Китайското ювелирно изкуство

В Китай, както и в други традиционни общества от миналото, бижутата били допълнение към облеклото и изпълнявали важна функция на знаци на социално положение, пол и възраст. Разбира се, наред с тези особености, ювелирните изделия имали и чисто естетическа роля. За разлика от западната класификация на камъните на скъпоценни и полускъпоценни, в Китай всички камъни с минерален и органичен произход се считали за скъпоценни, което означавало „годни за използване в украшения“. За изработката на бижута били използвани и рог, кост от различни животни, черупка на костенурка, стъкло, някои видове дърво (например сандалово и алое). Били използвани и метали, включително злато (дзин) и сребро (ин). В императорския двор предпочитани материали били нефрит, злато, перли и корал.

Традиционно в Китай украшенията са част от облеклото както при жените, така и при мъжете. Дори и в детското облекло са се срещали украшения, като обикновено това били амулети, които се поставяли на главата или гърдите. За възрастните имало два вида украшения – официални (обозначаващи ранг) и неофициални, които от своя страна били празнични и ежедневни. Официалните украшения на облеклото били регламентирани чрез императорски постановления.

Важна роля в официалните облекла играли декоративните елементи в украшенията за глава при мъжете и жените,

включително специфичните еднозъби шноли за коса, наричани дзи, които могат да бъдат отнесени към древните видове китайски украшения. Най-интересни от художествена гледна точка са костните и нефритенидзи от епохата Шан от 17 – 11-и в. пр. н. е., открити от археолозите през 1976 г. Традицията за изработка на специфичните еднозъби шноли от нефрит и други камъни се съхранила до последните години от тази епоха.

Украшенията за глава са много широко разпространени в китайските традиционни одежди. В законите, регламентиращи спецификите на облеклото и украшенията към него, винаги първо се дефинират украшенията за глава.

Поради важността на вида на косите и украшенията върху тях пълнолетието при китайците се отбелязвало със специални обреди като подстригване при младите мъже или първата прическа за възрастни за момичетата. И подстригването, и прическата при момичетата традиционно включвали като ритуал и еднозъбите шноли, които били официални украшения до края на династията Мин (1368 – 1644).

Празничните и парадните украшения на императрицата и знатните жени по време на династията Хан (3-ти в. пр. н. е. – 3-ти в. сл. н. е.) представлявали голяма шнола (бу-яо) с ресни, движещи се, когато човекът ходи. Друго специфично украшение за глава, характерно за знатните китайски дами и жените от императорския двор, била диадемата, наречена шан-ти.

Украшението за глава фен-гуан било много широко разпространен в периода от управлението на династията Тан (618 – 907) до края на династията Мин. Най-често тези диадеми били изработени от златен филигран или от изключително тънки пластини от други скъпи метали. Типичен материал при изработката на китайските украшения били перата. Разбира се, те били използвани и при типичните украшения за глава.

Сред тези типични украшения ценен екземпляр е запазеното украшение за глава – феникс на императрица Сяо-Дуан-Хуан-Хоу, жена на императора Уанли (1573 – 1620) от династията Мин. Украшението било намерено в средата на 20-и в. сред голямата колекция от мъжки и женски украшения в погребалния комплекс Динлин, в близост до Пекин. По време на управлението на династия Цин украшенията, обозначаващи ранга сред аристократите и държавната администрация, останали украшенията за глава. Специфично за този период било и това, че те представлявали златни дракони, наречени цин-лун. Знаците, отличаващи императрицата, също изобразявали дракони.

Други типични китайски украшения, освен тези за глава, били поясните, наречени гоу, коу или бан,

в зависимост от спецификите на различните пояси. Те били сред най-характерните елементи на мъжкия костюм, в който служели за знаци, обозначаващи ранга в йерархията от древността до епохата на династията Цин.

Според закон от периода Цян-лун (1736 – 1795) императорският параден пояс, наречен чао-дай, трябвало да бъде украсен с четири златни елемента с инкрустирани рубини и перли. Наред с тези задължителни части, имало и други украшения на поясите. Характерно за този период било и поставянето на джобни часовници на поясите. Този предмет, характерен по-скоро за европейците, бил привнесен в облеклото и аксесоарите на управляващата династия по време на манджурското управление.

За разлика от мъжките украшения, женските винаги се отличавали с много по-значително и забележимо многообразие и богатство на украсата.

Наред с вече изброените видове украшения и техните елементи широко разпространени били и други ювелирни допълнения към женските прически и костюми. Такива били например обеците ер-хуан, гребените шу-би, украшенията дян и хуа-ши, представляващи разноцветни цветя, насекоми и птици, които били закрепвани в косите.

Освен украшенията за пояс и за глава, широко разпространени били и други ювелирни произведения, представляващи негръдни украшения, които най-често били изработвани от камък и стъкло, както и висящи амулети, наричани со-пян. Китайците носели и други украшения.

На ръцете и пръстите си китайките, но само китайките за разлика от украшенията за глава, носени и от двата пола, носели гривни, наричани шоу-джо, пръстени – чи-хуан, както и разпространените по-късно, най-вече по време на династията Цин, украшения за дълги нокти – ху-джи, които имали формата на котешки нокти.

Сред декоративните мотиви в украшенията имало сравнително малко видове, отличаващи се популярни образи и сюжети.

Зооморфните изображения, фантастични или реални, представляват основните мотиви сред китайските украшения. Някои от тях са отнесени от археолозите и историците към различни исторически слоеве и етапи на културно развитие, с характерните и специфични за тях тотеми.

Наличието на архаични зооморфни персонажи обяснява присъствието на изображения, представляващи далечни препратки към изображения на „зверове“. Реалните образи на жерав, прилеп, пеперуда, риба, жаба се появяват в средновековните украшения като знаци за щастие, потомство, богатство и дълголетие. Растителните мотиви в украшенията, с редки изключения, се срещали в украсите на личните вещи в периода на ранното средновековие и преобладавали сред женските украшения по време на всички династии от Тан до Цин.

Популярни изображения сред украшенията били и божествените гъби и цветя – орхидеи, сливи, лотос хризантеми.

Те представлявали символи на женствеността и съвършената красота. Знаци за многодетност и щастие в женските украшения обикновено били изображенията на лотос, плодовете от нар и други. Антропоморфните изображения в китайските украшения играят по-малка роля в сравнение със зооморфните и растителните мотиви.

Започвайки от епохата на династията Тан, в украшенията за глава се срещат и фигури на Буда. По време на династията Цин в женските и детските амулети били разпространени образи от даоизма. Популярни мотиви в орнаментите на китайските украшения били символичните скъпоценности от културата на будизма и даоизма.