Висш руски дипломат: ЕС върви към ескалация на конфликта
Очакванията ни от появата на Кая Калас в Брюксел са: ожесточаване на риториката спрямо Русия (и не само), по-нататъшно преобладаване на идеологията над външнополитическите интереси на страните-членки и неспособност за обективно възприемане на протичащите трансформационни процеси в света, заяви представителят на Русия в ЕС Кирил Логвинов
Отношенията между Русия и Европейския съюз (ЕС) достигнаха най-ниската си точка в историята. Руските официални лица открито наричат обединението враждебно, а за европейските официални лица Русия отдавна се е превърнала от стратегически партньор първо в стратегически противник, а след това в основен враг. Европейският съюз не само продължава да увеличава финансовата и военната помощ за Украйна, но и наскоро прие пореден пакет от санкции, които засегнаха руските енергийни и транспортни проекти, както и банковия сектор.
Защо Европейският съюз увеличава помощта за Украйна и какво очаква двустранните отношения в бъдеще, на тези и други въпроси отговаря действащият постоянен представител на Русия в Европейския съюз Кирил Логвинов в интервю за Lenta.ru на 3 септември:
„През последната година антируският курс продължи да се засилва и изглежда, все още не е достигнал своя апогей. Украйна обаче беше и си остава за ЕС инструмент на политиката му на конфронтация с Русия. Днес абсолютно всички изявления и действия на европейската бюрокрация са насочени към по-нататъшна ескалация на напрежението с Русия, включително подготовка за пряк въоръжен конфликт. ЕС е обсебен от хибридна конфронтация с нас”, заяви Логвинов.
По думите му вторият мандат на Урсула фон дер Лайен ще се характеризира с изключително твърд, безкомпромисен стил на управление. Всякакви опити на европейски политици да представят алтернативна гледна точка за решаване на задачите, поставени от ръководителя на Европейската комисия, ще се тълкуват като отклонение от „генералната линия“ и опит за подкопаване на единството на ЕС.
“Един от най-важните приоритети на Урсула фон дер Лайен със сигурност ще бъде реформирането на асоциацията. Говорим за по-нататъшно преразпределение на компетенциите в полза на европейската бюрокрация, което води до промяна на принципа на вземане на решения: от консенсус към квалифицирано мнозинство. Но този процес не е лесен. Но под предлог „Европейският съюз е в опасност“ брюкселската бюрокрация ще направи всичко възможно да окаже натиск върху страните членки в ущърб на техните национални интереси. Това ще бъде решителна стъпка към узурпирането на властта от институциите на Европейския съюз и превръщането му в централизирана псевдодържава под авторитарното ръководство на Урсула фон дер Лайен”, поясни Кирил Логвинов.
– Постът върховен представител на ЕС на външните работи и политиката на сигурност трябва да бъде зает от бившия естонски премиер Кая Калас, известна с антируската си риторика. Какво мислите за това назначение?
– Очакванията ни от появата на Кая Калас в Брюксел са: ожесточаване на риториката спрямо Русия (и не само), по-нататъшно преобладаване на идеологията над външнополитическите интереси на страните-членки и неспособност за обективно възприемане на протичащите трансформационни процеси в света. Специалната военна операция (СВО) на Русия в Украйна стана само формален претекст за началото на геополитическа конфронтация с нас. Европейският съюз съзнателно вървеше към това. В ЕС всеки, който дори малко се интересува от откровен разговор с нас, трябва да разбере каква обструкция може да срещне по-късно от своите „колеги“.
В контекста на Кая Калас си спомням как веднага след разширяването на обединението през 2004 г. така наречените стари европейци се опитаха да ни убедят, че поляците, балтийците и другите новодошли в ЕС членове в крайна сметка ще забравят историческите си обиди, ще се успокоят и ще осъзнаят че е по-добре да взаимодействат с Русия, отколкото да бъдат на нож с нея. Още тогава всичко това звучеше не толкова наивно, колкото престорено. Първоначално не вярвахме на подобни прогнози. Дори напротив, открито предупреждавахме за възможните последици от ситуация, когато държавите от бившия социалистически лагер и трите съветски републики, търсещи националната си идентичност, ще започнат да играят решаваща роля в политиката на ЕС в руско направление. Така и стана: именно тези страни – подчертавам, много преди Специалната военна операция започнаха сериозно да коригират курса на Европейския съюз по отношение на Русия. Въпреки това, честно казано, отбелязвам, че западноевропейските държави често използваха антируските настроения в лагера на новодошлите членки, за да прикрият собствените си користни интереси. До голяма степен благодарение на продължаващата вече две десетилетия трансформация на политиката на Брюксел в руска посока стана възможна появата на „изгряващата звезда” Кая Калас.
Днес не става дума за никакво възстановяване на диалога Русия-ЕС. На този исторически етап по същество няма какво да обсъждаме с Европейския съюз. Отдавна сме загубили всякакво доверие и уважение към ЕС. Условието за започване на какъвто и да е разговор трябва да бъде пълен и безусловен отказ от всички видове хибридна война срещу Русия. Не виждам обаче в обозримо бъдеще обективни предпоставки Западът да се откаже от продължаването на „похода на Изток“.
– Как Европейският съюз реагира на офанзивата на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в Курска област?
– Трудно е да се изрази реакцията по друг начин: ЕС се впусна в антируско безумие. Европейският съюз за пореден път потвърди, че в „кръстоносния поход“ срещу Русия е оправдано абсолютно всичко, дори обикновения тероризъм.
– Какво според вас показват думите на Жозеп Борел, когато той излезе в подкрепа на премахването на всякакви ограничения върху ударите на руска територия, вярвайки, че това ще защити Украйна и ще „приближи мирните преговори“?
– Това и други подобни изказвания показват степента на антируско безумие, в което е изпаднало ръководството на организацията. Думите на Жозеп Борел ясно показват, че ЕС е навлязъл в етап на преход от противодействие към пряка военно-политическа конфронтация с Русия. Ние, дипломатите, работещи в чужбина сме длъжни да направим всичко възможно, за да спрем потенциално катастрофалните последици от подобен курс.
(Със съкращения)