Голямото закриване

Няма защо да се ядосвате.
Оставете ги да се налудуват – може би в това е и спасението.
Не само „Трети март“ – ако щат и държавата да я закриват, или поне онова, което все още е останало от нея.

Някакви хорица някак се тътрузят нанякъде из нещо, което изглежда все по-нереално – и това трябва да минава за държава.
А тя вече няма дори и истински граници – бежанците от години насам са ги направили на дреб.

Преди години бяха проспали и присвояването на част от държавната граница – и тя попаднала в едни атрактивни
74 декара край Балчик, платени с евтини компенсаторки.
Това беше една от безбройните заменки „Кон срещу кокошка“. И тази далавера мина и замина.

„Всичко минава и заминава“ – това трябва да изпишат на фасадата на Парламента, ако все още някой му обръща внимание.
Минава и заминава – обаче неизменно отнася със себе си нещо от държавата, от държавността, от респекта към нея.

Къде отнасят тази плячка новите бандюги – и това не е ясно, най-вероятно я изоставят нейде на майната си.
И ще го правят, докато и държавата един ден не осъмне на същия адрес.
И все амнистираме изплъзващата ни се държава и сетне се чудим, защо сме на този хал.

Как тогава ония „горе“ да не се налудуват до насита.

На „Трети март“ вече му е дошло времето, кастрят го от доста години, пренебрегват го, унижават го – той пък се оказа държелив, не се дава лесно.
Пет години плезльото Плевнелиев се глумеше с него – не го споменаваше, или ако го направеше, човек оставаше с впечатлението, че на Трети март сме се освободили от руснаците.
Празникът обаче, тъй или иначе, се държеше някак.

Дори по време на пандемията, напук на призивите да не се чества, Народа не се подчини и пак се изкачи на Шипка, дори замеряха със снежни топки ПростоКирчо.

Сега обаче Празникът изглежда обречен – искат да му видят сметката направо с Конституцията – и това ни се полага, защото сме нечовешки търпеливи.

Кирчо, който измами и охули с шашмите си Конституцията, сега ще я променя.
Тъкмо Измамникът ще ликвидира Празника.
Навсякъде другаде това би изглеждало като безподобна мерзост, направо невъзможна – само не и тук.

Номерът е плосък, но търпеливият Народ друго и не заслужава: ще противопоставят един срещу друг два празника – „Трети март“ и „24 май“.
В първия имало „руски елемент“ и затова бил неприемлив.
Другият празник бил на славяните, а пък ние нали сме били славяни, та затова ни се полагал – и това ни казаха по телевизията.

Пак същата смрад: когато Европа забрани руския газ, точно тогава тарикатите-кирчовци го купуваха най-стръвно, тия измислени русофоби и безкнижници, които сега пък припадат по „24 май“.
Газовите ни спекуланти напълниха джоба на Путин – тия същите ще му дадат чудесен шанс да направи една специална операция и набързо да анексира делото на Светите Братя.

Той вече оповести, че славянската писменост е дошла в Русия от „македонската земя“.
Трябва да очакваме най-заклетите русофоби да започнат да търгуват с тази истина.
И постепенно и този празник ще осиротее.

Така ни мачкат открай време – изобщо не им е нужно друго, освен да ни оставят на бесуванията на паситата.
И един руски ботуш няма да хвърлят насам – достатъчно им е ние да си се оплитаме в лудостта на властниците ни.

Те пък да правят, каквото си щат, тъй или иначе ще затрият всичко – и едва тогава, ако Господ се смили, може би ще започнем на чисто.
„Да започнем на чисто“ – с този лаф курвите се прибират при изоставените си съпрузи.

Но дали някой е наясно, какво означава за нас „новото/чистото начало“? Какви трябва да са тогава ония, които все още се мъкнат из тукашната пустош?
Какво трябва да се случи, за да изчезне от гена ни отвратителното послушничество и подлизурство?

Възможно ли е това изобщо, докато се мазним на поредния „Голям брат“ – който много бързо ни усеща, колко струваме и започва да се държи с нас като Чорбаджия-изедник?
Кой може да хакне гена ни и да промени към нещо друго програмата ни? Не искаме много – поне да сме като унгарците, поне това.

Сега, ако се случи, разселването на празниците ни ще има трудно предвидими последици.

„Трети март“ на дръвника – тази унизителна и съвсем ненужна деградация ще има отровни ефекти за Историята ни, както, разбира се, и за литературата ни.
„24 май“ пък вероятно ще бъде изкуствено надуван, до степен, че може и да бъде умъртвен.
Той и сега не е в цветущо здраве – телевизиите обаче усърдно крият това.

Ако близо половината от учениците са функционално неграмотни, когато завършват образованието си; ако тази година в 28 училища всички зрелостници са получили двойка на задължителната матура по български език; ако хората четат все по-малко; ако мнозина наши чудесни писатели от Миналото скоро ще бъдат само едни сенки – тогава на какво се дължи еуфорията ни?

Как си позволяваме изобщо да привиждаме някакъв Народ, който „върви възродени“ – когато около 2 хиляди и петстотин училища са закрити през годините на калташкия Преход.

Когато сега подкарат за нуждите на Празника „възродения“ народец, сигурно ще го предвожда ПростоКирчо, който като премиер съчиняваше умопомрачителни думи, за да ги тропоса насила в родния си език – и това си беше направо езиков фашизъм.

Или пък вдъхновението ни ще дойде от една от основните фигури измежду кирчовци, която и досега разнасяла навсякъде платнена торба, с каквато студентите в Харвард носят учебниците си?

При такива примери, как да не предпочетеш празника на духовността.
Отгоре на всичко, и руснаците ще заудрят все по-силно тъпана, за да внушат на всички, че азбуката, с която толкова се хвалим, е създадена от гърци и то в македонските земи.

Ако властниците ни бяхме хора като хора, а не тотално сгрешени, ние най-напред азбуката си трябваше да опазим от агресията – ей го НАТО, най-накрая и то може да послужи за нещо смислено.

За тази истина трябваше да се подмазваме, за да не я подменят.
И с азбуката ли трябва „да започнем на чисто“?

Всеки път, когато стане дума за Македония и скопските обирджии, този въпрос ще разбърква сърцата ни, но вече ще е късно.

Обирджиите имат одобрен ловен билет, за да отстрелват и прибират, каквото си харесат от Историята и Духовността ни.
Получиха тази привилегия, докато ние глупеехме, как да овъртолим празниците си, за да се харесаме повече на Чорбаджиите си.

Издънени сме отвсякъде – невнятни хорица подхвърлят, както си щат, националния ни празник.
И нахално ни оставят на милостта на скопяни, които ще претакат Историята ни, докато я превърнат в някакво Илиенци за преоценени стоки.

И какво правим ние, докато дойде денят на Закриването?
Нищо, чакаме ги идиотите-заличители да се наиграят, да се налудуват – а сетне някой да дойде и да ни принуди да започнем „на чисто“.
Няма да се случи.
Ще се примиряваме с всичко. Нямаме съпротивителни сили.

Вече всеки политически шапшал може да ни води за носа. И го прави успешно.
Брутални измамници с лекота ни надиграват.
И тъй, постепенно, Народа ще замяза на политиците си.
Ако това вече не се е и случило.

Ще сменят празника – но понеже са страхливци, ще го направят като ръчкат с мръсни ръчички из Конституцията.
Страх ги е от Народа – заради този си страх не искат да чуят неговия глас с един референдум.

Искат да касапят Конституцията, както им е изгодно – а Народа безропотно да подсмърча отстрани.

И точно това ще се случи.