към по-умна фаза”. Това не попречи на всички наши медии да се преструват, че това е голям успех и да разправят какво ли не,

защото по време на тази операция отидоха твърде далеч във фалшивите новини, не ние, но украинците и тези, които ги подкрепят,

видяхме фалшиви новини за Мария Захарова, която казва, че Русия е готова да изостави Запорожие в замяна на териториите, превзети в Курска област, знаейки, че всъщност тези територии са микроскопични в сравнение не само с руските, но и с украинските територии, превзети от руснаците. Така че говорят празни работи, това е бълнуване. Видяхме също, че един т.нар. руски генерал обяснява, че чечечнците са си тръгнали, докато те правят точно това, за което са били изпратени там. Всички статии, които излизат от Института за изучаване на войната (Institute for the Study of War), са пълен фейк – че украинските въоръжени сили издържат на удара, че значително увеличават превзетата територия в Русия и т.н., докато те всъщност се изтеглиха от всички райони, в които напреднаха в първите дни и

сега държат една малка зона около един малък град или едно голямо село с 5000 жители, което се казва Суджа.

Руските подкрепления направиха доста непробиваема стена и всъщност сега украинските части се окопават. За руснаците ще бъде трудно да принудят украинците да се преместят дори от тази малка дупка. Не знам дали руснаците ще успеят, във всеки случай не много бързо и не много лесно и несъмнено украинският замисъл е това да продължи, дори и това да струва живота на още хиляди и хиляди хора, защото се опитват да изпратят подкрепления. Все пак има очевидно руско надмощие по въздух, така че това може да продължи като малка рана в руския фланг, но руснаците ще трябва да разположат още сили. Така че настъплението е спряно, противникът няма да започне веднага нови пробиви, защото няма средства за това, но все пак се опитва да разшири своя съвсем малък “плацдарм”, изпраща резерви, които се окопават, и ще бъде трудно да бъдат изгонени от Курска област. Нсъмнено ще се опитат да извършат набези в други направления.

И до какво води всичко това?

В крайна сметка да накара Владимир Путин да се подчини и руснаците да създадат голяма буферна зона в Суми, в Чернигов и преди всичко, за да създадат тази зона, да превземат или във всеки случай да контролират подстъпите към Харков. Това не е добра новина за спиране на боевете, заплахата е налице и вероятно руснаците няма да имат друг избор. Ако в даден момент, не сега, а може би следващата година, се водят преговори, Украйна ще трябва да излезе от Русия. Тя взе малки придобивки, за да може да ги изтъргува срещу нещо друго, но във всеки случай ще има международен натиск да излезе от руска територия. Това са много загуби, много загинали, много рискове за една хипотетична печалба при едни хипотетични преговори или за едно хипотетично, надявам се, влизане в НАТО. За съжаление, в Украйна продължава ирационалната вяра в дестабилизацията на Русия, в дестабилизацията на властта на Владимир Путин. Всъщност има някаква истерия, вярват, че ще могат да свалят Путин. Руското общество доказа многократно, че реагира точно по обратния начин, когато е подложено на натиск, сплашване или изнудване. Това е лоша новина за цивилното население, защото не знам докога ще може Русия да не причинява големи цивилни загуби от украинска страна, но за украинските сили нито собственото им население, нито населението в руските, в рускоезичните райони ги спира в техните действия. Тоест, ако трябва да нанесат масивни удари срещу жилищни сгради те без никакъв проблем ще бомбардират жилищни райони – правеха го в Донецк, в Белгород, използват цивилните като жив щит без срам, без скрупули, без нищо. Това мога да кажа за това нахлуване – то не е голямо, под контрол е, но е прелюдия към развитие, при което украинската власт, която е във все по-безнадеждно положение, ще бъде готова да направи всичко, за да продължи западната подкрепа.

