Кеворк Кеворкян: Зловещо послушание

Е, начесаха си крастата, наговориха се, нахитруваха се, налудуваха се. И ще продължават. Готови са на всичко. Умъртвиха още от общото Време – те се отнасят към него като към най-омразния си враг, понеже знаят, че не могат да очакват никаква милост, никаква пощада – заради мискинлиците им ще бъдат забравени незабавно и завинаги.

Сметките и калташките им игри около „ротацията“ бяха обидно прозрачни.

Кирчовци се опъваха за всичко. Тия се имат за някакви богове на измамата – макар че отдавна никой не им вярва за нищо.

А словото им е направо безподобен талаш, преметен няколко пъти по пода на вонлива кръчма. Талашословие. Радой би го нарекъл „Евнусловие“ – това е от „Неочаквани думи“, отпечатани са през далечната 1976 година в „Литературен фронт“. Той би ги „насърчил“ и другояче: „Интригангстери“/ пак оттам.

Атанасов/генералът пък искал да докара слънцето, за да не се разпадне „сглобката“, която отдавна, а може би и никога не е съществувала реално. Бойко си е народен артист, това е ясно на всеки. Атанасов продължава да си вярва, че краставите магарета през девет баира се подушват. Тая се свърши обаче.

Българинът може лесно да се обърква пред поредната Истина – но все още разпознава лъжата. Омръзнало му е от дребни хора, които, понеже от години трамбоват по политическата сцена, вече хвърлят дълги сенки върху Истината.

Боже милостиви – сенки от дребни хора… Които, отгоре на всичко, са заети с невъзможното – да се изградят отново въз основа на лъжа, както казваше един автор.

В калните битки около „ротацията“, те съсипаха, осмърдиха всичко, до което се допрат. Ясно е, че не бива да сме особено придирчиви. И друг път е ставало дума, че в политиката всеки спи с всеки, това е добре известно – обаче тия предлагат пълно разгащване, показват ни публичен дом, където всички са компаньонки и клиенти в същото време.

Повечето от нашите измамници са си просто едни катили – и им е хубавко да са си такива. Юнг ли беше? – казваше на едно място, че се хваща за масата, за да не излезе от себе си. Нашите „изплискват легена“ непрекъснато – изобщо не се прибират „в себе си“, нямат такова място.

В някои отношения няма особена разлика между едните и другите. Това твърдение изглежда преувеличено, но не е. Защото в послушанието са си еднакви. В невнятното си послушание – като покорството на пациент, натъпкан с тройна доза диазепам.

Вижте, какво се случва в Парламента – тихомълком, с почти скотско покорство. Преди няколко дни, на 22 март, той ратифицира окончателно Споразумението между правителствата на България и САЩ за сътрудничество по Проекта за изграждането на ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и по Ядрената програма за граждански цели на Република България, подписано в София на 12 февруари тази година.

Ей, порасна ни работата – навремето закрихме два блока на Централата, почти единствено с усилията и самоинициативата на Кунева – Госпожа Съгласие. Сега ще строим с гаранцията на цяла една държава.

Няма да си направите труда да потърсите стенограмата от парламентарното заседание – а тя е прелюбопитно четиво. Ще научите доста пикантни подробности около строителството, доставката и въвеждането в експлоатация на ядрена централа с технологията АР1000.

В залата се чуха доста смущаващи неща – някои от тях направо опасни.

Технологията АР1000 може да бъде осъществена само от една компания -„Уестингхаус“. Според официалния й сайт, по тази технология работи единствено централата „Вогъл“/САЩ – от месец юли миналата година, построена е със закъснение от девет години.

Четири реактора има и в Китай, на които обаче са направени хиляди промени – от идейния проект до реализацията. В Европа няма нито една действаща централа по тази технология, включително и в най-предания съюзник на Съединените щати – Великобритания, там отказват да работят по АР1000.

На 20 март тази година е извършена промяна в българския Закон за безопасна ядрена енергетика – и вече е възможно по идеен проект да се получи разрешително за строеж, макар че даже един стандартен жилищен блок не може да се построи по тази начин.

Цената на мощностите в „Козлодуй“ е изчислена именно на база идеен проект – посочена е сумата от 14 милиард, без да има технически и работен проект. В Съединените щати по този начин, на идеен проект, е изчислено, че централата „Вогъл“ ще струва 14 милиарда – но накрая сумата нараства до 35 милиарда долара.

От 15 години различни анализатори и политически деятели, които сега са в сглобката, твърдят, че завършването на Белене, което е оценено на 5 милиарда евро, е изключително скъпо начинание и не може да се реализира. Този проект бе закрит, за да се отвори вратата за нещо, което най-вероятно ще струва над 30 млрд. долара.

Дали хубостниците, временни квартиранти във Властта, не благословиха преди няколко дни една Черна дупка, която никога няма да се засити да изсмуква бедняшките ни пари?

Компанията, която е избрана да достави реакторите за 7-и и 8-и блок в Козлодуй, през 1999 година е продадена на англичани. След седем години, през 2006-а, и те се отказват – не могат да се оправят с „Уестингхаус“. Не могат да решат редица технологични и технически въпроси по реакторите. Японската „Тошиба“, която от 2006 г. до 2018 г. е собственик на „Уестингхаус“, също се изправя пред банкрут. Явява се една фирма, която купува „Уестингхаус“, това е канадска фирма, специализирана в придобиването на фирми „боклуци“ – купува ги евтино, опитва се да ги стабилизира и да ги продаде с печалба.

Ей такива неща се чуха по време на заседанието, когато се обсъждаше споразумението със САЩ. Но то бе ратифицирано с 161 гласа „за“, 56 „против“/БСП и „Възраждане“ и трима въздържали се. Рапорт – даден, рапорт – приет.

Сглобиха набързо една съмнителна сделка. За „Козлодуй“ не отделиха и една стотна от енергията, която похабяваха месеци наред около срамната далавера, наречена „ротация“.

„Уестингхаус“ ще остане класическият пример за това, че нашите политици нямат никакъв усет за голямото, значимото, за онова, което предопределя Народната съдба. Те си падат по келешлъците, нищо повече.

„Уестингхаус“, ако се доверим на изговореното в Парламента, е името на поредния ни провал, на образцовото ни всесъглашателство. Вече не сме в състояние да приемем/поемем нищо от нормалния свят. Всеки идиот
може да ни залъже без никакви усилия, ние сме диваците, които докрай ще си падат по мънистата. И по бананите, разбира се – великият символ на Българската Свобода.

Повечето медии не проявиха никакъв интерес към критичните твърдения за сделката. Това не се полага на прислугата. Вече трябва да сме сигурни, че дори на надзирателите от „Америка за България“ им се гади от нея.

И друго се чу. На заседанието на Енергийната комисия, състояло се преди ратификацията, Кирова/ГЕРБ, заместник председател на Парламента, без да знае, че микрофоните са включени, казва: „Ако я вкараме утре точката, да не се усетят“?!

Да не се усетят – тя има предвид ония, които все още държат изправени гръбнаците си в парламентарния буламач. И какво, като се усетят…

Далеч по-важно е, Народа кога ще се усети – и възможно ли е това вече?

Думите на Кирова са много по-скандални от тези на Вежди за късно еманципираните уличници. Но ще останат без всякакви последици – какво да се прави, някои уличници открай време са по-привилегировани от други. Пък и по-сръчно рапортуват.

Патилата на „Уестингхаус“ трябва да ни подсетят да се запитаме, защо една държава/САЩ става гарант по едно келяво споразумение. Липсва обичайната симетрия за една търговска сделка, „жестът“ на американците е прекомерен и може да засили притесненията и дори подозренията, вместо да ги разсее.

Няма как да не се сетим за фантомните самолети Ф-16/блок 70 – в подобни сделки Конгресът решава колко самолета се полагат за един кротък сателит – завеян провинциален идиот, посочва се и минималната цена на сделката.

Минаха години, а ние все още имаме привилегията да пазим небето си по цървули.

Ядрените мощности обаче са нещо друго – при толкова неразбории около „Уестингхаус“, сън не трябва да ни лови.