Втора точка, която есвързана с първата, е разполагането на военни подкрепления в Беларус по границата с Украйна. Очевидно може да се запитаме защо президентът Лукашенко изпраща танкове на границата. Той каза, че е имало атаки с дронове и затова трябва да вземе мерки, но това ни връща към първата точка, т.е. в тази “опция Самсон”, която все по-често се споменава –

опцията “Самсон” е опцията all in war, т.е. война на всички фронтове,

разширяване на сраженията по всички възможни фронтове, във всички посоки и това показва, че е много близо тежкото военно поражение и всъщност се опитват да се измъкнат от него, започвайки отново кървавата игра, което прави Украйна. Тоест това, което сега се случва в Курск, бе направено, за да привлекат официално и масивно НАТО в Украйна на страната на украниските въоръжени сили, но и с идеята да предизвикат Беларус, защото ако Беларус отговори на украинска провокация от типа на Курск и изпрати войски в Украйна, това ще бъде мечтаният претекст, който несъмнено някои чакат, за да бъдат изпратени в Украйна балтийски, полски войски или от други нации, в идеалния случай американски, но мисля, че това няма да се случи официално. Украинските дронове, които съвсем наскоро бяха изпратени в беларуското въздушно пространство, бяха изучени из основи, те са пълни с електронни материали на НАТО. Това обяснява засилването на отбраната. Беларусите възнамеряват също да затворят украинското посолство в Минск. Впрочем не за първи път украинците се опитват да привлекат Беларус на своя територия, за да предизвикат намеса на НАТО. Има и други фронтове, разбира се, Молдова, която също периодично е активирана, реакитивирана. Колкото по-очевидно е военното поражение, толкова повече

ще се увеличават отчаяните действия от терористичен или просто от идиотски, налуден тип

на украинските въоръжени сили, със или без съгласието на техните западни заповедници, евентулно срещу тях, за да ги принудят да продължат да помагат на Киев. Това също е много опасна динамика, която трябва да следим отблизо, защото ако Украйна наистина приложи своята “опция Самсон” и разшири конфликта във всички посоки, това може да възобнови сраженията и да ги усложни още повече. Преминавам към Близкия изток. И така, на какво си играят САЩ?

Израел разиграва своята “опция Самсон”, политическата си игра на най-лошото,

във всеки случай израелското правителство, защото вече има големи разногласия с Генералния щаб и дори министърът на отбраната Галант обяснява, че опцията да се воюва в Ливан срещу “Хизбула” не е осъществима, че израелската армия не може да го направи, не може да издържи дългосрочно на всички тези фронтове, срещу всичките си врагове. Израел играе политиката на най-лошото, преговорите се провалиха, продължават да изпращат шпиони, но много добре знаем, че Израел не иска преговори и че уби единственият представител, с когото можеха да водят да има диалог и който затова беше в Доха. Очевидно Бенямин Нетаняху това не го интересува. И какво направи той? Както навремето тласна “Хамас” срещу “Фатах”, за да провали идеята решение с две държави, сега, убивайки Хания, той се оказва с Яхия Синуар срещу себе си, който е по-непримирим и сега оглавява и политическото, и военно крило. Знаем също, че “Хамас” бе приел предложението на Байдън за прекратяване на огъня, а Израел го отхвърли. От няколко седмици Израел засили ударите, които са все по-ужасяващи и чудовищни, особено срещу училища. Последният удар причини смъртта на сто души, с обяснението, че вътре има високопоставени членове на “Хамас”. Но дори да е имало членове на “Хамас” вътре,

не може да убиеш 93-ма души – жени, деца, в населен район, по време на молитва, в най-лошия момент.

Десетина училища бяха ударени. Нетаняху винаги се изтъква като единственият защитник на израелското население и обяснява, че няма по-добър от него, на самият министър на отбраната Йоав Галант каза, че идеята за пълното изкореняване на “Хамас” е погрешна, защото не може да изкорениш една идея. Когато това беше казано от Галант и от други лица от Генералния щаб, Нетаняху поиска да си върнат думите назад, да ги опровергаят, да кажат, че е възможно да се изкорени напълно “Хамас”, но израелската армия отказа. Тоест израелските военни и поне една част от израелските служби осъзнават сложността на наказателната операция заради това, което се случи на 7 октомври, както и че ще трябва в един момент да дискутират. Иран не отговаря засега на убийствата и в това е целият въпрос:

Защо не отговаря Иран?

Знаем, че Иран не иска разширяване на регионалния конфликт, защото това изобщо не е в негов интерес, нито политически, нито военен, но преди всичко от няколко месеца, от април, има интензивни преговори между иранци и американци, за да се предотврати неблагоприятното развитие на ситуацията в региона, ако Иран нанесе пряк удар срещу Израел. Във всеки случай Израел обясни, че ако Иран удари неговата територия, това би означавало тотална война. Те казаха това и на “Хизбула”, смятат, че все още има разубеждаване, но аз мисля, че не това е разубеждаването. То е по-дълбоко и засяга ирано-американските отношения и преди всичко интересът, който има Иран, особено сега с новия президент, да потърси ако не точки на съгласие, то поне пазарлъци между Техеран и Вашингтон за определени неща. Казват, че това стига много далеч, че Вашингтон толкова се опасява Иран да не направи нещо, което да отприщи израелската ярост и да запали бурето с барут, че дори е предложил на Техеран да му помогне да намери техните “къртици”, защото има сериозен проблем с проникването в Иран на израелски агенти или, във всеки случай, на приятели на Израел, имайки предвид серията убийства. Във всеки случай засега Иран не действа.

“Хамас” обяви, че негови бойци са убили един от заложниците и са ранили други двама. Дали това е начин да кажат на Израел: “слушайте, вашето правителство може и да не го е грижа за заложниците, но семействата им ги е грижа и за всяко целенасочено убийство, което извършвате, ние ще премахваме заложници”? Това би било ужасно, но все пак е учудващо, че подобно разсъждение идва сега. Франция призовава Иран към умиротворяване, но тя е притисната от реториката си за тероризма, защото очевидно когато определите някои хора като терористи, вече не може спокойно да говорите с тях. Впрочем бюрото на “Хамас” в Доха беше място, в което можеха да се срещнат не само всички палестински фракции, но и представители на западните канцеларии, на Израел, на израелските служби или други посредници, накратко, това беше място, където можеха да разговарят. Особено в тази част на света това са безценни места, както Оман впрочем, където явно се водят преговорите между американците и иранците. Трябва да се съживи вътрешнопалестинското помирение, което наскоро се опита да направи Китай, но това очевидно беше унищожено с убийството на Хания. Този, който се противопоставя най-много, е Махмуд Абас от “Фатах”, бившата ООП, т.е Палестинската власт, но Махмуд Абас беше в Москва вчера и може би Владимир Путин може да направи нещо по този въпрос. Важно е да има хора, които могат да говорят с всички. Саудитците също могат да говорят с много хора. Трябва да разчитаме на факта, че в този момент, в контекста на предстоящите американски избори, Съединените щати нямат интерес Близкият изток да се взриви. Това биизвадило наяве безсилието и некомпетентността на кандидатката Камала Харис и следователно въпросът е как да се направи така, че Техеран трайно да прибере меча си. Но това предполага в даден момент да бъде оказан натиск и на Израел. Ето това е ситуацията в Близкия изток засега.

Щастлива съм, че споделих тези минути с вас, благодаря ви за слушането и не забравяйте да харесате, да споделите, да се абонирате и да ни подкрепите!

* „Опция Самсон“, т.е. способността на Израел да използва ядрено оръжие. В Библията Самсон срутва колоните на филистимския храм, чийто покрив смазва враговете му и самия него. Еврейската държава никога не е признавала, че притежава атомно оръжие. Тя прилага доктрина, известна като „ядрена неяснота“. През 2009 г. израелският президент Шимон Перес изненадващи признава: „Целта на тези (ядрени) реактори е да предотвратят унищожаването (на Израел) и досега това работи добре. Надявам се, че това ще продължи да работи и в бъдеще” (бел. пр.).

Превод от френски: Галя Дачкова